Нова ера в Бахознанието*
Сензационната находка на архива на Берлинското певческо дружество1 може да бъде определена нееднозначно: добра новина, но и съобщение с катастрофични последици за немалко вече готови предстоящи издания на събрани съчинения или авторски каталози, "нова ера" в Бахознанието и музикалното изкуство на Германия от XVII и XVIII век, политико-дипломатически въпрос, поучителен културно-исторически факт, и прочее. Може да се определи и като необикновен разузнавателно-музиковедски епос с приключенски характер. Откривателят се нарича Кристоф Волф. Той е към края на 50-ото си десетилетие. Роден е в Солинген, следвал е църковна музика и музикознание в Берлин, Фрайбург и Ерланген.
Академичният му път води от Торонто през Ню Йорк до Харвард в Кеймбридж. Волф е един от редакторите на Баховия годишник и редактор на редица томове от Новото издание на събраните Бахови съчинения. Чували сме гласа му в предавания на БНР, програма "Христо Ботев" - в качеството му на първокласен Бахов експерт. Проф. Волф е декан е на Института по хуманитарни науки при Харвардския университет.
Новооткритата сбирка съдържа и една голяма част от архива на втория син на Йохан Себастиан Бах - Карл Филип Емануел - доскоро бе смятана за изчезнала или неоткриваема. Ала беше намерена: в централния държавен архив на Украйна в Киев. Сбирката съдържа стотици манускрипти от Карл Филип Емануел, многобройни от батко му Вилхелм Фридеман, 17 от баща му Йохан Себастиан и други. Светът се разтриса, когато се намери и парченце хартия, изписано от ръката на майстора - което се е случвало досега няколко пъти, - а какво остава за над дузина ръкописи! Не находка, а цяло съкровище. Да не говорим за останалите хиляди музикални ръкописи от архива на Берлинското певческо дружество. Разказва проф. Кристоф Волф - първият, огледал съкровищницата:

- Първия път можах всичко на всичко за три дена да хвърля око на архива - при условия за работа, които могат да бъдат определени всякак другояче, само не и като идеални. Последното се дължеше на бюрокрацията, на помещенията и на персонала - доколкото имаше такъв. Материалите бяха запечатани и в повечето от тях сякаш никога никой не беше надниквал. Все пак успях да преброя лист по лист всяка отделна творба. С подробен преглед се справях дневно едва с по една дузина. Направих и няколко сондажни експертизи. Уверих се стопроцентово, че става дума за архива на Берлинското певческо дружество, изчезнал през 1943 г. при евакуацията му от Бер-лин. Т.е. става дума за нотния материал, използван от берлинския хор през XIX и през първата половина на XX век.
Преди август на 1943 г. части от берлинската библиотека са изгорели. Тогава настоящият архив, заедно с някои частни библиотеки и ценни колекции, биват опаковани в 60 сандъка. Германското правителство ги евакуира в един замък в планинска местност в Силезия. По онова време правилото е било подобни ценности на изкуството да се укриват в области, безинтересни от военна гледна точка, труднодостъпни горски местности главно на изток, незасягани от бомбардировачите на Алианса.
С доста голяма точност мога да кажа, че намерих в Киевския архив 5170 музикални творби. 80 - 85 % от тях са ръкописи, сиреч уникати. Комплексът от ръкописи на Бах и синове наброява около 500 заглавия. Той се е съхранил непокътнат поради обстоятелството, че през 19-ото столетие на е съществувал особен интерес към тяхната музика.
Открих и собственоръчен ръкописен авторски каталог на клавирните творби от Карл Филип Емануел Бах. Тъй че човечеството се обогати с трети авторски каталог на композиторско творчество от 18-ото столетие. Досега имахме само авторските каталози на Моцарт и на Хайдн.
Първоначалният ми план беше 5 дена да работя в Киевския архив, но те се съкратиха само на 3, което ме принуди да се концентрирам върху 500-те Бахови ръкописа: Вилхелм Фридеман, Карл Филип Емануел, Йохан Себастиан, както и т.нар. Старобахов архив, т.е. колекция от ръкописи, в която всеки от Баховците, предшествениците на Себастиан, са писали по нещо.
