Четвърто
Писмо върху евреите
до народът
Шумен, 30 август 1864

Братя Християне!

Днес ще ви кажем нещо от страна на вашите пръвограждани и почитаеми еснафи, за което ви молим да послушате с внимание.
Вие помните, че в две години время става три пъти ся четоха такива писма и с това (стават) четири; в които писма ся каза и заповяда общо на всичките жители християни, щото никой да не купува от ония евреи, които ходят из махалите и продават басми и други дребни и лъжливи неща, лъжат простите сиромаси и им (в)земат париците на вятъра
1
"Писмо върху евреите до народът" - зад тази неангажираща квалификация се крие един ярък административно-разпоредителен акт на Шуменската община, промулгиран публично на 30 август 1864 година. Текстът се съхранява под формата на препис във фонда на Никола Бацаров в архивния отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - София. Представям коментарно този непубликуван към момента документ в пълния му обем поради две обстоятелства от познавателно естество.
Първо. В него се съдържа съществена информация за овладяването на българското публично пространство през третата четвърт на ХIХ век от институциите на политическата модерност.
Второ. Той предлага любопитна визия на един от най-типичните феномени на националната самоидентификация 2 в ранните фази на историческата й еволюция. Феномен, който ще си позволя да назова "принцип на огледалото" и да квалифицирам като съзнателно провеждана от възрожденския елит дейност за активиране политическата консолидация чрез отричане-или-възхваляване на някоя "отсрещна" етническа общност. Общност, чиито - мними или реални - особености в публичното поведение се превръщат в огледало за трепетната суетност на младата българска нация.
Евреите са тези, които в конкретната ситуация са превърнати в обект на критични нападки и забранителни постановления. Постановления, отправени под формата на официални писма от името на общината в Шумен "до народът". Четирикратно.
За уверение, какво тия писма стават с искането на обществото и на всичките еснафи може да послужи това, че Първото писмо ся чете на 14 май 1862-ра година, когато слугуваше на църквата кюркчийский еснаф; Второто (писмо ся чете) на 12 юлия съща(та) година, а Трето(то) - на 24 августа 1863-та година, кога слугува дикиджийский еснаф. И още, че най-първо ся чете (писмо) от страна на почитаемата градска община; а второто и третото - ако и да ся четоха от священиците, като от тяхна страна направени, за да дадат по-голямо впечатление - бяха обаче написани пак с(ъс) съгласието на всички еснафи.
В тях писма ся доказа надълго, че от ходението на тези евреи из махалите и продаванието на басми и други залъгалки са случват много противности между домашний живот на градските жители. А сега чудно е това, че като всичките жители в града ни ся се (от) еснафски фамилии, защото и чифчиите, и овчарите в Шумен са се еснафи, та няма никой отвън еснафлъка, който да ся зема за прост человек; и гледаме, че никой не даде внимание и не послуша тази обща заповед, но следват и си правят алъш-вериша от речените евреи, и тии си ходят свободно из махалите и продават, (следователно) няма кого да кабахатим и (да) кажем, че еди-кой си не слуша щото ся заповедува и прави противното.

"Речените евреи" са най-обикновени амбулантни търговци от еврейски произход, доставящи на добри цени стоки - европейски и източни - буквално до дома на българина-клиент. Със специфичната си стопанска дейност те обективно способстват за разширяването на вътрешния пазар и за удовлетворяването на обновяващите се битови претенции на българина-гражданин. При все това, Шуменската община категорично забранява на своите поданици да купуват каквото и да е от "речените евреи". Защо? Чисто икономически, по мое убеждение, е мотивът на споменатото разпореждане. Той изхожда от стремежа за ликвидиране конкуренцията на пътуващите търговци и осигуряване по-широк пазар за стоките, доставяни от влиятелните местни търговци-българи, разполагащи с решаващ глас при управлението на общинските дела. Боравейки умело с финия инструментариум на политическата манипулация, шуменските началници редуцират същността на проблема. Първо го превръщат от икономически в политически. След това подемат един свой любим управленски морализаторски мотив, като заявяват, че от "продаванието на басми и други залъгалки са случват много противности между домашний живот на градските жители". И накрая, правят опит да реализират забранителното си постановление, вменявайки на съгражданите-си-непокорници вина пред Бога и пред Нацията.
Прочее, от тази постъпка, какво можем да заключим? Нищо повече, че когато ние сами не дойдем в съзнание и (не) познаем онова, което е за нас вредително и когато не щем да познаваме нито община, нито свещеници, тогази - според пословицата - ако ще общината и с тъпан да ни тупа и да ни казва, че това е вредително за нас, и още - не свещениците, а Ангел от небето да слезе и ни каже, как това е противно на закона християнски, няма да слушаме и всичко (ще) е напразно и заблуда.
Сега какво тряб(в)а за нас? Това: да има наказание и тогази от страх - щем или не щем - ще слушаме.
А с това поведение какви ся представляваме пред света? За по-долни и по-прости от същите евреи, за които ни е сега словото. "Я тии нека си заповедват помежду си нещо, че иди ти, та го измами и придумай с каквото щеш средство да престъпи оная обща заповед - нивга и никоги." А ние (като) християне за срам пред света си что презираме - и община, и църква, и всичко!

