Литературата - самотно призвание

Адам Бодор е роден през 1936 в Коложвар (Клуж). Той израства в откъснатата от Унгария след Първата световна война Трансилвания. През 1944-45 живее в Будапеща, но след войната семейството се завръща в родния град и бива подложено на гонения. Най-напред бащата е пратен в затвор, а през 1952-54, едва 16-годишен, е затворен и самият Адам Бодор. След освобождаването завършва теология. Първата му книга "Свидетелят" е отпечатана през 1969 в Букурещ и оттогава Бодор е на свободна практика. През 1982 писателят се преселва в Унгария. Най-известният му роман "Районът Синистра" (1992) претърпя три издания на унгарски и е преведен на още осем езика. ("Култура" вече представи българското издание на книгата с текста на Амелия Личева "Резерватно", бр.18 от т.г.- б.р.
) В прозата на Адам Бодор гротеската и абсурдът пронизват спокойното реалистично повествование. Той навлиза в дълбини, в които се размиват традиционните представи за доброто и злото - и остава само оголеният инстинкт за оцеляване. С цялостното си творчество писателят внушава, че няма по-жалко общество от това, което свежда човека до най-нисшите му страсти и в което нормите на цивилизацията и културата са лишени от смисъл. Много рядко Адам Бодор дава интервюта.


- Вие и семейството ви сте претърпели много страдания. И въпреки това в произведенията ви не се чувстват огорчение и отмъстителност. Каква е ролята на личните преживявания в творчеството на един писател?
- Личните житейски преживявания са решаващи в творчеството на всеки писател: от детството до най-голямото преживяване - младостта. Обстоятелствата имат значение. Аз имах злощастна съдба, но от разстоянието на времето бих казал, че съм бивал и щастлив. Бях дете, бях младеж през възможно най-мрачния период на румънския комунизъм и това предопредели на коя страна искам да застана. Пратиха ме и в затвора, където лежах 2 години. И през това време научих невероятно много неща - да наблюдавам живота хладнокръвно и реалистично. Излязох без особени душевни рани и в същото време надникнах в житейски дълбини, които свободният човек не може и да си представи.
- Описвате с разбиране своите герои, без да раздавате присъди. Дори най-ужасните постъпки имат свое обяснение в човешката душа. Докато превеждах "Районът Синистра", непрекъснато се питах как е възможно тъй красиво и спокойно писане за толкова ужасни неща.
- В тази част на Европа, за която пиша, хората живеят така. Това поведение е израз на тяхната резигнация. Те хиперболизират собственото си време. По тези места нищо не се случва, нищо не се променя. Дори привидните исторически поврати всъщност не донасят съществени промени, освен за един много тънък обществен слой. По тези места се променя единствено времето - ту вали, ту слънце грее. И това е всичко. Жизнените неща са едни и същи от столетия насам.
- Има ли Средна Европа историческа и културна общност? И какви са границите й?
- Средна Европа е огромна. Наскоро в Будапеща се срещнаха държавните ръководители на страните от Средна Европа. Направи ми огромно впечатление, че тази Европа се простира от Ростов на Дон до Хамбург и Адриатика. Това не е географски и обществен, нито стопански регион, в който да се откриват общи или сродни черти - твърде голямо е това пространство. Под Средна Европа аз разбирам Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Хърватия и Словения. Не е случайно, че тези държави са бивали част от една империя - Хабсбургската монархия.
- Може ли на такава основа да се обособи и балкански регион?
- Различията между балканския и средноевропейския начин на мислене все повече се размиват. Унгарското морално мислене полека-лека става не по-малко покварено от румънското, от българското или сръбското. Това, което днес в Унгария наричаме "балканско", е нещо много по-сурово и много по-трудно поносимо.
- Трансилвания е място, където националностите са живели дълго време в мир и хармония. Възможна ли е такава хармония днес или в близко бъдеще - било на Балканите, било в Средна Европа?
- Не вярвам. В годините на моята младост Коложвар беше голям университетски град. По улиците на Коложвар, днес Клуж, се чуваше и унгарска, и немска, и румънска реч. Тази Трансилвания означаваше много за нас. Тя съществуваше независимо от историческите превратности. И така - до началото на 60-те години, когато в румънската политика настъпи поврат. Формира се идеята за национална държава с всичките й анахронични теории. Този обрат унищожи и последната надежда, че някога Трансилвания отново ще стане земя на мирно съжителство. Твърде много време мина оттогава, а опустошителната политика продължава до ден днешен. Истинският губещ е един - румънският народ. Няма ли съседи, той губи хората, пред които може да се гордее. В наше време бяхме свидетели как в рамките на едно поколение изчезна големият френско-германски конфликт. Пътувал съм доста по тези места - наистина няма и следа от него, изчезнаха дори и хапливите, заядливи вицове. Същото не може да се каже за източната половина на Европа. И докато нациите съзреят и успеят да изградят уверено съзнание за собствената си идентичност, същите тези нации ще прогонят другите националности, с които са живели мирно в течение на векове. От Трансилвания немците са почти изцяло прогонени. А и унгарците вече са на път.
- Какви са очертанията на съвременния литературен живот в Унгария?
- Аз съм най-малко подходящ за отговор на такъв въпрос. Не посещавам местата, където се случват литературни събития. За мен връзката с литературата се осъществява чрез четенето и посредством няколко лични познанства. Не е работа на писателя да преценява литературната среда - той трябва да се освободи от нея и да се опитва да работи независимо. Модерният литературен живот не е творческо ателие. Ателието на писателя е у дома. Литературата е самотно, много самотно призвание, за което най-доброто пространство са четирите стени, листът хартия и моливът.
- Интересуват ли се в Унгария от литература?
- Едно добро произведение се продава в тираж около 3000 екземпляра. Разделен на 10 милиона унгарци, този тираж казва много. В Германия същата книга се продава също в 3000 екземпляра, но немското население е много по-голямо.
Унгарската литература я чака същата съдба, но от хората още не е изтръгната нуждата от общуване, чийто носител е книгата.

30 април 2000
Будапеща



Разговаря Светла Кьосева



















Адам Бодор. Районът Синистра. Глави от роман. Превод от унгарски Светла Кьосева. Издателско ателие Аб. С. 2000.