Необходим е регламент
- Мишо, защо се съгласи да станеш председател на СБФД?
- Така се стекоха обстоятелствата, че се оставих да бъда убеден от хора, на които вярвам. В момента малко съжалявам, защото в известен смисъл бях подведен, но като си се хванал на хорото, трябва да го изиграеш докрай. Да не говорим, че в тези трудни времена за киното ни на мен самия ще ми бъде още по-тежко - след десет години точно сега ми се случва да правя игрален филм... Всъщност се съгласих навярно и от вина към колегите - повечето седят без работа... Така че председателството на съюза възприемам като моя лична жертва да отделя необходимото време за организационни неща. Не ми липсва самочувствие в тази област.
- Какъв е организационният ти опит, освен че си бил изпълнителен директор на БНТ в началото на 90-те?
- В Нов български университет преподавам "Управление на електронните медии" (специализирал съм в САЩ организация на тв- и филмовото производство, в ВВС съм специализирал мениджмънт на електронните медии), т.е. това е теоретичната ми подготовка. Практическият ми опит е като шеф на "Международни връзки" в СБФД на обществени начала през 1993. А и самата режисьорска работа е свързана с организация. Но най-голямо самочувствие ми дава опитът в телевизията, разбира се.
- Смяташ ли, че нашият съюз има някакъв шанс да излезе от маргиналността, в която потъва все по-надълбоко?
- Шансове има и няма. Що се отнася до вътрешните проблеми, филмовите дейци трябва да преодолеят своето убеждение, че това е предимно организация на избраници. Членството в СБФД не е въпрос на престиж, а на принадлежност към една професионална организация, която да казва своята дума в обществото.
- Ето че стигаме до първото противоречие - от съюзните събрания излиза, че истински активните хора в него са ветераните, които живеят с носталгия по времето, когато СБФД е имал съвсем друга функция.
- Това е социалната функция на съюза. Тези хора също биха могли да дадат своя принос към развитието на киното, защото какъвто е да е техният опит, той не може да бъде пренебрегван. Работата на нашето поколение, което все още се води за младото в съюза, е да осмислим този опит и да го приложим в новите условия. От друга страна, неучастието в събранията на нашата генерация и тези след нас - това е конфликтът между професионалните и творческите функции на СБФД. Младите хора се интересуват предимно от творческата реализация. В съзнанието си те все още не могат да намерят нишата на този съюз.
- И са прави навярно. Какво би им дал този съюз?
- По същия начин бихме могли да запитаме: а те какво дават на този съюз? Перефразирам Кенеди, но ако не се замислим какво можем да направим чрез тази организация, всичко е загубено. И стигам да външните проблеми, пред които е изправен съюзът. Когато в България се изгради гражданско общество, тогава и професионално-творческите съюзи ще намерят своето място. Нашето поколение е наясно, че чрез съюза гласът ни може да бъде чут. Киното не е индустриална дейност, а културно-индустриална. Ние имаме ангажименти към обществото, имам предвид общество от граждани, и това значи, че трябва да бъдат изработени критерии за упражняване на тази дейност. Тук е мястото на СБФД. А и на всички останали творчески съюзи.
- Не ти ли е минавало през ума тези наши творчески съюзи със затихващи функции, сформирани навремето по съветски модел, да се трансформират и да се създаде някаква обща стратегия за въздействие в днешните обществено-политически условия?
- Наскоро прочетох мисъл, която ме покърти: "Империята умира, когато идеята за империята отмре". В момента, когато ние започнем да мислим, че това е съюз със затихващи функции, той ще загине. Това се случи с много подобни организации. СБФД вече не е онзи до 89-та, т.е. членовете му вече нямат старите привилегии. Този, който се надява, че тази организация по някакъв начин ще му осигурява синекура, той няма да намери смисъл в по-нататъшното й съществуване. Що се отнася до алианса между отделните съюзи, дълбоко споделям тази идея. Шансът ни да влияем върху обществото е да се обединим. В този момент ми се струва, че е рано да се говори за юридическо обединяване, защото всеки от тези съюзи има своите вътрешни проблеми в смисъла, за който ти говориш. Засега ни обединяват общите страхове. Наскоро излязоха Законът за счетоводството и Законът за корпоративното подохдно облагане - те почти обезсмислят съществуването на професионалните организации, защото ги лишават от други приходи, освен членския внос. Оттук вече излизат хиляда проблема.
