Невъзможната рецензия

Най-едра обида за съвременния наш повествовател е да придърпваш творбата му към масовата литература. Всички български романи, повести, разкази са нарочени за живот в разредения въздух на високите текстове, а авторите им дерзаят да съществуват в класиката. Фините тропосвания "високо-ниско" у нас са тревожна рядкост. Много творци твърдят, че правят модерни текстове именно защото не са в състояние да конструират прост разказ (най-обикновени завръзка, кулминация и развръзка). И повечето "модерни" текстове се разпадат в своята предсказуемост и скука. В "гнусливостта" си от внятното.
(На свой ред създателите на масова култура се срамуват от творбите - и искат да ги вбият в публичното съзнание като текстове от най-висока класа.)
Българският писател не допуска, че писането на масова литература изисква необичайна дисциплина. В лингвистичната си разпищоленост къде ти да спазва строгите правила на сапунената опера, на криминалето... Аз поне не познавам нашенски автор, чиято книга да взема на плажа или във влака... А вие?
Бих си взел Ричард Норт Патерсън с неговата "Жестока дама", защото той не се стреми да наруши жанровата норма на "романа на напрежението". Защото моето читателско удоволствие е да наблюдавам как авторът обиграва тотално тази жанрова норма - докато забравям напълно за нейното съществуване. Точно това прави "Жестока дама" майсторски криминален роман. В него се смесват романът-загадка и черният роман; смесват се и миналата и настоящата история, но централната втора история не се превръща в просто разкриване на истината. Тук се съчетават двата типа читателски интерес: любопитството към това как ще се обяснят събитията от миналото и напрежение - какво ще се случи с главните герои?
Досетливите читатели долавят дословни цитати от забележителната "Типология на криминалния роман" от Цветан Тодоров. И рецензията ми за "Жестока дама" от Ричард Норт Патерсън е невъзможна - тя вече се е състояла в Тодоровия опис на сурови жанрови изисквания към криминалния роман ("рецензиите" във всекидневната медиа са си чиста реклама). Казано накратко, писателят чудно си е свършил работата, отговаряйки на повествователния закон с перфектна дисциплина.
А докато българската литература не навикне на Прокрустовото ложе на масовото писане, тя трудно може да се разтегне и разслои на много етажи. Камо ли тези етажи да си заемат думи и неща помежду си.

Марин Бодаков



















Ричард Норт Патерсън. Жестока дама. Превод от английски Зорница Димова.
ИК Обсидиан. С. 2000.