Бах на Анжела Тошева

През последните години името на пианистката Анжела Тошева все по-често и по-респектиращо се налага като синоним на високо изпълнителско изкуство. Достатъчно е да припомня ярките й монографични програми, посветени на Майкъл Типет, Доменико Скарлати, Бела Барток, Дьорд Лигети, Фредерик Шопен; редица други запомнящи се изяви, като например неотдавнашното й блестящо партниране на Струнно трио "Йерусалим" в Брамсовия клавирен квартет оп. 25. Онези, които не бяха в препълнената камерна зала "България" на 24 юли, има за какво да съжаляват. А агенция "Камерна музика" (главен организатор на все по-съдържателния фестивал "Софийско лято") има за какво да бъде поздравена. Защото броени дни, преди да се навършат 250 години от смъртта на Йохан Себастиян Бах, Анжела ни представи изключителен в интерпретаторските си откровения солов рецитал от Бахова музика.
...Преди доста десетилетия (и по-точно в страшната за мнозина 1937 година) петербургско-ленинградският изкуствовед Иеремия Иофе определя мирогледа на бароковите майстори като спиритуалистичен. "Спиритуалистичното пространство - отбелязва той, - е преди всичко някаква неизменяема и предварително зададена система. Светът е сътворен, светът вече съществува, в спиритуалистичната система структурата на този свят се състои от три пояса (небе, земя, подземен свят). Вътре в системата е налице процес на борба. Нещо повече - може да се каже, че целият жизнен смисъл на тази система е в борбата, която се води в средния пояс от човека, колебаещ се между най-горе и най-долу".
Струва ми се, че приведената мисъл бе мирогледно-интерпретаторската предпоставка за Анжела Тошева, която тя последователно и отлично защити. Програмата й бе рамкирана от "земния" дух на Партита номер 6 и Увертюра във френски стил; "подземията" на Хроматична фантазия и фуга ярко-контрастно отсеняваха "небето" на Италианския концерт.
Кое бе актуално-завладяващото в музицирането на Анжела Тошева? Преди всичко - великолепната, почти безупречно естествена артикулация и фразировка. Изложението на Баховия мелос излъчваше удивителна воля и знание на пианистката; Баховият тематизъм под нейните пръсти пулсираше с присъщата му мускулно-моторна енергия. И в същото време - единство на звучността, с чудесно намерени и откроени вътрешни темброво-регистрови нюанси.
Анжела Тошева за пореден път ни респектира с естествения си усет към стилово точно и стилово специфично формоизграждане (съпоставката например на Партитата и Френската увертюра); с вътрешно осмисленото произнасяне на микроструктурите на Баховата музика, с чудесното претворяване на нейната реторика и патетика (и в Хроматична фантазия и фуга, и в Италианския концерт, и в прелестно-стилизираните гавоти и паспиета от Френската увертюра).
Фундамент на Баховата форма при Тошева е точно намерената и почти всякога адекватно превъплътена пластика на звука. И ако има пробив на импулс, той сякаш е внедрен в самата звукопластика (така, както го чухме например във втората половина на Партитата или в заключителните бурета и жига на Увертюрата). Нищо изкуствено-дестилирано, претенциозно-естетско! Великият лайпцигски кантор ни съзерцаваше мъдро и благостно. Този Бах заслужаваше да бъде чут! Този Бах заслужава подобаващо звукозаписно издание! С този Бах Анжела Тошева прекрачи в нова фаза на своето талантливо професионално развитие!

Лъчезар Каранлъков