Разговор с Франсоа-Кристоф Марзал
и Ромед Видер


Гости на V фестивал на европейските копродукции бяха швейцарските режисьори Франсоа-Кристоф Марзал ("Внимание, зли кучета") и Ромед Видер ("Без кафе, без телевизия, без секс"). И двамата са родени в края на 60-те. Представители са на най-новото поколение швейцарски режисьори. Те са двама от създателите на киноколектива "Спутник" за прожекции арт кино. Разбира се, за него най-много пари идват от общината и "от бара", но важна е инициативата. Може за нас да будят усмивка думите им, че в "Швейцария няма достатъчно пари за кино", но... Филмите им спечелиха симпитиите на фестивалната публика. Те са доказателство, че за да има кино, трябват не само пари, но и талант...

- Как попаднахте във филмовото училище в Женева?
Ромед Видер: Първо учех физика в Цюрих. Чух за училището в Женева. Опитах и ме приеха. Още докато учех физика, знаех, че по-късно ще се захвана с кино, но първо трябваше да уча нещо сериозно.
Франсоа-Кристоф Марзал: Преди филмовото училище се бях занимавал с фотография, бях правил и филми на супер 8. За мен беше важно не толкова да уча някъде, а по-скоро да имам достъп до по-професионална техника. В Париж има едно държавно училище, където е много трудно да се влезе, и много частни, които са скъпи. Докато бях в Гренобъл, приятел ми каза, че в училището в Женева има добра техника. Затова отидох там. С мен също стана случайно. Но съм доволен, защото това е много свободно училище. Може би не е истинско професионално, но има техника, а общуването с другите студенти е също незаменима школа.
- А какви бяха преподавателите ви?
Франсоа-Кристоф Марзал: Миш-маш (изрече го на български - бел. а.). Един дава доматите, друг яйцата и всичко се смесва. Правехме каквото искаме, но имаше и кой да ни помага.
- Вие сте от първото поколение, следвало кино в Швейцария. Каква е разликата между вас и по-възрастните режисьори?
Ромед Видер: Режисьорите преди нас са били самоуки. А ние все пак сме завършили киноучилище, макар и не съвсем традиционно. Ние по-скоро имахме възможността да опитваме. В продължение на 4-5 години експериментирахме и така се учехме. И това е голямо предимство в сравнение с предишното поколение.
- Въпросът беше и за разликите в начина, по който правите кино вие и по-възрастните.
Ромед Видер: Те са били млади през 60-те, а това е съвсем различно време. Естествено, че и филмите им са били различни.
Франсоа-Кристоф Марзал: Киното е трудно за правене - имам предвид като финансиране и организация. И затова зависи много от шанса. Понякога трябва да си на правилното място в правилния момент. А от шанса е трудно да се изведе принцип.
- Казахте, че от кино не може да се живее. Как се справяте вие тогава?
Франсоа-Кристоф Марзал: Аз работя в една филмова компания. Работата не е съвсем постоянна, но това, което е важно, е че те продуцираха моя филм. А филмът на Ромед е произведен от "Лайка филм". Разликата между двете е, че Light Night Production е компания, а "Лайка филм" беше създадена от Ромед и наши приятели като фирма, чрез която да набират средства за филмите си. Ако си частно лице, не можеш да кандидатстваш за пари. "Лайка филм" е просто начин за финансиране.
Ромед Видар: "Лайка филм" сме аз и още четирима приятели. Това е просто име, марка. А Light Night Production е истинска компания с работници, сграда и всичко останало. Франсоа-Кристоф Марзал: Моята жена е едната от "Лайка". Тя също направи един филм, събирайки пари чрез това име.
- Откъде идват парите за "Лайка"?
Ромед Видер: От държавата, от телевизията, от общината, от частни фондации.
- Трудно ли е да се вземат пари от тези места?
Ромед Видер: Условията са първо проектът да е добър, и второ - да имаш шанс. Само едното не стига. В Швейцария системата е такава, че ако работиш една година, после в продължение на две години ти изплащат голям процент от заплата, която си получавал. Така ние можем да поработим, а после да се посветим на следващ проект. Нещата не са чак толкова хубави, колкото изглеждат, защото ако след втората година не си намериш работа, наистина обедняваш. Това е проблем за много хора на средна възраст.
- Има ли моменти, когато се отчайвате и ви се струва, че никога няма да намерите парите?
Франсоа-Кристоф Марзал: Е, ние и двамата успяхме да заснемем филмите си.
Ромед Видер: Имаше момент, в който бях много притеснен. Започнах снимките, преди да съм събрал всичките пари, а от две места още не бяха решили дали да одобрят кандидатурата ни. Но в крайна сметка всичко се оправи.
Франсоа-Кристоф Марзал: Минаха три години от хрумването на идеята до завършването на снимките. Когато живееш с един проект няколко години, той става твоят живот. И през цялото време се страхуваш, че няма да успееш да го изведеш докрай. А ако резултатът е лош, тогава...
- Вашите случаи типични ли са за продуциране на филм в Швейцария?
Ромед Видер: Ако работиш в телевизията, е лесно - дават ти всички пари наведнъж и правиш филма. Другият начин е да събираш пари от различни места и неизменно трябва да чакаш.
Франсоа-Кристоф Марзал: Това, което беше по-различно при нас, е, че нашите филми са доста евтини за Швейцария. Иначе няма достатъчно пари и по-скъпите филми трябва непременно да са копродукции.

- Когато пишехте сценариите, съобразявахте ли ги със средствата, които ще можете да си позволите?
Франсоа-Кристоф Марзал: Да.
Ромед Видер: Тъй като аз съм си продуцент, щом напиша една страница, на следващата смятам бюджета.
- Бихте ли участвали в копродукции?
Ромед Видер: Да, с България. Разбрах, че тук е много евтино.
Франсоа-Кристоф Марзал: Сигурно ще се наложи. Когато правиш първия си филм, можеш да си позволиш да искаш повече пари, или пък да плащаш по-евтино за някои неща. Но не можеш да правиш така винаги.
- Но вашите първи филми са добри и сигурно ще ви е по-лесно да намерите отново пари. Как всъщност бяха приети те в Швейцария?
Ромед Видер: Въртяха се в кината, но по принцип хората на ходят на швейцарско кино...

Разговаря Мила Войникова