- Истина ли е все пак, че ръководството на Киевския архив не е било наясно с ценността на колекцията, която съхраняват?
- Да, твърдя го убедено. Те си нямаха никаква представа. Знаеха, че съхраняват материал от някогашния Германски райх, но нямаха понятие какъв е и откъде се е взел. Това е разбираемо: Киевската академия на науките разполага с 2 милиона архивни единици, сред тях - книги и какво ли още не, дошли от Германия. А архивът на Берлинското певческо дружество е складиран на друго място. През 1946 г. той е бил докаран в Киевската консерватория, ала със заповед да не се отваря. Очевидно намерението е било да бъде интегриран в библиотеката на консерваторията. Ала според тогавашните закони всички обекти, наричани "произведения на изкуството-военна плячка", са били под разпорежданията на КГБ. И когато започва студената война, настава неяснота и неразбория, поради което нещата се замразяват. Всъщност материалите не е могло да бъдат използвани и поради липсата на научен потенциал, който да ги разработи. Прочее, към подобен род крайно специализирана музикално-изследователска работа няма особен научен интерес в Украйна, съответно - в бившия Съветски съюз. Естествено там има отлични музиколози, но те разработват съвсем друг репертоар и са изправени пред съвършено различни научни задачи.
- И как все пак попаднахте на дирите на изчезналото съкровище?
- Наистина много колеги от десетилетия го търсят по какви ли не пътища и канали. И не само него, но и ред други колекции, сбирки, библиотеки и пр. В случая с Баховия архив резултатът беше неизменно един и същ: нищо. Дори проф. Леонид Ройзман от Московската консерватория, член на редколегията на Новото издание на събраните Бахови съчинения, години наред са стара да открие нещо, но безрезултатно. Една съвсем бегла следа свидетелстваше, че поне някаква част от архива е оцеляла. Това беше една руска оркестрация на флейтов концерт от Вилхелм Фридеман Бах. За този концерт беше известно, че уникалният му ръкопис се пази от Берлинското певческо дружество. Ала никой не можеше да открие откъде се е взел преписът му.
- Флейтовият концерт от Вилхелм Фридеман Бах - първият син на Себастиан - е бил единствената диря на архива на Берлинското певческо дружество от евакуацията му в Германия по посока Съветския съюз. От кога лично вие търсите тази сбирка.
- Когато през 60-те писах дисертацията си - започнах да проучвам какво е станало с библиотеката на Берлинското певческо дружество. Един от отговорите гласеше: "изгоряла е напълно". Трябва обаче да вземем предвид, че евакуационната политика на Хитлеровите власти беше строгосекретна по отношение на изкуството и на другите ценности - поради опасността от похищения, кражби и пр. Естествено беше да се държи в пълна тайна къде се откарват такива ценни манускрипти като ръкописа на Си-минорната меса от Бах например.
Друг отговор гласеше: "Колекцията е евакуирана, но не знаем къде". Можете да си представите, че в тогавашния разделен Берлин, в условията на студената война, е възможно да се получат най-различни и противоречиви сведения. По едно време, в края на 70-те, някой в Източен Берлин подшушна, че не е зле да се търси в Украйна. В търсенията започнаха да ми помагат учени и музиканти от Киев, Институтът за изследвания на Украйна към Харвардския университет и кой ли още не. Отново без резултат. Докато през януари на 1999 г. при мен не дойде една докторантка, която намерила документ, свидетелстващ за това, че над 5000 музикални архивни единици от Германия били предадени на Киевската консерватория. Документът представлявал отчетен доклад на поделение на т.нар. съветски офицери по културните въпроси към Червената армия, в който се информират началниците за разпределението и складирането на иззетите от Германия произведения на изкуството. От Киевската консерватория ни отговориха, че нищо подобно не са виждали. Ето че на моя колега проф. Хенади Бориак от Киев му хрумна гениалната идея да потърсим някогашната отдавна пенсионирана библиотекарка на консерваторията. Тя си припомни, че при нея наистина била складирана музикална литература от Германия горе-долу в търсените размери, но самата тя никога не била отваряла сандъците. През 1973 г. те били откарани незнайно накъде. Размислихме, че най-близкото възможно място за предаване и складиране, е библиотеката на Академията на науките. Там обаче нямаше нищо. По някое време обаче Бориак се сети за отдела за литература и изкуство към Киевския държавен архив. Сандъците наистина се намираха там, все така засекретени обаче.
