Литературата като жена

След "Шлагера в литературата", "Литературата - зони на ерогенност" е вторият сборник, който обединява текстове, четени на провежданата вече всяка година в Арбанаси литературоведска конференция, разчитаща на по-оригинални, по-провокативни и предизвикателни подходи към литературата.
Би могло да се каже, че настоящият сборник е сборник за желанията - желанията за идентичност и другост, за четене и разбиране, за споделимост и сговореност... И което е не по-малко важно - за желанието да се мисли литературата в категориите на неясното, изплъзващото се, тайнственото, на женското (удоволствието - твърди книгата - е свързано с жената), а оттук и цялата еротика в досега с нея, страстта към обладаването й.
Самият сборник е много добре съшит и текстовете в него изграждат логиката на един общ разказ за литературата. Този разказ се открива със статиите на Валери Стефанов ("Шемет и смърт на прехода") и на Милена Кирова ("Удоволствието от удоволствието или "женският" еротизъм като парадигма на постмодерното знание"). В тях е проблематизирана философията на удоволствието и екстаза, обгледани са разбиранията на теоретици на еротизма като Батай и Барт, обследвано е тялото на литературата в неговата сложна конструираност, очертани са употребите и кодификациите на телесността, литературознанието е видяно като прекрачващо към нова система от практики на конструираното усещане... И най-сетне, демонстрирано е умението да се чете литературата (и конкретните текстове) през желанието за разлика и разсейване в стил Дельоз и Гатари. Като в същото време двете статии остават различни в принципите, които защитават, в парадигмите, на които служат.
Друга група текстове, вписвайки се отново в традицията на Барт, се занимава с теориите за четене, с фигурата на читателя, с прагматиките на книгата. Такива са текстовете на Димитър Кръстев, Запрян Козлуджов и Сава Василев. Последният в текста си "Обладаване на Читателя" в стил Башлар и Бланшо изгражда една психоанализа на пространствата и различните употреби на книгата в тях.
Трета група текстове наблюдава конкретни произведения (много често възрожденски) от българската литература и така развива зададената проблематика, показва приложимостта и прагматиката й. Това важи за статиите на Николай Чернокожев ("Възрожденската еротика на антиеротизма"), на Виолета Русева ("Сексуалност-смисъл-език в поезията на Яворов"), както и за анализите на Иван Станков, Иван Радев, Радослав Радев, Татяна Ичевска, Димитър Михайлов, Петър Стефанов.
Сборникът се закрива с текста на Иван Русков "Токчето на Ева (или фигурализации върху употребата на женското)", който в къде фикционални, къде не, интервюта, обобщава дискусиите на конференцията, разминаванията и сближаванията в гледните точки на участниците. Като анонимността, която спазва, от една страна, още повече споява общия дискурс, наложен в текстовете, а и в цялата книга, а от друга засилва загадъчността, умножава фигурите на авторите, загатва, че съществуват някакви роли и призовава четащия да се впусне в приключението на четенето, което ще му позволи или да открие тъждеството между аз и маска, или да попадне във вихъра на маскарада...
В заключение ми се ще да препоръчам на Великотърновското университетско издателство да отпечатва подобни книги в тираж, който ще позволи поне минималното им разпространяване. Иначе излиза, че то самото не вярва в достойнствата на това, което пуска на пазара. Или, че съвсем подценява читателите, които - убедена съм - биха избрали да се позабавляват с подобно четиво.

Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Литературата - зони на ерогенност. Съставител Сава Василев. УИ Св. св. Кирил и Методий. Велико Търново,
2000 г.