В Копривщица три дни продължи взаимното омагьосване между публика и изпълнители на автентичен български фолклор. Песните и танците, подкарани от надошли от всички краища на страната и света изпълнители, провокираха и неможещи, и срамежливи, и скептици, и млади, особено млади! По поляните на местността Войводина над Копривщица, до които се виеха стръмни пътеки, отрано сутрин се катереше шареното и нагиздено с тежки премени, гайди и други свирки множество, обладано от неостаряващата българска страстна жажда за песен и танц, за радост и споделяне.
Имаше опасения, че парите са малко, че фолклорните събития и срещи за това лято са много, че приоритет имат премиерските и президентските инициативи, че младите недолюбват родния фолклор.
Магията, която отново се случи в Копривщица, опроверга скептиците. Който не е бил в тези дни по поляните над стария град, под жаркото слънце сред хилядното множество, може и да не разбере възторга ми.
За Копривщица 2000 не бива да се казва, какво пък толкова, народът си търси празник. На този празник всички са домакини и всички са гости. И никой не очаква отплата, награда. Отличията за най-добрите са символични. Наградата тук е да те видят как и на 75-години тропаш като невеста пред свекърва, да те чуят как пееш, че огласяш околните баири. Да доведеш отново внучето, което преди пет години е било на две, а сега пее като славей.
Най-малката гостенка на събора тази година бе шестмесечната Габриела от Панагюрище, понесена на ръце нагоре към поляните от младата си баба, която каза, че би искала, когато внучката й порасне, надпяванията тук пак да събират мало и голямо, и Габриела някога да носи на ръце нагоре към поляните внуче, за да нямат край българската песен и танц.
Съборджиите танцуваха и се надпяваха на седем естради.
Българи и чужденци, познали тръпката на българското, обладани от магическите ритми, неистово се радваха да пеят, да танцуват, да говорят български.
В нощта срещу неделя до зори цяла Копривщица беше като огромна сцена, на която публика и артисти се бяха слели в едно. Как да заспиш в такава нощ. Тези нощни изпълнения зареждаха с плам "акумулаторите" за следващия ден, за следващата песен и танц.
Жури от 50 специалисти по фолклор, оглавявано от проф. Николай Кауфман, описваше и оценяваше майсторството им. Наградите за най-добре представилите се в Копривщица са символични. Всеки участник ще получи грамота.
На събора бяха дошли и хора, участвали на първото му провеждане през 1965 г. А какво и как ще се съхрани от този събор, попитах г-жа Наталия Рашкова от Института по фолклор към БАН, член на журито на естрада - 5, където изпълняваха обреди, пееха и танцуваха самодейци от Разградска област.
Според нея и този път на събора изненадите са само приятни за специалистите, защото тук на място идват хора, които обичат и съхраняват наученото преди много години. Процесите, които текат в обществения и политическия живот, в българските села и градове влият на фолклора и това специалистите наблюдават и записват. И понеже средства за теренна работа се намират много трудно, за да се върши научна и изследователска работа, се иска повече от служебно отношение към тази дейност. Въоръжени с лични фотоапарати, членовете на журито от време на време приклякваха пред поредната певица или свирач, пред изпълнителите на обредите "Пеперуда" и "Герман" или "Засевки" (сватбен обичай) и снимаха за своите документации...
Защото това трябва да се запомни, да се сравни с онова, което вече е показвано, да се проследят промените, които настъпват и в автентичния фолклор. А доколко трябва да се настоява за "автентичност на фолклора" е тема, за която специалистите ще продължават да обсъждат концепции...
В Копривщица тази материя не вълнуваше душите!
Те бяха песен и танц!

Видя, танцува и пя на Копривщица
Маргарита Гочева