Един незабравен симпозиум

Създаването на едно произведение е онзи истински момент, в който авторът вгражда своята сянка в работата си. Възприемането на творбата също е творческо - зрителят разгадава постепенно съдържанието, за да се потопи във въображението и да оцени майсторството на художника.
Тези мисли у мен предизвика едно изключително събитие от края на 1999 - Международният симпозиум по скулптура в Перник, организиран от общината по идея на Емил Попов. Силни, мощни творби от камък и желязо, свързани в органичен синтез както помежду си, така и с околната среда. Пластическите обекти, сътворени от Казуми Танака, Емил Попов, Стефан Лютаков и др., влизат в широката съвременна художествена област, простираща се между класическите скулптурни проблеми и неконвенционалните търсения.
От един и същи материал са се получили творби с различно въздействие - камерни и монументални, плътни и ажурни, масивни и олекотени, конструктивни и омекотени. С разнообразния си силует - плъзгащ се ниско, извисяващ се по вертикала, движещ се по хоризонтала - тези произведения заемат непосредствено място в пространството, създавайки специфична визуална среда. "Мост"-ът на Емил Попов с гъвкавия си ажурен силует се ситуира като мисловен брод между двата бряга на Струма и се превръща в контрапункт на действителните мостове, които сякаш поднасят най-изразителната гледна точка към него. За общото въздействие на работата допринася не само динамичната композиция и накъсаният (като зов за мислено довършване) силует, но и ситуирането във водна среда, където се мултиплицира в деликатни и игриви отражения.
Произведението на японския скулптор Казуми Танака ни пренася 1500 години назад, когато в Япония се установява китайската писменост. Китайските йероглифи са много трудни и тогава малко хора са ги разбирали. 4000 години след създаването й от китайците японците опростяват китайската писменост, създавайки две хармонични азбуки - катакана и хирагана. В работата на Танака откриваме тази йероглифна знаковост и простота. Откриваме също противопоставяне между плоскост и релеф, като обемното се врязва в плоското, металът се съчетава с камъка. Пластиката разкрива една голяма тайна в изкуството - как дисциплината на мисълта служи на артистичното въображение.

Стефан Лютаков, Лодка

"Лодка" на Стефан Лютаков е изградена от преднамерено солиден материал, какъвто е металът, но въпреки това зрителят усеща трепети на въздух и водна повърхност. Разполагането върху каменната настилка подсилва великолепния контраст между мекота и твърдост, метал и въздух, статика и динамика. Необичайно, странно, изненадващо е появяването на "Лодката" в Перник...

Людмил Веселинов