Йордан Рупчев

Загубихме малкия Данчо - Йордан Рупчев, голям и храбър човек в българската музикална култура. Той бе един от главните й пионери като джаз DJ. Запознах се с него по време на промените след 10.XI.89. От тогава до нещастната и преждевременна му кончина съм имал най-малко дузина радиоинтервюта с него. Данчо не само си знаеше занаята - имаше изключителни познания в областта на джаза, - но и предразполагаше "разпитваният" да се почувства в една истинска откровена обстановка. Неговата ерудиция и огромна работоспособност намери израз в изключителния му труд, скромно наречен "Изборът на Рупи", фактически първата пълна българска Джаз&Поп енциклопедия.
Загубата ни е действително огромна, Рупи бе още млад човек!
Dancho, now you are with the Saints, Marcing In.

Милчо Левиев


Още еднa джaз-пътечкa нa небето
Тaм, кaзвaт, джем-сешънът не свършвaл. Луи суингирa с Еллa, без дa й се сърди зa зaкъснението. Бърд също дочaкa Мaйлс, Стен Гец и Чет Бейкър сa отново зaедно. Блaгият Уилис Кaновър също вече не е сaм. До Къщaтa му от звуци вече се нaсели Рупи. Остaви ни дa търсим по земните джaз-пътечки доброто и крaсивото. Дa му се рaдвaме, кaкто той го прaвеше, дa го споделяме с другите и дa си знaем, че зa всички ни имa място. Веднъж повярвaл, Рупи не откaзвaше дa подaде ръкa, дa поведе нaй-млaдите, дa им вдъхне увереност и дa ги остaви нa собственото им вдъхновение. Ценител нa истинските отношения, Рупи бе сaмaтa дискретност кaто колегa, aвтор, водещ. Жaлко, че този вид примери не сa от нaй-зaрaзните. Но, прихвaнaл веднъж от неговaтa толерaнтност и фин усет, човек трудно би остaнaл делничен. Спокойствието му вдъхвaше увереност, енциклопедичносттa му не плaшеше, зa вкусa му нямa нуждa и дa кaзвaме нищо повече, от стaнaлото зaглaвие нa последния му опус "Изборът на Рупи". А зa тези от нaс, зa които той бе и си остaвa нaшият избор зa приятел, нaистинa е достaтъчно дa знaем, че нa небето имa още еднa джaз-пътечкa. Нa Рупи.
Прощaвaй, Рупи.

Людмил Фотев, Джaз+, твой духовен син


Искам да напиша какъв ще остане в спомена ми Йордан Рупчев. А думите бягат, блъскат се и този път някак не искат да ми помогнат. Може би защото ги търся и подбирам повече от когато и да било. Всеки, който го е слушал или е чел неговите "На един дъх" - наблюдения върху джаза във вестника, или пък е имал късмета да си послужи с уникалното му енциклопедично издание "Изборът на Рупи", знае:
Данчо имаше много внимателно, грижливо и естетско отношение към думата. Той пишеше много добре, изглеждаше, че пише леко. Но знам, казвал ми е, че нито е толкова леко, нито пък е убеден, че е добре. Каквото и да правеше - и радиопредаване, и статия, и подбор на музика, за да услужи на колега като мен, и като говореше по някаква тема, Данчо винаги бе внимателен, точен, самовзискателен; човек, който бе изградил свой собствен стил и който непрекъснато търсеше начин да се информира и обновява. С една дума той бе истински професионалист. (В България дефицитът на подобни хора не може да се назове дори, толкова е голям...) И като такъв той бе убеден, че всяко нещо трябва да се прави тъкмо така - почтено, с труд, с впрягане на всичко що ти е дала природата като ум, талант и пр.
Данчо бе много благ и нежен човек с огромна сила и характер. Това съчетание при него бе изумително. Бе човек на детайла, на нюанса в отношението си към другия и съумяваше точно така нюансирано да изрази мнението си. Говореше бавно и тихо. И точно. Думата му тежеше. Тежеше, защото той никога не се опита да спекулира с думите. Умееше по най-различен начин да покаже отношението си, без да го натрапва. Той изобщо бе най-ненатрапчивият човек. Даваше съвет само когато му го поискаш. Обмисляше нещата, а беше един от най-емоционалните хора, които съм срещала... Често привечер го виждах бавно да върви от студиото към стаята си, хванал в ръка поредното кафе, уморен и сякаш изчерпан... Но само да се подхванеше интересна според него тема, лицето му сякаш се огряваше от някаква светлина и той "тръгваше"... А за него интересни бяха много теми, не само любимият му джаз. Защото той самият бе човек с широк кръгозор и култура.
Беше артистичен, въпреки че изглеждаше по-рационален. Имаше някакъв негов много ярък талант да улови подтекста и да създаде такъв. А като радиоводещ умееше да говори на всеки отделен свой слушател. Това уникално, лично негово качество да ти създаде усещането, че говори само на теб, а да ти говори по радиото! Предпочиташе простичкото, нормалното общуване на всички житейски равнища.
А колко музика познаваше! Как по детски ненаситен бе, когато слушаше нещо ново и интересно... И бе щастлив! Той и така вършеше всяко нещо, запазил трепета на първата среща... Може би именно този трепет го е поддържал, за да събере огромния фонд музика, който радиото дължи персонално нему. И да върши огромното си дело, макар и така ужасно прекъснато... Бе повече от ревностен, когато ставаше дума за джаз-събитие в България... Там имаше съзнанието за мисия. Но бе повече от толерантен, когато някой друг искаше да "докосне" любимите му територии. Никога не е отказал съдействие или помощ. Защото част от мисията му бе да множи членовете на "джаз-клуба".
Имаше най-различни начини да бъде внимателен, да покаже отношение към нещо, което си правил. Обичаше да "поразсъждава" с още някого... Беше винаги много зает и претрупан с ангажименти, но неизменно имах чувството, че той се отнася към бяга на времето някак аристократично, сякаш не бърза, сякаш не го засяга... Всъщност той просто беше един аристократичен дух.
И ще бъде такъв. Във всеки един момент, когато мисълта ми го потърси за помощ, за съвет, за мнение... Или с молбата да ми дава кураж, за да влизам в радиото, като знам, че не мога да го видя и да го чуя.
Но поне мога да му поискам прошка за несръчните свои слова - знам, че той разбира колко е трудно да пишеш в минало време за приятел, който и сега е с теб, и за личност, чиято светлина винаги ще огрява бъдното.

