От чичовци
към братовчеди


Добре, че юбилеят на Вазов ни завари в това хермафродитно общество, та темата "Вазов" надскочи себе си и премина в поддоклади за това що е народ, нация и "народност" в литературата, класика и псевдокласика, класов и постмодерен прочит; за това що е патриотизъм и който не харесва нашия литературен патриарх, значи не е българин... Добре е, че днес мина и замина този юбилей, защото във всеобщата литературна скука, ние, все още пишещите (кой знае защо и докога с това твърдоглаво тъпоумие?) намерихме повод да надигнем своя глас гласоподавателски срещу внушеното ни уважение към дядо ни Вазова и откровеното ни презрение към повечето му текстове...
Г-н Иван Минчов Вазов идеално се намеси в обществения ни псевдодебат между носталгията по далечното и недалечно минало, личната ни ненужност в сегашното ни общество и яростта, че така повече не може... и ебал съм ви майката на всичко и на всички (лирическа справка - Ани Илков в "Зверовете..."). Явно юбилеят на Вазов днес е повече вяло обществено-патриотично събитие, отколкото осъзната потребност за литературно-естетическо дискурсче от национален мащаб.
Лошо ли е, че днес можем и без Вазов?
Не е лошо, защото можем и без Ботев.
От друга страна, не е хубаво - защото Вазов също може без нас, т.е. по-добре си е свършил работата, колкото и провинциален да ни се струва, колкото и провинциален да е... Но нима любимият на естетизиращите чуркопипковци Пенча Петков Славейков да не е скучен, архаичен и комплексиран чичка? Е.
Е? Нима и той в изблик на старчески маразъм не би се изцепил: "И мойте песни все ще се четат..."? И ако все пак не се е изцепил, то едва ли защото е по-талантлив, но е безспорно по-интелигентен и (само)напрегнато (само)възпитан да се прави на европеец, фолклоризиращ като естет, а не като каскет, например...
Истината е може би някъде по средата. Че песните на Вазов няма да се четат, то се е видяло. И не виждам смисъл да тормозим днешните деца със скучни патетики и демодирания език на голяма част от лириката му, изпъстрена с литературни огризки и забравени русизми. Но всеки българин трябва да познае себе си в "Чичовци", това евангелие от Сопот, да разпознае родителите си и преди да започне да се отрича от приликите си с част от персонажите, първом да се изсмее над себе си. И да продължи да бъде българин. Тоест - знаещ нещичко за това кой е Вазов, но незнаещ нищичко за онова, което всеки задължително трябва да знае за себе си.

Румен Леонидов

П. П. И който продължава да чете песни, значи наистина е глух. След 50 години този спор ще е още по-ненужен, защото на децата на днешните "братовчеди" ще им викат "чичовци"...






150 думи за Вазов