Моята внучка е родена в Америка, но знае стихотворението на Вазов "Аз съм Българче"; децата ми пеят и досега не без вълнение "Тих бял Дунав се вълнува". А от страниците на вашия вестник другарят Леонидов (ха сега де - дали все пак е българин?) пише, че българите могат и без Вазов, и без Ботев... Ей за такива като него и пасмината, която плаща за писания като неговото, дядо Петко написа: "Не сме народ, а мърша". Колкото за псувнята в статията му, тя сваля нивото на вестника ви далеч от онова, което цивилизованият свят счита за "култура". Sorry!

Цветан Ралчевски


Бел ред. Четенето на Вазов, уважаеми г-н Ралчевски, не е само носталгия или част от образователната система. За внучката ви в Америка Вазов може да е идентификационен ресурс, но тук, в България, той е и идентификационен коректив. Който обаче се явява чак с препрочитането му. За да задрасква патетичната леснина, с която сме навикнали да го четем; и да ни направи любопитни към текстове като този на Румен Леонидов...

К