Българският театър - пространство на гражданското общество
Концепция за развитието на Националния център за театър - 2001/2003

Цел и задачи:
Създаване на партньорство между институции, организации и индивидуални лица за обмен на идеи и подкрепа на съвременна културна политика и практика в областта на сценичните изкуства.
- Анализ на състоянието и процесите на пазара.
- Изработване на предложение за стратегия за развитие на пазара на идеите, инвестициите, труда и продукцията.
- Предизвикване и поддържане на обществен дебат.
- Вземане на решение за осъществяване на стратегията.
Координация и мониторинг на процеса на промяна.
Постоянна връзка с най-добрата европейска практика.

Анализ на пазара на идеите, инвестициите, труда и продуктите
Идентификация на субектите на пазара:
- инвеститори
- инфраструктури
- производители
- разпространители
- потребители
- автори, интерпретатори, техници, администратори
- оценители/критици/селекционери
- медии/публикации
Създаване на база-данни и обнародване в интернет
Анализ на механизмите за взаимодействие:

- законодателство
- цели и приоритети
- процедури - регламент за поведение на пазара
- критерии и процес за изработването им
- инфраструктура - борси за договаряне
- технологичен цикъл
- достъп до информация
- манталитетни нагласи
Анализ на процесите - 97/98/99/00
Анализ на промените в структурата на разходите

- съотношение между производство и потребление
- съотношение между качество и брак
Анализ на промените в структурата на приходите
- съотношение между субсидии и автономно финансиране
- съотношение между инвестициите в държавни/общински структури и в частни инициативи
Анализ на промените в средния разход за едно представление
Анализ на промените в средната цена на труда

- съотношение между цената на труда в държавните организации (на трудов договор) и на свободна практика
Анализ на медийното внимание към процесите
Следващият етап от развитието на реформата трябва да се осъществи след задълбочен анализ на резултатите от първия етап и изработване на визия за българския театър като част от нов културен пейзаж на базата на обществен консенсус по стратегическите цели, приоритети, процедури, критерии и конкретни стъпки в осъществяването им.
Анализът трябва да съдържа изследване на:
Развитие на структурното многообразие - културни институти и неправителствени организации.
Развитие на културното потребление - ефект върху пазара на театрална продукция.
Ефективност на системата и ефикасност на процеса от социокултурна гледна точка.
Развитие на театралното производство - ефект върху количеството и качеството на производството.
Развитие на пазара на труда - ефект върху заетостта, безработицата и квалификацията
Развитие на пазара на инвестициите (субсидии, стопански дейности, спонсорство, дарителство) - ефект върху здравето на сектора.
Развитие на пазара на идеите - ефект върху преформулиране на културната политика и практика с терминологията на XXI век.

Стратегия за стимулиране и развитие на пазара
Цели и приоритети. Мотивация
- културни - диверсификация на производство и разпространение
- икономически - обем на инвестиции, производство и разпространение
Технология на процеса
- прозрачни процедури и правила за поведение на пазара
- създаване и поддържане на борси на идеите, инвестициите, продукцията, труда
- информационно обслужване
Очаквани резултати
Критерии за балансирана оценка. Мониторинг
на културния, социалния и икономическия ефект
Проектобюджет - очаквани приходи и разходи
План-график за осъществяване на промените
Програма за стимулиране на културното потребление
Ако:
- различните организации с предмет на дейност разпространение на театрална продукция са равнопоставени за получаване на държавна подкрепа за дейността си;
- средствата за дейност се използват само за закупуване и представяне на готова продукция;
- цената на едно представление включва всички разходи за осъществяването му (персонал, транспорт, командировки, реклама, административни), както и фиксиран процент от първоначалната инвестиция;
- цикличността на програмирането и договарянето на производителите и разпространителите е на половин година;
то:
- НЦТ организира борса на театрални спектакли 2 пъти годишно (през май/юни и през декември/януари в сътрудничество с неправителствени организации като част от програмата на някой от театралните фестивали или новогодишни празници;
- договорената програма се подписва от директора на театъра/читалището/културния дом и от независим художествен консултант и е неразделна част от договора за финансиране между разпространителя и министерството/общината;
- НЦТ отпуска целеви средства за реклама и маркетинг;
- театрите изграждат база - данни за потребителите;
- НЦТ изгражда база - данни за разпространителите;
- НЦТ в сътрудничество със СТДБ, БАТ, културната преса и др. учредява награда за най-голям риск в името на театралната култура;
- 5% от приходите от билети за тази програма са допълнително условие към трудовия договор на директора.