"Да има наказание" - до това решение са стигнали общинските управници, възправени пред двегодишната невъзможност да задължат съгражданите си да спазват "антиеврейското законодателство" на местните представителни органи. Поставям словосъчетанието "антиеврейско законодателство" в кавички, защото съм убедена, че в случая нямаме работа с някакъв антисемитизъм, а с прикрити стопански интереси. И се отправям към най-съществения компонент от историческата плът на документа - неговия административно-разпоредителен характер, подвластен на почти неистовата "амбиция за държавност", вееща от архива на Шуменската възрожденска община, както и от всички съществени документи, свързани с общинското самоуправление на българите през споменатия период. Поставям словосъчетанието "амбиция за държавност" в кавички, защото искам да го откроя визуално. И да се опитам да го обоснова текстуално. Зад това словосъчетание в конкретен план стои фактът, че общината е концентрирала в свои ръце основните функции на местната административна власт; а в абстрактен план обстоятелството, че новоизпечените нашенски управници се стараят да упражняват правомощията си в съответствие с правилата на политическата модерност - представителност, мандатност, разделение на властите. Както и да си осигурят безпрекословното подчинение на цялото местно българско общество, т.е. да превърнат в реалност една от особеностите на политическата власт - нейната универсалност. Дори и с цената на наказателни санкции от публично-правен характер.
Зато(ва) най-сетне, както горе казахме, общината ся е като веке убедила в истината, какво без наказание никоги не ще послушаме и ся оправиме, и като досега три пъти ся четоха писма връх тази работа, счита за длъжност и сега да ви извести, защото като человеци всякой си има слабостта, и днес като четвъртий път ви наръча, съ(ще)временно ви забелязва следующето какво: Ще постави за това нарочно человеци да ходят скритом, (да) гледат и (да) забелязват (онези), които ще престъпят тая последна заповед и (ще) купят нещо от казаните евреи. Това ще направи общината не за друго, но само, (за) да забележи и познае кои са ония, които ся противят и не слушат що им ся заповядва. И няма да им прави друго, освен да ги изключи от обществото на жителите - да им не ходи свещенник на къщата и когато им ся случи нужда - да не им помага за нищо, но (да) ги има за самоволни и непокорни и про(чее).
"Да ги изключи от обществото" - тази страховита заплаха е заредена с възпираща превантивност. Тя се среща и в други аналогични документи като последна санкция спрямо гражданите-непокорници, отказали се спазват разпорежданията на общинската власт. Цитираната заплаха е показателна за неразградените структури на традиционното общество, в което пълната функционална зависимост от общността е предпоставка за оцеляване на индивида и семейството. Но тя може да бъде разположена и в контекста на модернизационните процеси, протичащи бурно през последните предосвобожденски десетилетия. Процеси, свързани с увеличаване престижа на самия факт на принадлежност към дадена национална общност. И с настойчиво търсене идентификационните параметри на тази общност на фона на другите. Евреите - в случая.
Казвали сме и в първото писмо, че на евреите лукавщините и лъжите ся познават от цял свят, и всякога ония, които правят с тях алъш-вериш, ся пазят с голямо внимание от тяхната измама. Това като е тъй, зле ли струва почитаемата община, като задължава своите простодушни съграждани да ся пазят и (да) не купуват от тях нищо? А когато общината прави това с желание да ся наблюдава общото добро и (общата) полза, защо да ся не слуша нейната заповед? Срамота е, Братя Християни! Срамота! И от Бога грехота (е) да купуваме от евреите неща за в домовете си, защото тии са убили самого Господа нашего Иисуса Христа като го разпънали на кръст. Затова думами, че тоя, който купува от чифутина нещо - втори (път) разпъва Христа Бога на кръст. Докога ще бъдем ние тъй противоречиви и несъгласни помежду си? Необходима нужда е веке да дойдем в съзнание и ценим нашите добрини - душевни и телесни, както правят всички просветени народи по света.
"Тии са убили самого Господа нашего Иисуса Христа" - споменатият библейски мотив представлява своеобразен фокус на антиеврейската патетика на документа. Сам по себе си той би прозвучал твърде абстрактно, ако върху му не се възправяше императивът-присъда - "който купува от чифутина нещо - втори (път) разпъва Христа Бога на кръст". Дори и заплашителната категоричност на цитирания императив не може да завоалира зле прикрития стопански мотив на анализирания административен акт. Мотив, даващ ми основание да се присъединя, макар и условно, към мнението на Владимир Пауновски, че "всички антипатии на българина спрямо евреина си остават на битово ниво, в рамките на гротеската, твърде отдалечени като проблем, за да предизвикат належащо решение от една национална доктрина" 3. Защо условно?
Първо. Защото приемам като основателно твърдението за "битовостта" на антиеврейските настроения на българина.
Второ. Защото смятам, че тези настроения не бива да се отделят от буйстващия и разноречив процес на формиране на националната ни доктрина през третата четвърт на ХIХ век.
Последните изречения на документа съдържат в себе си достатъчно доводи в полза на изказаното съждение.
Прочее, време е веке, братя Християне, да посвестим на страна тия наши упорности и всички да слушаме и да ся покоряваме на тия общи градски и църковни заповеди в(ъв) всичко. Познато е веке, че който слуша и ся покорява на общенародний закон, той бива от обществото похвален, а от Бога - благословен. А противний на тях нищо друго не прави, но само с противността си показва, че в него живее една черна душа, която е лишена от всяко народно чувство и человеческа признателност.
И дано всеблагий Бог вдъхне в сърцата ви добра мисъл, щото да постъпвате и да се покорявате на всичко що ся до тук каза и заповяда, та да кажем, че и ние българите сме достигнали и можем да оценяваме всичко, което ся отнася за общата ни полза и отбягваме всичко, което ни повреждава нравствено и веществено. Защото тогава ще ся наречем народ на света.
Шумен 30 август 1864.

