Древният Рим -
секс или ужас


Предизвикателството на тази книга започва, когато се замислим какъв е нейният жанр.
Културна антропология или история на нравите в Древния свят, психоаналитично есе или художествена литература? Отговорът изглежда някъде по средата, защото тя носи от всичко: педантично информирана, но със свободата да чете знанието с онова натрапливо желание за оригиналност, което стана като че ли задължителен белег на модерната френска хуманитарна мисъл. С други думи - това е една много френска книга, където се срещат Декарт и Фуко, Батай и Вернан, а над всички дебне сянката на Лакан. Паскал Киняр разглежда сексуалните практики на Древния Рим върху фона на живописта, литературата, архитектурата, нравите и политическите традиции от онова време. Наречена "Секс и ужас", тя по-скоро разказва ужаса, отколкото секса в еротичните практики на Империята; една империя на очарованието пред фалоса, пред божественото могъщество на еректиралата човешкост ("Има един голям Фасцинус, чиято ерекция трае вечно..."). Всъщност основната тема на цялата книга е Погледът, това безспорно е книга за погледа: очарован ("фасциниран"), когато се идентифицира с властта на насилието, или погледът на страстта (voluptas); разколебан и благочестив или погледът на матроните, доколкото тяхното благочестие (castitas) означава дълг към екстатиката на насиленото присъствие; ужасяващ и ужасен... В тази диалектика на способността да (се) гледаш става възможен римският свят на Киняр, но също така - "римското" в неговата идея за цивилизацията на целия западен свят. Може би затова изследването е написано удоволствено и се стреми да въздейства именно върху удоволствения аспект във вниманието на своя читател; то съблазнява да бъде прочетено като "литература" и в същото време подмолно налага непоклатимата систематика на една стабилно предпоставена теза. Еротичното е видяно в заключените граници на патриархалната идея за мъжката сексуалност като критерий и норма на сексуалното преживяване в човешката психика. Всяка друга възможност, всяка друга тенденция просто не съществуват, те са извън погледа на тази книга и така изглеждат извън света, за който тя ни разказва. В това отношение Киняр дължи много на ортодоксалната дълбинна психоанализа и по-точно на една тенденция, която тръгва от Фройд, без да го обхваща изцяло, и се екстатизира във фалическата символика на живота, която подрежда Лакан. За сметка на това обаче Киняр може да бъде артистичен, забавен, предизвикателен... Неговата антропология на властта допълва една наложила се вече тенденция да се разбира историята. Освен това с превода на тази книга, чиито авторски права датират от 1994 г., се чувстваме някак си приобщени към заниманията и вълненията на съвременната френска култура.

Милена Кирова

















Думи
с/у думи





Паскал Киняр.
Секс и ужас
. Превод от френски Ирена Кръстева. Изд. ЛИК.
С. 2000