- И тъй, проф. Волф потегля от Харвард за Киев. Но как?
- През април получих виза и писмена покана от архивните служби в Киев да разгледам материала. В края на юни се появих в Киев. Ала директорът на архива заяви, че не признава поканата: "никакъв достъп до материалите" - такова било разпореждането. После научих, че директорът е някогашен офицер от КГБ. И тъй, глупаво стоях пред портите на архива заедно с преводачка, Бориак и съпругата ми, молих, увещавах, но нищо не помагаше: директорът беше непреклонен. Архивните служби нямали правата да разрешават нито на чуждестранен учен, нито комуто и да било, да разглежда нещата. Всичко започна да прилича на политическа афера, понеже архивните служби взеха да се чувстват неловко, че са поканили уж незаконно учен от Харвард - университет, с който имат съвместна работа в най-различни други области. Намеси се американският аташе по културата и се съчини друг модус да вляза в архива: получих нова, втора покана от украинското правителство - да работя в архива като "консултант". Не е ли куриозно?! И тъй, въоръжен с новото парче хартия, влязох в склада, извадих първия нотен лист и видях на него печата "Берлинско певческо дружество". И проумях: наистина е това!
- Как ли се преживява подобен момент - като граф Монте Кристо изправен пред съкровището?
- Трудно е за описване и за възстановяване. Помолих жена ми да ме ощипе. После се наложи доста още да ме щипе. Вечерта започнах да проумявам: за нас настава нова ера. И друг път съм откривал по нещичко, но тук особеното е не само огромният размер на находката, но и реалната й практическа стойност за музикалния живот по света.
Изправени сме непосредствено пред най-малко две важни задачи. Едната е: подсигуряване на солидна научна каталогизация на архива. А другата: всички предстоящи проекти за издаване на съчиненията на композитори, които фигурират в архива с уникални творби, да се пре-работят с оглед на новите находки. Това се отнася на първо място до Карл Филип Емануел Бах, Вилхелм Фридеман Бах, Йохан Себастиан Бах и всички членове на фамилията Бах. Но също така и до Томас-канторите Кунау и Шеле, до Граун и Телеман, Менделсон и Бетховен. Най-големите специалисти по творчеството на Телеман например ми съобщиха на "първо четене", че поне 25 негови кантати от Берлинско-Киевския архив са съвършено непознати. Няколко напълно готови проекта за издаване на събрани съчинения ще бъдат сега обърнати наопаки поради находката със съвършено неизвестни творби. Дори неизвестни автографи на писма на Гьоте фигурират в архива...

Здравка Андреева


* Текста публикуваме по материали от сп. "Кончерто" и в сътрудничество с програма "Христо Ботев" на БНР. Разбира се, не е изключена възможността в това изявление да се крие и известна доза откривателско преувеличение, но тъй или инак то иде от една твърде висока инстанция. След описаното първо посещение в Киевския архив проф. Волф, заедно с дългогодишния си приятел и колега проф. Ханс-Йоахим Шулце, директор на Лайпцигския Бахов архив, е посетил Киев втори път и двамата единодушно са стигнали до заключението, че наличният материал е безценен от изследователска гледна точка. Следващата планирана стъпка представлява обстойно, компетентно и скъпоплатено филмиране на сбирката, финансирано от компютърната компания "Хюлет" с три копия: едно подсигурително за Киевския архив, едно за Берлинската библиотека и едно за Харвардския университет.

1 Берлинското певческо дружество е основано през 1791 от Кристиан Фридрих Карл Фаш, а от 1800 - 1832 е ръководено от Карл Фридрих Целтер - приятеля на Гьоте. Точно това дружество осъществява през 1829 г. легендарното възкресяване на Матеус-пасион от Бах, дирижирано от Менделсон - ученик на Целтер. В резултат от издигането на Берлинската стена, след 1963 възникват две Берлински певчески дружества ("Академии"), но историческата сграда на същинското певческо дружество, проектирана през 1827 г. от Шинкел, през 1945 г. приютява театъра "Максим Горки". (Бел. ред)