Далекоглед: Оптимистичната визия

Българинът винаги е бил любопитен за това какво точно мислят другите (чуждите) за него. Интересът като че ли е заложил още Паисий в своята "История" - Мавро Орбини и останалите негови източници са му подарили самочувствието да опише с гордост своя народ в противовес на "неразумните" и срамуващите се от "свой род и език". Днес телевизионният "Далекоглед" сякаш си е поставил същата "освестителна" задача: в разрез с всеобщия копнеж по "тая пуста чужбина" и с отрицанието на българското той се опитва през и с очите на иностранеца да постигне ако не неговото позитивно утвърждаване, то поне неговото неутрално възприемане. Формулата на тази промяна в собствено българското отношение е простичка, кратичка и вероятно поради това добре работеща: някой не-българин сяда на "горещия стол" лице в лице срещу камерата и говори своите впечатления за нас, за страната ни и за живота по нашенски. Не е важно точно откъде е - на изток или на запад от България, важното е, че тя за него по някакъв начин се е превърнала в съдба, поради което той е достатъчно близо, за да има добра видимост. "Далекоглед" тоест изпълнява ролята на своеобразна етно/антропологическа анкета, само че осъществена по телевизията: намират се информатори/свидетели, способни на безпристрастно разсъждение, и се питат и разпитват за техните "визьорски" мнения. Така екранът се превръща в обратното на самия себе си: вместо огледало на българския живот, той го/се оглежда в чужденеца, преотстъпил му своята запазена роля. С единственото желание да събуди симпатии към "благородния дивак", в случая "ние, българите".
Тази "обърната перспектива" обаче съвсем не е скучновато-канонична, напротив. Зрителят с внимание и интерес слуша китайката, според която едно от най-съществените неща тук е многото "кучи"; арабина, впечатлен от българската солидарност в бедността, благодарение на която едно перфорирано билетче преминава от пътник на пътник; англичанина, който вари знаменитата и толкова услаждаща му се нашенска ракия, или американеца, изпял със страхопочитание "Назад, назад моме Калино". Българинът всъщност разбира, че живеенето по тия географски ширини също си има своите очарования, които той вероятно не вижда заради привикването; че той самият има своите добродетели, които другите забелязват, и, разбира се, недостатъци, но не чак дотам непоправими; че в България, с една дума, животът нито е толкова непоносим, колкото си мислят българите, нито пък те самите са толкова "безнадежден случай", колкото им се струва на тях. Така "Далекоглед" (въз)дава една благосклонна визия за българското настояще, също както Паисиевата "История" някога е (въз)дала една горда визия за българското минало с едничката цел да бъде изградена оптимистичната визия за българското бъдеще.
Телевизионна употреба на "другите за нас" като "светлинка в тунела".

Митко Новков







Петък,
ранна утрин