За притчата на Ендрю Лойд Уебър
и за Светозар Донев


Най-сетне видяхме мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър и на българска сцена. Не е било никак лесно на Светозар Донев да осъществи този амбициозен проект - известни са железните правила на "къщата" на Уебър, която освен огромните авторски права държи и на определени художествени изисквания, които, ако не са спазени, могат да разсипят дори една готова за премиера постановка. Но, както се казва - риск губи, риск печели. И не само Светозар Донев като директор на ДМТ "Стефан Македонски" и като режисьор-постановчик печели, но и театърът, и публиката на столицата, която се докосна до нещо непознато и привлекателно. Защото "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" действително е интересна и вълнуваща творба. Веднага ще подчертая, че нейната яркост се дължи предимно на стройната драматургия, богата на събитийност, динамична в развитието си. Музиката е мозайка от мелодии и ритми, чиито първообраз търсим предимно в попжанровете - преди всичко рок, присъединени са танго и други битово-лирични и песенни форми от типа на "зонгите". Епичното повествование оживява в моментите на лично емоционално изживяване, а преплитането на минало и настояще създава особения ход на действието - усетен и пресъздаден с майсторство от режисьора. Цялата си любов и отношение към мюзикъла Светозар Донев е изразил в тази реализация на "Йосиф...", която се равнява на най-добрите постановки в жанра. Намирайки вица и темпоритъма на пиесата, той с лекота преминава от сцена в сцена, от история в история, всяка от които е разработена с много нюанси в актьорското присъствие и е приведена в съответствие с музиката и драматургичния смисъл на цялото. Трябва да се изтъкне и музикалното осъществяване, поверено на диригента Игор Богданов, който заедно с оркестъра, солистите и хора (неговите диригенти - Людмил Горчев и Адриана Благоева на детския хор, също са на нивото на художествената задача) са вникнали в стила на Уебър и с лекота преминават през рок-епизодите, наситени с нерв и устрем. Много успешна е изявата на хореографа Светлин Ивелинов и на художничката Евгения Раева, намерила ефектно и рационално решение на редица сцени, благодарение на което се поддържа неспъван потокът на действието в двете части. И, разбира се, чудесният певческо-актьорски състав! На първо място Разказвачът на Людмила Козарева - певицата, която нито за миг не скъса нишката на темпоритъма, богат глас и излъчващо младост, енергия и емоции присъствие на сцената. До нея поставям Богомил Спиров - прекрасен Йосиф, внушаващ благородство, нравственост и доброта, носещ и физически нещо от представата за библейския герой. Образът на всеки от единайсетте братя е разработен режисьорски така, че да има индивидуалност и същевременно да е контрапункт на главния герой. Всяка от характерните роли е очертана със съответен щрих, което ги прави запомнящи се. Хорът, решен в традицията на Брехтовия театър, също е превърнат в лице от спектакъла, чиято функция е и да отстранява (навремени действието) и да коментира промените в героите.
Спектакълът на "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" е истинско удоволствие за зрителя и безспорен успех за ДМТ "Стефан Македонски". Просто се оставяш в ръцете на изпълнителите и на техния талант и изживяваш духовна радост. А после можеш и да промишляваш върху идеята на творбата на Уебър и либретиста Тим Райс. Всъщност върху смисъла на библейския разказ, неизгубил през хилядолетията посланието си. А за тези, които се вълнуват от процесите в българския музикален театър, още и да поразсъждават върху това как и днес могат да се правят големи постановки и да има празници. Без хленч за пари или високопарни хвалби за несъществуващи победи - нещо, на което сме свидетели вече от сезони. Да, колеги, за да потърсите отговора - вървете в Музикалния театър и погледайте "Йосиф..". Хем ще му се порадвате - ако можете, хем да се поразмислите.

Боянка Арнаудова