Екатерина Дочева


... Интересите му бяха като разнообразна палитра. Разговаряхме на различни теми. Понякога - твърде продължително. Не говорехме (много) за джаз. Предпочитахме да слушаме джаз. У него имаше една искрена, неподправена радост, пораждана от различни неща - от гледания пореден "невероятен", както той казваше - футболен мач - ценеше добрия спорт (а и добрия спор); радваше се на пространен разговор с певицата Касандра Уилсън, на контактите с Чик Кърис, Милчо Левиев, на изява на "Акустична версия" или Кийт Джарет; на емоцията на съпреживян хубав филм... Помня детайлния му разказ за перцето във "Форест Гъмп" и анализа му на несретника - щастливец със същото име...
През 1999-та усетих Данчо, че много бърза да завърши книгата си, находчиво озаглавил я "Изборът на Рупи". Заявка за отговорност от първо лице ед. ч. (каквато малцина проявяват...).
Успя да я издаде преди 2000-та година и успя да я направи максимално актуализирана... Тази книга бе тиха мечта на Йордан Рупчев.
... Всъщност повечето му мечти, доколкото зная, са бивали тихи. Когато реализираше някоя от тях - станалото е било съпровождано от помпозност или шум, дори подобен шум да не е бил излишен.
В сферите, областите, в които е работил, стореното от Данчо не притежава ефекта на фойерверк. То има дълговременно сияние. От това сияние мнозина (за да не кажа всички) се възползват. И занапред ще се възползват, без да разбират, че именно тук се е случило. А и не е нужно. Точно в стила на Йордан Рупчев. Обективен и чужд на овациите, той бе близък на завършената, изпълнената отговорност; на добре и точно свършеното дело - статии, книга, радиопредаване, продуцентска дейност, обогатяване на музикалния фонд - Господи, какво количество музика към фонотеката на Радиото се дължи на неговата активност... и какво ли не още!..
Казват, че начинът да унищожиш идеала, е да му дадеш възможност да се реализира... Данчо Рупчев осъществяваше идеала, като съумяваше да го съхрани.
Дано бъде съхранено чувството ни към
отишлия си приятел и човек.
И дано почива в мир!

Кристиян Бояджиев


Губим един човек, който стоеше в сянка, това което правеше не се забелязваше толкова, но за всички джаз-музиканти, за цялата ни култура беше изключително важно.
Губим един човек, който винаги е правил максималното, давал е всичко от себе си, за да подкрепи един или друг проект, един или друг музикант.
Губим човека, който единствен у нас имаше и общ поглед, и детайлно познаваше развитието на тази музика в България.
Огромна загуба!


Антони Дончев