Фарисеи честват Вазов

Казват, много европейски текат тържествата по случай 150-годишния юбилей на Вазов. Редом с омайната му българска реч на равна нога звучала англичанска; в Народния театър бил изнесен концерт с най-отбрани имена; а в Сопот, родния му град, открили възстановената дядо Стоянова воденица, дето Бойчо Огнянов убива двама представители на османското културно присъствие, превишили правата си спрямо малката дядова Стоянова воденичарка. Възстановено било също Ганковото кафене.
Кой знае какви още упоменателни събития има да се случат във Вазовата година; толкова много институции се набъркват в този юбилей. Но като че в тази юбилейна шетня има замесена някаква грешчица и тя съвсем не е в недостига на пари за мащабните идеи на празнуващите. Тази грешчица при това не е по вина на организаторите; при тях всичко е перфектно. Тя е в самия юбиляр, който, както се казва, не е много в час с нашата съвременност и нейните, както ни казват, повели.
Кой Вазов честват тази година? Този ли, който като дете бил чувал от майка си, че България била райска градина, най-хубавата страна на земята? Това, както знаем, далеч не е вярно, кой би бил с трън по ушите 700 000 млади българчета да избират така трескаво друга своя родина, а 83% от тези, които са още тук, да искат да напуснат райската си градина?
Не беше ли Вазов, доколкото си спомняме, бащата на българския национализъм; идеологът на нацията; човекът, който твърдеше, че националното чувство било едно от най-благородните за човека? А само преди месеци първият държавен чиновник, главата на българското управление, стратегът на цивилизационния ни избор не беше ли обявил, че българският национализъм бил погребан окончателно? Какво чуват бедните ни уши в юбилейната суматоха?
Трябваше България да загуби три световни войни, за да се разбере и от оптимистите, и от най-глупавите, че нашият народ страда неизлечимо от тежка имунна недостатъчност, съвсем не свързана със сексуалния му живот. Той обича да се мрази и искрено се възхищава от всеки, без значение свой или чужд, който го хока и псува. В резултат на това най-големият балкански народ по време на Берлинския ни цивилизационен избор преди сто и двайсетина години днес е един от най-малките, но пък с демократични традиции. Вазов бе един от първите, който след Паисий диагнозира народната ни болест и употреби петдесет години, за да търси лек срещу страшното заболяване. Той създаде български мери за достойнство, себеуважение, гражданственост и държавност. На османския поданик, който при появата на първия непознат българин в землището му припкаше пръв при агата, за да предупреди за султановия душманин, не беше ли Вазов, който противопостави баба Илийца, Колчо слепеца, дядо Йоцо и не знам още кого си.
Всички български първи държавни мъже (с едно-две изключения) употребиха колкото години власт имаха да доказват, че усилията му са били напразни. Един, управлявал трийсет и няколко години, снабди страната с евтина нафта срещу готовността да я предостави за вечно ползване на братска нам империя, а друг, управлявал едва три, след като се върна от място, където му обещали да ни разглеждат като евентуални европейци, обяви, че най-важното сега било българинът да се промени, за да станел достоен за честта. Очевидци твърдят, че тогава огромният камък над гроба на Вазов се повдигнал и посред тежка старешка въздишка се чул възклик: "Аман бе джанъм!"
Аман-заман, но защо все пак честват този Вазов, дето всичко у него кипи срещу днешната конюнктура?
Отговорът е на мъдреци и само за мъдри: простият народ мисли, че Вазов е патриарх, като патриарх Евтимий, класик като Валентин Йорданов и дядо като оня беловласият, на когото е кръстена Горна Джумая.
Затова!
Затова - покади му там малко тамян, хеле тамянът много не струва...
Затова и възстановиха дядо Стояновата караджейка - зер, я влязъл някой в нея през година-две, я не влязъл, все тая.
Затова пуснаха пак и Ганковото кафене, мигар в оня оскотял от безработица Сопот някой ще ти се затича да си спомня Вазов в Ганковото кафене.
И затова в тия горещи юбилейни дни започва да ни се струва, че или властимащите някога в елитните си училища са бягали от часовете за Вазов, или пък фарисеи честват Вазов днес, не знаейки, че Христос все един ден ще влезе с мулето си в Ерусалим.

Симеон Янев







150 думи за Вазов