- Какво е финансовото състояние на съюза?
- Почти е фалирал. Драстично вдигнахме членския внос - от 15 на 45 лв, но 80 % от хората в активна възраст са безработни. За тях плащенето на членския внос може да се окаже и непосилно. разбира се, плащането е разсрочено, но... Лошото е, че търговските дружества "Спектър" и Лесидрен, вместо да финансират съюза, само го обременяват. И 80 % от моето физическо време като председател на СБФД отива в търговска дейност.
- Все още се умува ще има ли, няма ли да има фестивал на българското игрално кино "Златна роза" '2000. Ти какво мислиш по въпроса?
- Според мен е задължително да се продължава традицията, защото колкото и да сме бедни, никой няма да ни прости, че сме я прекъснали. Предпочитам даден фестивал да се прави много бедно, но да го има. Ама нямало пари, нямало филми... Страшно държа и се опитвам да го внуша на всички - нека прогоним пораженческия дух. Три филма годишно е санитарният минимум за съществуването на българското кино - за да се поддържат производствените мощности, втория състав... Но според мен истинският минимум, към който трябва да се стремим, е десет филма годишно. Защото е важно да върнем българския зрител в салоните.
- Това са химери.
- Химери са, когато не вярваш в тях. Какво трябва да финансира държавата? Ако вземем предвид опита на западните държави, където изкуството уж функционира добре, основните сектори, които държавата трябва да финансира, са образованието, отбраната и културата. оттук нататък не можем да говорим колко малко пари трябва се дават за кино и каква химера е това. Не. Това е една от основните функции на държавата. Друг е въпросът, че ние настояваме да се създаде режим, по който да се стимулират всички хора, ангажирани с киното, да инвестират във филмопроизводството, разпространението и показа. Тоест нашата цел е да създадем вътрешнорегулативен механизъм във филмовата индустрия. Е, ще има някаква държавна дотация, но тя трябва да е свалена до санитарния минимум поне 10 филма годишно.
- Това е смешно! Държавните пари за един филм не стигат, какви ти тук десет? Нещо повече, както си спомняш, на конференцията на ФИПРЕССИ ни бяха поискани аргументи за финансиране на киното ни.
- Те искат аргументи, ние сме длъжни да ги дадем.
- Какви аргументи за съхраняването на националното кино през 2000 година?
- Аргументът, който в крайна сметка хвана дикиш, бе всъщност въпрос: "Искате ли да има българско кино или не?". Тогава те се уплашиха. И престанаха да искат други аргументи. накрая стигнахме дотам, че казаха: "Добре, хайде да финансираме всички филми". Утре току-виж се сменило правителството и - хоп, всичко отначало. Точно затова е толкова нужен този закон - да има константни регулативни механизми, независим от политическата власт.
- Каква е ролята на СБФД в изготвянето на Закона за киното?
- Първо, моето участие в работната група, защото за всичките решения, размишления, спорове информирам Управителния съвет, който е представително тяло на съюзните членове. Цялата дейност по закона се осъществява всъщност в тази сграда, независимо че се срещаме и при Нели Огнянова или в МК. Дори само затова ни е нужен този съюз. Добре, хайда да го махнем - къде ще се събират кинаджиите?
- Едно време се събирахме в Дома на киното. Сега и това е невъзможно - след ресторанта и кафенето, и салонът вече е даден под аренда.
