Homo Ludens

Ново българско "списание за театър" - и това ако не е новина! Наречено е не кой знае колко оригинално, но пък още първият му брой (с обем почти 200 страници), чиято премиера бе на 28 юни във фоайето на НДТ "Сълза и смях", обърна внимание върху себе си и рязко - още на първата обиколка - изпревари списание "Театър". Но най-важното е, че с търсенето на концепцията си, с подбора и равнището на текстовете си, с графиката си, с всичко онова, което очертава намеренията на създателите му (съставител на броя - Ана Топалджикова) "Хомо луденс" заиграва една дългоочаквана театрална игра, от която не само съсловието ни има нужда. Списанието е издание на Гилдията на театроведите и драматурзите към Съюза на артистите в България, а излизането на първия му брой става възможно благодарение на съдействието на Националния център за театър.
Темата на този първи брой е заявена от Ана Топалджикова: "Кой е автор на спектакъла?.. Освен драматурга? Избрах този въпрос за тема на първия брой, като имах предвид посоките на движение на нашия театър в последните години." Темата за авторството, за границите на интерпретирането (има ли такива?), за отношението "автор - текст - публика" и други се разглеждат от гледните точки на актьори (Мариус Куркински, Илка Зафирова, Вълчо Камарашев и Кръстьо Лафазанов), на режисьори (Стефан Москов, Стоян Камбарев, Димитър Недков, Марий Григоров, Петринел Гочев и Елза Лалева), на сценограф (Никола Тороманов), на композитор (Асен Аврамов), на преводач (Стефка Пискюлийска), на критик (Ромео Попилиев). Изброявам имената, защото подборът им говори за желание да бъде проследена реалната динамика на съвременния ни театър. Статиите за три наши театъра (Театър "Българска армия", Театрална работилница "Сфумато" и Родопския драматичен театър - Смолян) също са опити да се разкаже за днешното битие на водещи наши трупи.
Интересни проблеми разглеждат нашите и преводните теоретични текстове. Промислени, с обобщаваща енергия текстове са написани от колеги от различни поколения. Ще спомена статията на Елена Цикова за Стоян Камбарев, "Кой кой е в авторския спектакъл" на Нина Маркова, интервютата на Роза Радичкова и Майя Праматарова, може би спорната, но интересна студия на Николай Йорданов "Случаят Войдан Чернодрински...".
Накрая е публикуван драматургически текст. Нещо, без което, за мен поне, едно театрално списание не може да е добро. "Фантасмагории" на Стефан Москов са определени от автора си като "Импровизация по идея от "Малкият Цахес наречен Цинобър" от Е. Т. А. Хофман". В тях се съдържа цялата освободеност на интерпретатора, герой на броя, и изплакващата насмешливост на необикновения режисьор Стефан Москов.
Разбира се, можем да пожелаем на новото списание по-къса периодичност (намерениетое да излизат два броя годишно) и повече описание на случващото се по нашите сцени. Защото неудовлетворената потребност на нашия театър е от издание, което да отразява и интерпретира театралното ни ежедневие, издание, чиято мисия да е паметта - на фактите и на мисленето днес.

Никола Вандов