Къде е проблемът?

Върви прегледът на печата по "Хоризонт" както всеки ден. Четат пасажи от анализите и мненията във вестниците. Водещата с артистизъм влиза в съзнанието на авторите и разиграва малък радиотеатър, лъкатушейки между реторичните въпроси, крайностите и цветистите изрази на колегите си. Леко притеснение съпровожда всеки, "влязъл" по средата на "постановката". С твърде смела есеистика започва радиоденят. Музикално взимане на дъх за осмисляне на казаното и се продължава нататък. Всеки ден обаче се случва по нещо различно. Този път, след малко по-дълга пауза от обикновено, акцентът пада на редакционната колона на "Демокрация". В нея се обсъждат журналистите в БНР, които не обръщат внимание на демократичните си колеги и не ги канят като гости в студиото. Защото "отгоре" им се карали, когато споделят гледната точка и политиката на управляващите.
Подобни обидени упреци се сипят постоянно върху журналистите. Ту прекалено много обръщали внимание някому, ту изобщо не го забелязвали, ту пък друго нещо. Най-често фронтмени на обидените са опозиционните лидери, чието съществование се осмисля в борбата за публичност. Те са перманентно сърдити за нещо и това е нормално; то ги мотивира за по-нататъшно действие. Когато обаче журналисти се жалват от името на властта, тогава някъде има проблем.
Радиожурналистите (особено от БНР) са под натиска на множество очаквания. Те трябва да отговорят на всички тях без изключение, без отклонение, без каквото и да е съмнение. Това, при най-добро желание, не би могло да направи и многоръкият Шива. При добре подготвени приоритети могат да се тушират големите разочарования. Сред тях при всички положения се нарежда властта като обективен интерес.
Как трябва да реагира радиото на подхвърляния, които имат емоционална, а не разумна основа? Да започне да се обяснява, че не им се карат "отгоре", че имат правилно отношение към политиката на политиците, че ще се поправят? Интригата на подобни нападки е да те накара да се оправдаваш, без да е сигурно дали си виновен. Другият вариант е да се премине в контраатака и да се обясни, че липсата на интерес към дадени журналисти не е заради политическите им пристрастия, а заради уменията им. Размяната на определения в непрофесионализъм ще стане взаимна и ще подмени проблема. Ако пък се отминават забележките, ще се втърдяват нагласите у определени хора, че БНР е враг. За пореден път. Ролята на БНР като постоянно залюбвана и разлюбвана годеница вече се изтърка, но въпреки това всеки гледа да я използва отново и отново. В този ден водещата реагира възможно най-хладнокръвно и разумно. Тя каза, че няма проблем между журналистите от радиото и вестника. Но може би някъде другаде има.
Въпреки че се разчита на късата памет, винаги остават лоши спомени от преувеличената злоупотреба с думите. Броени дни остават до поредното начало на наддаването за БНР. А симпатии не се печелят с отрицание. Ако БНР се разсърди, тогава ще загубят смисъл понятия като "власт" и "управляващи". Не го е показвало, но това не значи, че не го може. Така че не му прехвърляйте чужди проблеми.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато



БНР - журналисти под натиск