- Не искам да плюя колеги, но положението на Дома на киното беше трагично - новото ръководство завари 45 хиляди лева дългове на едно кино в центъра на София. На екипа предоставихме три месеца, за да се справи със ситуацията. Не се справиха и бяхме принудени да ги освободим. Тогава главният секретар на съюза Иван Ничев се свърза със своята бивша студентка Ина Илиева и нейните партньори от "Глория филм" (държат кината "Роял" и "Централ"). В мига, в който се срещнах с тези хора, им повярвах. След това в продължение на месец Управителният съвет се събираше всяка седмица да преразглежда договора, за да бъдат гарантирани всички права на съюзните членове. И в крайна сметка сключихме договор, според който наемателите имат свобода само в менажирането на Дома на киното. Всички останали условия са задължителни: превес на европейско кино, български филми, свободният достъп срещу членска карта, завръщането на фестивалите, превръщането му арт-кино...
- Ще кандидатства ли Домът на киното отново за субсидия от "Евроимаж"?
- Това е точка в договора. Трябва да се подготвят всички условия, за да кандидатстваме догодина.
- А няма ли да е късно, след като държавата има апетити да ни вземе сградата на Дома на киното?
- Разбира се, че има. В момента това е другата ни офанзива - да преговаряме с държавата, тя да прехвърли собствеността върху Дома на киното на съюза. Нашите аргументи са, че този обект е бил предаден на СБФД през 1971 на ниво груб строеж - всичко останало е финансирано от съюза. За съжаление, Законът за счетоводството предвижда унищожаване на счетоводните документи след пет години и разполагаме с оскъдни документи за огромните съюзни инвестиции в тази сграда. И сега събираме нотариално заверени писмени свидетелства от хората, извършили де факто тази дейност. Това ще бъде основата на нашата молба към държавните институции за Дома на киното. Другият ни аргумент е, че това е културно средище - мястото, където СБФД реализира своите идеални цели.
- "Планет 088" ли държи кафенето?
- Да. В договора за съвместна дейност между СБФД и "Планет" има точки, според които съюзните членове не могат да бъдат ощетявани. Това, че не са се спазвали досега, според мен е грешка. Като отворят наесен, ще имаме много сериозен разговор, за да може това кафене да се превърне отново в кинаджийско място. Нашият контрол там е бил много занижен.
- Това обвинение към предишното ръководство ли е?
- Не, нека го приемем като обвинение към мен и новия Управителен съвет - вече четири месеца сме тук. И от тичане наляво-надясно не ни остава време за кафенето. Влизането там трябва да е само с карти. Мисля, че с момчетата от "Планет" можем да се разберем. А що се отнася до огромното фоайе, което си е наше, имам амбицията да го превърнем в пазар на всичко, свързано с киното: видеокасети с български филми, които няма къде да купиш другаде, кинолитература, специализираните филмови издания, сувенири... Това не съм го измислил - навсякъде по света в арт-кината тези неща ги има. Не знам дали ще реализираме тази идея, но много ми се иска. Засега "Александра филмс" проявиха интерес.
- Като спомена за филмовите издания, какво е становището на съюза за бъдещето на списание "Кино"?
- Неговият проблем е горе-долу като на Дома на киното - не може да бъде печелившо. То е единственото сериозно списание за кино у нас. И е една от основните дейности на съюза. За мен не стои въпросът ще го има или не. Но за мен е проблем обликът на "Кино" и отношението на съюзните членове към него. Не знам кое първо трябва да се промени. Направихме го научно издание. Не искам конкретно да говоря за списанието, защото това е работа на редколегията, но аз едно време си купувах "Киноизкуство" заради сценариите, които се публикуваха там. В съюза има сценарен фонд, конкурсът се печели, но никой не може да прочете сценариите, защото не могат да бъдат отпечатани. От друга страна това би било любопитно и за режисьорите. Или да публикуваме сценариите, спечелили сега конкурса в БНТ. Да има прозрачност! Но това са мои идеи, аз не разбирам от издателска дейност. "Кино" гълта огромна част от бюджета ни, мисля, че трябва да се концентрираме върху проблема как да го направим по-интересно и по-четено...
- Завърши приватизацията на "София филм", предстоят преговори. Какво е отношението на СБФД към тази операция?
