Балкански сюжети

Как Милошевич се разправя с независимата журналистика е ясно. Сгази ли лука някой журналист с обвинения срещу представител на режима, услужливата съдебна власт ще се притече, за да съсипе съответния вестник, радио или телевизионен канал с непосилна глоба.
Ала и в Германия може да се случи журналист да пострада, когато не съобразява достатъчно думите си с политическата конюнктура. Разликата е там, че съдебната власт си знае работата, защото преди всичко е независима, както проличава от случая с Райнхард Баум, редактор в радио-телевизионния канал "Зюдвеструндфунк" в Баден-Баден.
С решение на областния съд в Манхайм "Зюдвеструндфунк" трябва да отмени наказанието си "строго мъмрене" срещу въпросния редактор, както и безсрочното му снемане от микрофон като водещ предаване. Тези наказания редакторът си бе навлякъл с две формулировки по време на отразяването на Косовската война. През март 1999 г., няколко дни след първите бомби на НАТО срещу Югославия, редакторът като водещ предаване в края на разговора си с репортер в Прищина в свой въпрос намекнал за "мнимото" масово убийство в Рачак, непотвърдено от международни проучвания, ала послужило на политиката за пропаганда за войната.
Макар че репортерът веднага смекчил намека на водещия с думите, че наблюдателите на ООН продължават да смятат това масово убийство за действително, "Зюдвеструндфунк" реагира извънредно остро. С формулировката "мнимо масово убийство" според шефа на въпросния редактор последният по недопустим начин взел страна в конфликта, ориентирал се по сръбската пропаганда и низвергвал жертвите на клането в Рачак. Аргументът на ръководството гласи, че няма проучване, доказващо въпросното клане в Рачак да не се е случвало. Още едно подобно безотговорно и изопачаващо фактите изказване ще има за последица незабавно снемане от микрофон - гласи предупреждението.
Предупреждението влиза незабавно в действие малко по-късно, когато редакторът въвежда една кореспонденция от Югославия с думите: "И седмата седмица от нападателната война на НАТО започна с тежки въздушни удари." За употреба на израза "нападателна война" редакторът "до второ нареждане", сиреч безсрочно, е снет от водене на предаване и изобщо от микрофон.
Още на първото си заседание Манхаймският областен съд обяви това безсрочно наказание за недопустимо. Поради известна пристрастност на израза "нападателна война" в политическата борба на мнения съдът сметна за разбираемо редакторът да е бил снет от микрофон за кратко време. В действителност обаче с израза "нападателна война" редакторът е произнесъл самата истина - гласи констатацията на съда. Като съвсем произволна санкция съдът окачестви и наказанието "строго мъмрене", предходило снемането на редактора от микрофон. Поради фактическата неверност на аргумента, че липсвали проучвания за Рачак, мотивировката за наказанието "строго мъмрене" е спорна и дори обидна за редактора, поради което наказанието следва незабавно да бъде отстранено от служебното му досие - гласи решението на областния съд в Манхайм.
Германия не е Югославия.
_______
Западът явно си има проблеми с облика на Войслав Кощуница, кандидата на обединената сръбска опозиция за президент на Югославия в предстоящите на 24 септември избори. Кощуница не бил приятелски настроен към Запада, особено след бомбардировките на НАТО, смятал Хагския трибунал за антисръбски комплот, бленувал по Велика Сърбия. При липсата на друга алтернатива на Милошевич обаче политическите наблюдатели великодушно му прощават подобни грехове, изтъквайки почтеността и принципната демократичност на опозиционния кандидат. С това противоречие е пропит и портретът на Войслав Кощуница на страниците на авторитетния нидерландски всекидневник "НРС Ханделсблад", който тук предлагаме с незначителни съкращения:
"Липсват му харизмата и ораторският талант на Вук Драшкович. Липсва му и очарованието на Зоран Джинджич. Наглед е като скучен прогимназиален даскал: резервиран, скован, сериозен и строг. Въпреки това обаче Войслав Кощуница има повече шансове да избави в предстоящите на 24 септември президентски избори югославяните от Милошевич, отколкото някога са имали другите двама опозиционни лидери. Той, както на мнозина сърби се харесва, е не само издялан от сръбско дърво, когато става дума за сръбското дело, но има и принципи, като за разлика от повечето сръбски политици никога не е търгувал с тях. За разлика от Драшкович и Джинджич например никога не е водил зад кулисите пазарлъци с Милошевич. Нещо повече: Кощуница изобщо никога не се е срещал с Милошевич.
Войслав Кощуница оглавява Сръбската демократическа партия (ДСС), която заедно с още 14 партии е обединена в коалицията "Съюз за промени". Партията си Кощуница основава през 1992 г. след разрива си с Демократическата партия на Зоран Джинджич. Завършил право през 1966 г., през 1974 Кощуница е уволнен като университетски преподавател в хода на голямата чистка в академичния свят, проведена от Тито, след което се изявява като дисидент и правозащитник, пише трудове по конституционно право, политическа теория и политическа философия. Принципен антикомунист, Кощуница за разлика от повечето днешни югославски политици никога не е бил партиец.
След дезинтеграцията на Югославия Кощуница заедно с повечето други интелектуалци се увлича по сръбския национализъм, инструментализиран през 1989 г. от Милошевич за собствените му политически амбиции. По този въпрос и днес Кощуница не се различава особено от Милошевич: и той като него е за Велика Сърбия, и той подкрепяше хърватските сърби при прокламирането на тяхната Република Сръбска Краина, впрочем, заедно с опозиционни лидери като Джинджич и Драшкович, и той продължи да подкрепя лидера на босненските сърби Караджич дори след като Милошевич му обърна гръб. И Кощуница ненавижда черногорския премиер Мило Джуканович, смятайки го за опортюнистичен екс-комунист и диктатор, досущ като Милошевич. Кощуница остро критикува Запада заради бомбардировката на Югославия от НАТО и международните санкции.
Всичко това прави Кощуница неуязвим за пропагандната машина на Слободан Милошевич. Трудно могат да го обвинят, че е подлога на Мадлин Олбрайт и Джордж Робертсън - обвинения, сипещи се по адрес на другите опозиционни лидери. Последните анкети му отреждат цели 43 процента от избирателите. Стане ли президент, Западът ще си има работа с един "антимилошевски сръбски националист" и "сериозен противник на сближаването със Запада" - писа неотдавна "Джейнс Интелижънс Ривю". Хагският трибунал в очите на Кощуница е един "чудовищен институт". Същевременно обаче Кощуница е убеден демократ, почтен политик и чистосърдечен и честен човек, който говори, каквото мисли, и върши, каквото казва. А точно това за повечето актьори в политическия театър на Сърбия не може да се твърди."

Жерминал Чивиков