Написа Никола Ив. Бацаров 4


"Защото тогава ще се наречем народ на света" - в това заклинателно постановление са концентрирани градивни енергии с огромен обществен заряд. Енергии, свързани с процесите на национална самоидентификация и извлечени в конкретния случай от съизмеряването с образа на евреина - лукав лъжец и богоубиец - според съдържанието на писмото. Активирайки с посредничеството на споменатия в началото "принцип на огледалото" тези консолидационни енергии, шуменските общинари се опитват същевременно и да ги овладеят. Което ще рече - да подредят публичното пространство в съответствие с управленските правила на модерността. Трудничко им е, разбира се. Не случайно в цитирания разпоредителен текст точно десет пъти се срещат имена и глаголи, в чиито корен стои думата "заповед". Пряк резултат от ограничените възможности за практическо упражняване на наказателна санкция, това обстоятелство конкретизира очертанията на неистовата възрожденска "амбиция за държавност". Споменатата амбиция в случая е йерархично съподчинена на абстрактната категория "Общенародний закон". Категория, зад която в годината 1864 стои една въобразена, но жива социална реалност 5. Реалността на възрожденския политически и културен национализъм, чиито не съвсем симпатични, но затова пък ярки и жизнеустойчиви параметри изпъкват ясно в назидателното шуменско "Писмо върху евреите до народът", превърнато в публично-правен факт на 30 август 1864 година.

Вера Бонева
























1 Текстът на документа е нормализиран максимално близо до автентичния му езиков вид с лека намеса в пунктуацията. Откроените с получерно думи са подчертани от мен с оглед едно от заключенията, формулирано в края.














2 Представата ми за характера и особеностите на българския възрожденски национализъм стои най-близо до теоретичния модел на Урс Алтермат. Вж. У. Алтермат. "Етнонационализмът в Европа". С., 1998.




























































































































































































































































































3 Владимир Пауновски. Другите. В: Българи и евреи. Първа част. С., 2000, с. 290.









































4 Никола Бацаров (1818-1892) е възрожденски просветител. Деец на църковно-националното движение. Учител в Мачин, Шумен, Варна, Провадия, Русе, с. Дивдядово, Шуменско. Сътрудник на влиятелни периодични издания. Пряк участник в изграждането и управлението на три от т. нар. "главни" възрожденски общини - Шуменската, Варненската и Русенската. Повече за него вж. в: Н. Бацаров. Животоописанието ми. С., 1986.









5 Тук се придържам към терминологичния подход на Бенедикт Андерсън, чиито абстрактни построения за произхода на модерния европейски национализъм работят успешно и при анализа на българския. Б. Андерсън. "Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма". С., 1998.