- Първо, не съм убеден, че тази приватизация е наложителна. Като разглеждаме европейския опит, мисля, че държавата трябва да запази някакъв контрол върху кинопоказа, ако иска да има кинопоказ. Ако унищожим кината, за какво да произвеждаме тези филми? Да ги покажем веднъж по БНТ? Не си струва за това да се похарчат 700 хиляди лв. Ролята на съюза в случая е да разбуни общественото мнение и да се противопостави на тази приватизация-на-всяка-цена. Ние не сме против приватизацията - поставяме въпроса за цената и за условията. Опитът от приватизацията в провинцията е горчив - кина почти не останаха. Статистиката е чудовищна - от 3000 салона в момента в страната има 190. В София са 39, 16 от които са на "София филм". Според Закона за защита на конкуренцията това означава, че се приватизира предприятие с господстващо положение на пазара. Добре, СБФД е съгласен всичко да бъде продадено накуп и веднага, защото това може да бъде удобен инструмент за контрол върху показа. Ако условията на конкурса не гарантират този контрол, по-добре той да се отмени. Най-важното за нас е запазване предмета на дейност. Който вземе кината, трябва да има доказан опит в бранша и трябва да поеме ангажимент между 5 и 10 години да не променя предмета на дейност, като за това трябва да бъде изработен контролен механизъм. Иначе кината ще се превърнат в бинго зали, както се случи в Благоевград, Бургас, Стара Загора... Верига от кина е закупена от фирма "Юнайтед синема" - всички са затворени, твърди се, че се прави ремонт. Направо сме уплашени. Не искаме тази грешка да се случи и в София. Не съм запознат с всички оферти, но държа да подчертая, че СБФД като обществена организация няма право да взема ничия страна. Ние настояваме принципно да бъде поставен въпросът за запазване предмета на дейност и местата в киносалоните и гарантирането на репертоарната политика (10-15 % европейска и национална продукция, което между другото е изискване на Европейския съюз).
- Какви са отношенията на съюза с БНТ?
- Променливи. Като че ли там някой непрестанно иска да дразни СБФД. Отношенията ни са подложени на вечно изпитание - например състава на комисията, която наскоро оценява филмовите проекти.
- Нелепо е хора, далечни на киното, да приемат или отхвърлят филмови проекти.
- Това са хора с авторитет, разбира се, но с това си действие БНТ показа, че направлението "Филмопроизводство" сякаш е оставено на произвола на управляващите в момента. Там трябва да има правила, както е в НФЦ, при това изготвени над генералния директор на БНТ. Защото не бива да се създава напрежение между филмовата общност и тези, които дават парите за нея. Ако тази телевизия иска да бъде обществена, тя трябва да поеме ангажимент към обществото, в това число и към кинаджиите. С други думи, колкото е важно това, че се дават пари за филми, толкова е важно да се уважават авторите им. Просто тярбва да има регламент - в тази оскъдица от средства за кино не можем да си позволим да ги оставим на прищевките на някоя личност. И държа да уточня, че това не е генералният директор.
- Кой е?
- Имена няма да кажа, защото не им знам игричките. Аз имам две години опит в тази телевизия и знам, че там нещата се движат от интриги и положението е много лошо. Това са някакви вътрешни конфликти, които рефлектират върху киното.

7 юли 2000

Разговаря Геновева Димитрова


Разговор с Михаил Мелтев, председател на Съюза на българските филмови дейци


Михаил Мелтев е роден през 1954 г. Режисьор е на игралните филми "Край на тракта" (1977) и "Бързо, акуратно, окончателно" (1990, Специална награда на журито от Перуджа '91). Автор е и на 5 документални: "Два вторника в Кремиковци" (1979), "С мерак" (1984), "Сакарци" (1986, Голямата награда "Южна пролет" в Хасково, диплом от Пловдив '87), "След заседанието" (1987), "Диалог" (1987). Преподавател е по кинорежисура (доцент) в ЮЗУ в Благоевград, както и в НБУ. През 1999 издаде книгата "Телевизионен продуцент".