Стимулиране на пазара на идеите и инвестициите
Преструктуриране на производството с цел:
- намаляване на свръхпроизводството;
- увеличаване на качеството на инвестициите;
- постепенно отделяне на производството от разпространението в системата;
- намаляване на риска от комерсиализация на производството;
- увеличаване на неправителствените структури, които развиват предприемачеството в сектора и са гаранция за здравословна конкуренция.
Промени в цикъла на процеса за инвестиране и производство:
- националната експертна комисия за подкрепа на творчески проекти определя приоритетите, процедурите и критериите, както и размера на субсидията при финансирането на проекти за всяка отделна сесия половин година предварително.
- НЦТ в сътрудничество с неправителствена организация организира борса на творчески проекти за производство два пъти годишно и след договарянето между копродуцентите обявява поредната сесия за подкрепа на проекти.
Промени в условията за кандидатстване на различните субекти с цел защита на конкуренцията:
- репертоарните театри получават по-голям дял от държавната подкрепа на базата на програма, спечелила конкурс за държавна субсидия. Те изпълняват програмата си, като водят самостоятелна репертоарна, кадрова и стопанска политика. Чрез програмата за стимулиране на културното потребление те могат да формират приход, който да реинвестират в ново производство, затова репертоарните театри кандидатстват за подкрепа на творчески проекти само като копродуценти на неправителствена организация.
- финансирането на продуциращите центрове може да се обвърже с програмирането на 3 производствени цикъла годишно и договарянето на копродукции с друг продуциращ център и/или неправителствена организация.

Привличане на чуждестранни инвестиции в:
Инфраструктурата
- проект "Информационно общество и сценични изкуства" в сътрудничество с програма "МАТРА" на холандското правителство, програми на ЕС и програмите на японската система за международно сътрудничество (JICS);
- проект за икономическо възстановяване на община Сливен чрез инвестиции в културата в сътрудничество с "Комедиа" (Великобритания) и Световната банка;
- проект за привличане на спонсори от чуждестранните инвеститори в България
Стимулиране на пазара на труда
Аргументи на програмата

- Ако се промени технологията на производството и разпространението на продукцията, ще настъпят промени в структурите и правилата на пазара на труда.
- Вероятно това ще увеличи възможностите за по-дългосрочно планиране на ангажиментите на заетите и свободното време на безработните. Това ще е решаващ фактор за избора на статута "свободна професия", "на трудов договор", неправителствена структура или преквалификация. - Свободната конкуренция на пазара на труда ще се увеличи и това естествено ще динамизира функционирането на арт борсата.
Съвместно с Арт борсата
- каталогизация на професионалистите;
- статистика за заетите и безработните;
- посреднически услуги - организиране на кастинги, договаряне и др.
Съвместно с киноиндустрията, телевизията и рекламния бизнес
- поддържане на обратна връзка за съществуващите възможности за временна заетост.
Съвместно с бюрата по труда и програмите на Министерството на социалните грижи
- преквалификация и реинтеграция на безработните;
- стимулиране на откриване на нови работни места по програмата за временна заетост.
Съвместно с туристическата индустрия и съответните общини
- разработване на културни програми за деца и възрастни по време на туристическия сезон и включването им в цялостния пакет от услуги, които предлагат тур-операторите.
Съвместно с Министерството на образованието
- разработване на обща програма за образование по изкуствата като свободно избираема дисциплина;
- включване на подобни занятия в програмите за летните лагери и "зелените училища" на учениците и др.
Съвместно с читалищата, културните домове и неправителствените организации
- откриване на частни аматьорски театрални школи за деца, младежи и възрастни

Информация и документация
- създаване на база-данни и информационна банка за ресурсите на системата;
- публикации на изследвания, анализи, дебати, планове, отчети, специализирана литература, видеодокументация и др.;
- консултантска и експертна подкрепа при стратегическото планиране, маркетинга и управлението на промяната;
- постоянна връзка (база данни) с електронните медии и пресата (национални и местни) за отразяване и документиране на театралния живот с цел увеличаване на медийния прозорец за театралния процес;
- съвместно лобиране за каузата на необходимите културно-политически промени и мониторинг на обществените нагласи;
- създаване на уеб страница на българския театър - електронен каталог на театри, трупи, спектакли, творци, фестивали, критика, източници за финансиране, творчески проекти и др.;
- създаване на възможности за постоянна обратна връзка и дебат чрез e-mail и Интернет за развитието на процеситe в системата, в т. ч. културни и икономически;
- създаване на възможности за маркетинг и продажба на билети он-лайн чрез връзка на билетните каси с банковата система.

