Антиномиите на културата

Книгата на Сава Сивриев "Mitos i tehne. Опит върху българската литература от миналия век" не е "опитване", а действително натрупан опит. Тя излиза четири години след "Чудесното раждане. Работи по литературна история" - първата му книга с литературно-исторически изследвания. Между двете книги има очевидна връзка. Общото им "сечение" е проблематиката на Българското възраждане, но по-точно е да се каже семиотиката на културните преходи. Ако първата му книга сега изглежда повече "съ-борна", втората е "из-бор" и съсредоточаване. Това, което в първата прилича повече на открояване на литературното явление, във втората кристализира като логически феномен. Принципно логичното мислене върху литературната материя в "Mitos i tehne" превръща самата литературна материя в цялостен текст, подчинен на ясни казуални връзки, а коментарът му води непрекъснато към "определени логически заключения" - "стратегема" на изследователя още в предисловието.
Кои са предизвикателствата? Реконструкцията на един наситен (и да го кажем) макротекст на възрожденската книжнина, който разширява литературно-историческата очевидност в собствения смисъл на думата (практически изглежда напълно просто: всеки може да прочете като роман описа на Маньо Стоянов на възрожденската книжнина). Но по-важно е, че реалната конфигурация на културното поле създава възможност не за очертаване на върхове, а на културни антиномии. Последното забелязване е ключът към осмисляне на дълбинните пораждащи структури на културата - теоретическата цел на книгата.
Теоретизирането именно от гледна точка на очевидностите подкопава аксиоми в литературноисторическото ни мислене: "Това, историята на средновековието да свършва с Паисий и оттам да започва другото, новото литературно мислене и литература, въобще е представа на по-сетнешното литературознание. Тази представа в някои отношения може да бъде видяна и като принуда над литературния и книжовния материал.". Последователното прехождане от Стара към Възрожденска и от Възрожденска към Нова българска литература е моделиране, даже метафоризиране на литературния процес, но не би могло да обясни механизмите му. А граденето на "възможните светове на историята" чрез текстове се оказва универсално работещо в културата - в случая и на металитературно равнище.
Българската литература от миналия век е многопластово книжовно поле, където изследването на съжителството на текстовете от различни културни знакови системи (средновековната, фолклорната, възрожденската, модерната) и тяхната функционална промяна заедно с промяната на социокултурната ситуация се оказва много по-важно за граденето на културните парадигми, отколкото еволюционисткото им подреждане.
Книгата на Сава Сивриев показва, че културните антиномии (сакрално и светско, новомитично и фикционално, "високо" и "ниско", органично и неорганично, центростремително и центробежно, или "билингвистично"), срещайки се в творчеството на отделен автор, откриват пътя към феноменологична същност на културата. И че преди да бъде решен големият въпрос на българската култура в края на ХIХ век - митът или изкуството, трябва първо да бъде разгледан като мит и изкуство.

Светлана Стойчева



















Сава Сивриев. Мitos i tehne. Опит върху българската литература от миналия век.
ИК Александър Панов.
С. 1999.