Автентичен прочит на Омар Хайям
Известно е, че по българските книжни лавици от десетилетия насам са се явявали и изчезвали малки книжчици с малки стихотворения от Омар Хайям, превеждани от Николай Райнов, Гео Милев, Леда Милева, Йордан Милев (от него не малки), Владимир Свинтила, Иван Жеглов, публикации от Георги Станев и от други смелчаци, или иначе казано - и на българския читател Омар Хайям не е непознат, както от век и половина не е непознат и на света. Не е непознат, защото през средата на деветнайстото столетие скача от своя дванайсти век и от своята Персия и се приземява в Англия, благодарение на Едуард Фицджералд, за кратко време става сензация с неговите над 200 издания на източната поетическа форма рубаи и, както пише Иво Панов, става "най-четеният, най-изучаваният, най-спорният и най-магнетичният източен поет и в Европа, и в Америка, и във всички цивилизовани страни". Превеждат го много преводачи, превеждат го на много езици, пък и от разни езици, защото гъстите му четиристишия носят източна непреходна мъдрост, изящни са като словесен рисунък, богати са на подтекст, метафоричният им подсказ разкрива път към широки и високи, и дълбоки мисловни обеми.
*
До този ден небето никой не е победил.
И земята не се е наситила хора да гълта!
Гордееш се с туй, че теб не е изяла,
не бързай, има време - и теб ще погълне.
*
Ако владеех аз небето като Господа,
напълно сринал бих това небе
и бих създал на мястото му друго,
под което благородните с лекота мечтаното постигат.
*
Тъй като във този свят ний вечни не сме,
голям грях е да бъдем без вино и любима.
*
Не е показвал никой до сега отишлите си от света.
*
Така и не зная онзи, който ме е създал,
с маята на рая ли ме е замесил, или на страшния ад?
Бокал, хубавица и барбат на полето някъде в края,
на мен тези три неща в натура, на теб - обещанията за рая.
*
Всички неща на света, на вселената цяла,
са само сън и видение, измама и миг.


Така цитирани рубаите или откъсите от тях, преведени от оригинал във филологическа пълнота, още без метрика и римни куртки, са като голи птичета-сирачета, нямат перцата и крилцата на поетическата дообработка, на остихотворяването, внушението не е пълно. Стоим само при хрумването, идеята, мисълта, образа. Но този буквален превод, който предлага на българските и на англоезичните стихотворци Иво Панов, е щедро предизвикателство и богатство.
Кои са темите на хаким Омар Хайям? Животът, любовта, виното, коварството, рая, благородството, реката, небето, ада, морето, петелът, стомната, медът, глината, звездите, чашата и всичко, което ни заобикаля и може да бъде извор на идея, на образ, на хрумване, на мисъл, защото хаким Хайям е медик, философ, математик, астроном. Или - за времето си - високо образован човек.
Цитирах, че е и много оспорван автор. Дотолкова, че ако битуват около 5000 рубаи, за които казват, че са негови, редица изследователи са на мнение, че истински негови са 200-300, а има и крайни твърдения, че Омар Хайям е автор на само 12 от тях. Питанка, която стои и пред Иво Панов. Минали са векове, векове. Иди и доказвай. То сега, днес, у нас де от де се появи епиграма - широкият потребител казва:"Е-ей, пустият Радой!". За добро или за зло, веднъж име да ти излезе. Както на Омар Хайям му е излязло името на поет на виното и на любовта.
* Чаша вино струва сто сърца и сто религии!
Глътка вино струва царството китайско.
*
Ако ще пиеш вино - с мъдреци го пий!
Или го пий със луннолика!
*
Да пиеш вино и да си сред хубавици
е по-достойно от това да си фалшив аскет.


Жадният за живот, за радост, за наслада поет пее и възславя именно живота, радостта, насладата - ех, че сладко епикурейство! - пее за тях, защото знае, че земният ни дял е кратък. Вижда това с мъдра въздишка:
*
Понякога се весва някой и ти казва:"Това съм аз!".
С богатство, злато и сребро се хвали - "Това съм аз!".
Но във деня, когато нещицата му се подредят,
смъртта внезапно от засада изскача - "Това съм аз!".