Международно сътрудничество
Промоция на българския театър в чужбина
Съвместно с Дирекция "Международно културно сътрудничество и европейска интеграция", МВнР, БКИЦ в чужбина, културните институти на европейските държави у нас, дипломатическия корпус, мрежата от формални и неформални контакти:
- създаване на база данни за европейски пазари и партньори;
- разпространение на информация с цел присъединяване на българския театър към европейските културни мрежи и пазари;
- поддържане на постоянна връзка с най-добрите европейски практики;
- генериране на допълнителен ресурс за мобилност на театрална продукция.

Ситуацията днес
ПМС 204/11.11.1999 г за приемане на Устройствен правилник на Министерството на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти отменя ПМС 466/1997. Чл.4 (1) постановява: "Националният център за театър е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на културата със седалище София и с предмет на дейност: подпомагане развитието на българския театър; субсидиране на театралния процес на проектен и конкурсен принцип; стимулиране развитието на театралната култура; осъществяване на информационна и аналитична дейност; подпомагане процеса на международното сътрудничество в областта на театъра."
Основните принципи на националната културна политика са нормативно определени в чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата (ДВ, бр.50 от 1 юни 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г.)
Приоритетите в националната културна политика са посочени в "Програма на правителството 2001".
Реформата в българския театър се основава на програмата "Развитие на театралната дейност в България" (1997 г.), утвърдена от министъра на културата.
Следващият етап от развитието на реформата трябва да се осъществи след задълбочен анализ на резултатите от първия етап и изработване на визия за българския театър като част от нов културен пейзаж на базата на обществен консенсус по стратегическите цели, приоритети, процедури, критерии и конкретни стъпки в осъществяването им.

Как стигнахме до тук?
Функцията на Националния център за театър е да координира процеса на промяна в системата на българския театър. Промяната в една система е процес. Тя настъпва винаги, когато се наруши връзката между някои от факторите - мисия, работен процес и цели/резултати. За да функционира една система, тези три фактора трябва да съществуват в хармонична взаимовръзка и съответствие. Управлението на промяната изисква постоянна грижа за възстановяване и поддържане на тези хармонични взаимовръзки чрез преформулиране на факторите.
Когато някоя от тези връзки се наруши, първо възниква въпросът: "Това ли е структурата, в която трябва да съществува системата?".
Първият етап от реформата в българския театър се опита да намери решение/отговор на този въпрос, като създаде многообразие от структури (респективно многообразие от работни/технологични процеси и цели/резултати), специфични за различните културни институти и организации, действащи в системата, с цел да се постигне "смяна на централизирания модел на подкрепа на театралното изкуство, при който се приема, че цялата тежест на издръжката за театралната дейност се поема от бюджета."
Декларираните принципи за равнопоставеност и прозрачност в модела за държавна подкрепа изискват организирането и поддържането на открит обществен дебат с широко участие на заинтересованите страни - политически структури, съсловни общности, потребители, медии и структури на гражданското общество.
Дебатът беше застрашен от консерватизма в обществените нагласи на работодателите и на заетите в сектора, както и на финансиращите институции, медиите и структурите на гражданското общество.
Дотолкова, доколкото беше спазен конкурсният принцип, дебатът за държавната подкрепа остана в изолация и породи съмнения за клиентелизъм, конспиративни методи и анахронични рефлекси в управлението.
Непълноценността на дебата е една от причините за невъзможността да се формулира визия за българския театър като елемент от нов културен пейзаж, според една от препоръките на доклада "Ландри".
Грижата за здравето на театралната култура в България е задача на всички участници в процеса на промяната. Широкото участие в задаването на въпросите и намирането на възможните решения вече е качествена промяна в нагласите и белег на развита гражданска култура.

Златко Гулеков
Сдружение Летен театрален университет


Публикуваме част от концепцията на Златко Гулеков за развитието на НЦТ, с която той кандидатства за мястото на директор на центъра.