Върхът Копривщица

Притеснен съм - ще мога ли да предам онова, което видяхме и чухме между 11 и 13 август в Копривщица? Това не е "поредният" национален събор на народното творчество: това е изява, с която може да се гордее всяка културна нация; това е връх, от който с увереност и оптимизъм можем да гледаме на бъдното.
За осми пореден път съм непосредствен участник в това уникално тържество на родната народна песенна, инструментална и танцова съхраненост, за осми път народът ни демонстрира, че е възможно поне за три дни да загърбиш корупцията, наркоманията, престъпността и "бръмбаргейт"-овете и да покажеш, че над всичко това стои една висока духова съдържателност у българина.
Този събор ще запомним с впечатляващата мащабност: участници и публика, чуждестранно присъствие. Огромни бяха усилията на различните комисии към Министерство на културата по подготовката на събора. Те трябваше да се преборят с възниквали до последния момент трудности. Показаното на седемте естради и на самата централна (на която отделните окръзи се явяваха по предварителен график) по най-безспорен начин ни убеди, че това е истинската национална изява, която с всички усилия трябва да подкрепим в този й вид, за да съществува и занапред.
Този път БНТ съдейства на събора и вярвам, че хилядите зрители почувстваха това. Можем само да съжаляваме, че предварителната реклама за Копривщенския събор най-често минаваше в сянката на предстоящия в Рожен. По понятни причини голяма част от медиите се помъчиха едва ли не "да им сменят местата"...
Много трудно е да се опишат ентусиазмът, себераздаването, стоицизмът и ведрите усмивки на хората, дошли да покажат съхраненото от тях през годините. А този път участниците бяха повече от 16 000 души. Плакатът, издаден от културното министерство - малко гайдарче, гушнало писклива гайда - предугади, че този събор ще бъде на младостта. Така и стана. В програмата на всеки окръг достойно място заемаха деца и юноши. Те увериха 49-членното жури, че въпреки всичко (съвременна комуникация, попфолк-инвазия...) фолклорното наследство се предава в здрави и надеждни ръце.
Днес твърде малко можем да разчитаме на класическата семейна фолклорна приемственост - видените и чути от нас участници деца са следствие на обучението в школи, кръжоци, класове и училища с подсилено обучение в родния фолклор. В това няма нищо лошо, стига само учителите им да са като Нина Матева и Мария Маркова от Бургас, Соня Кънчева и Павлина Тодорова от Варна, Елена Граматикова и Донка Бумбалова от Ямбол.
Многоликата същност на копривщенския събор имаше регламентирана, както и импровизирана част. И втората не беше по-малко съдържателна и атрактивна. До среднощ на площада се диплиха многокатови хора, в които холандци, датчани, французи, американци съперничеха в надиграването. Международният хореографски и певчески курс, организиран в навечерието на празника, убедително приобщи чуждестранните ни гости към родния народен танц.
Водещият среднощните програми Кръстьо Младенов с народняшка непосредственост редеше мало и голямо на сцената. Не бях виждал пеещ площад - това успя да стори талантливият ни изпълнител на македонски народни песни Костадин Гугов. Няколкото хиляди души на площада играеха въодушевено, без да обръщат внимание на превалящата нощ... А на сцената се редуваха и известният квартет "Славей" с даровитата Надка Караджова, и танцов състав от Франция, и хор за български народни песни от бесарабски българи. Но можах да ида на базовия лагер за изпълнители извън града, но и там картината е била същата.
Имах чувството, че даже организаторите на събора са изненадани он мащабите и внушителността - и сигурно заради това бяха спретнали (за разлика от друг път) твърде пестеливо тържествено откриване. Хубаво ще да бъде, ако на сцената заедно с министъра на културата народът да види и онези, които дадоха мило и драго за успеха на това дело - представители на други министерства, културни дейци, местни ръководители... Хубаво щеше да бъде, ако водещите съобщаваха участниците в програмата от откриването - кому беше нужна тази анонимност? Хубаво щеше да бъде, ако можехме да раздадем почетните грамоти - "отличник" и "добре представил се" непосредствено след изпълнението на всяка община. Добре би било, ако информационният и квартирният център работеха без почивка поне първите два дни. Ако късият път от града до Войводенец бе "пооблагороден"...
И доста други "ако" ще изброим, ако Министерството на културата направи една творческо-организационна сбирка, на която да разгледаме проблема как мина съборът и как трябва да е в бъдеще
. Копривщица трябва да я пребъде, това е връх - еманация на нацията. Защото тя и този път доказа своята жизнеспособност, мащабност, популярност. Защото Копривщица е дело на тези, които най-искрено съхраняват и милеят за родната песенна, инструментална и танцова култура.

Михаил Букурещлиев