Този малък дял от рубаите на Омар Хайям го разкрива като щедър талант, отбрал от безбройните житейски факти, явления, образи онези, които са заредени за втора степен на полета, които те карат, чул ги веднъж, да ги продължиш сам за себе си.
Младият Иво Панов, както разбирам от капиталния му труд, се явява на литературния ринг със солидна подготовка, с похвална амбиция, с чудесен хъс да покаже, да помогне да бъде показана тази поезия на българския читател като вода, гребната направо от извора. Помага му основното нещо, че той знае езика, че там е живял и получил образованието си, че е влюбен и амбициран в този си труд. Дълбоките му изследвания го разочароваха от някои досегашни български варианти на Омар Хайям, той хвърли ръкавица в доказателствени публикации и по всичко личи, че това не са леки предизвикателства, а убедителни тези.
Колко чуждестранни поети са пострадвали от пакостната практика да се превежда от превод! Колко прибалтийци и кавказци претворявахме от претворяванията им на руски. В какви ли капани и вълчи ями сме попадали. Всички до един. Помня, че веднъж бяха ми дали да преведа стихове за един телевизионен филм. "Рустам и Судаба". Редакторката беше решила да ми помогне, да ме упъти. И беше превела заглавието "Рустам и съдбата". Както сме чували конферансът да казва, че следва "Станке ле, большой чорт". Или сме Вапцаровото "Не ме оставяй ти отвън на пътя, вратите не залоствай" като "Не закрывай дверей, ведущих в спальню". Но нека кажем на всичко това - о, минало невъзвратимо.
Омар Хайям пее нежно за любимата. А ако преводачът мъж е сбъркан от природата и иска стиховете да звучат за любимия, и си позволява тази гавра, какъвто случай има във френска версия, лунноликата става лунноликия и Хайям се обръща в гроба за оскърбление на творчеството, на човечеството и всичко отива по дяволите. Затова е толкова радостно, че у нас се явява ерудиран ориенталист-ирановед от класа и престъпленията вече ще бъдат под око. Ех, ако Иво Панов беше и стихотворец, да стигне и до сетния етап... Тук той ни дава плодовете на черния труд, дава обилен и благодатен материал за онзи или онези пленници на Пегас, които с малкото чукче ще довършат изящната работа по метриката, ритъма, мелодията, римата. Ако са талантливи - всичко ще звънне, ще блесне. И не само българските, а и англоезичните ще ползват това, защото Панов дава същата храна и за тях. Включително и звученето на персийски, предадено с латиница. И с един стостраничен коментар, какъвто кой би направил? Има по четири отпратки за едно четиристишие. Затова аз не изтървах определението "капитален труд", а го повтарям още веднъж.
Казах, ако Иво Панов беше и стихотворец... Ако имаше и тази амбиция. Но, за да се стигне докрай, според мен е задължителна строгата, класическата школа на стихотворчеството. Не дай Боже да се намеси разюзданото стихоподобие, което сега е на мода. Което е безефектен леснопис. И с него - какво би станало с Омар Хайям! Неговият модел преди време щастливо прегърна Андрей Германов в четиристишията си, може би бъдещето ще ни подари друга дързост, на която бих се възхитил, сам съзнавайки колко трудно ще бъде да се вкарат в тройната, че и в четворната рима Хайямовите обем, образ, идея. Но това е рискът и предизвикателството на професията и на таланта.
В буквалния, филологичния превод на Панов понякога прозвънват готови стихове, които могат и да останат, и да паралелезират другите със себе си, могат и не, ето - бих посочил някои от тях:

След изтърпените страдания човек свободен става.

Да скрия слънцето със кал не мога.

О, Господи, преситих се от мойто битие,
от горестите мои и от мойта бедност.

Утро е - да поговорим с аленото вино.

Ей, делво винена, ти откъде се пръкна!

Довеждат едного, а другиго отвеждат.

Внимавай, хей, съдбата е коварна!
Бъди нащрек, че мечът й е остър!


Готови стихове. Но може би с тях още по-мъчно ще "натаманиш" другите.
Със своите изследователски и структурални анализи Иво Панов отделя онези 300 рубаи от всички предполагаеми Хайямови, с филологическия си превод, с транскрибирането прави нещо, което не е правено нито у нас, нито в чужбина. Трудът на младия човек е сериозно научно и творческо дело. А научаваме, че следва и още един том изследвания...
Поезията не остарява, но преводите езиково остаряват. "Кат", "веч", "нек" са в небитието. И сега, като разорана целина, пред очите ни е автентичен прочит на Омар Хаям. Стихотворци, влизайте в холдинга на Иво Панов.

Найден Вълчев

Хаким Омар Хайям Нишапури. Рубайят. Том I. Академично издателство Проф. Марин Дринов, Издателство Рож. София, 1999.