Фолклорният свят в Бургас

Двадесет и осмият международен фолклорен фестивал в Бургас и тази година бе в края на август. Медиите почти не отразиха подготвителната му работа, очакванията, надеждите, програмата... Какво да се прави - по време той съвпадна с голямото правителствено мероприятие "Рожен 2000" и всичко около тези дати избледня. А Бургаският фестивал е първородник на всички останали фестивали от този тип, които се провеждат в Пловдив, Варна и доста нашумелият тази година във Велико Търново. Присъствието на 17 чуждестранни групи от Армения, Дания, Северна Ирландия, Грузия, Мексико, Португалия и други страни сега в Бургас доказа затвърден авторитет и повишен международен интерес. Спазена бе традицията в деня на откриването участниците да дефилират по една от главните улици на града и да представят кратка програма пред кметството.
Ръководството на община Бургас успява, въпреки трудностите, да съхрани "майката" на всички останали фестивали. Двигателите на това дело - заместник-председателя на общината доц. Любчева и проф. д-р Тодор Ив. Живков, председател на организационния комитет, бяха изградили стройна и богата програма. Специална комисия прецени, че призът "Нестинарка" тази година трябва да бъде даден на популярната тракийска певица Стайка Гьокова. Пред трихилядната публика тя доказа, че 70-те й години не са пречка за ярка изява.
Първата фестивална вечер по традиция бе посветена на български представителен ансамбъл - този път на "Тракия". Неговите постижения вероятно са помогнали българските и чуждестранни участници да поставят на преоценка своето равнище. А онова, което гостите ни показаха през следващите дни, бе широка панорама от подходи към фолклора и сценичното му интерпретиране. Диапазонът на показаното бе от неподправеното селско хоро, песен и свирня, каквито ни показаха трупите от Португалия, Македония, Полша, Югославия, до талантливото пресъздаване на родното, но "пипнато от хореографа, композитора и режисьора - Израел, Беларус, Латвия, Грузия. Високото техническо майсторство на някои участници като тези от Армения, Грузия и Беларус, бе възхитително. И в същото време се достигаше до бесни темпа и самоцелни акробатически "хватки" - особено при грузинските танцьори. Подобно бе впечатлението и от българската танцова формация "Граовско настроение" с типично мъжките движения, поверени на жените, и с истеричните темпа, които сякаш гонеха единствената цел "да вземат акъла на публиката". Крайно време е хореографите да се разделят с този първичен начин на въздействие върху публиката.
За разлика от други години песенното и инструменталното начало не бе подценено. Изпълнителите от Северна Ирландия и Дания, които само музицираха, направиха не по-малко силно впечатление. Талантливата млада представителка на Ирландия, ръководителка на камерния инструментален ансамбъл (банджо, акордеон, две арфи и гайда) демонстрира степ, свирене на два инструмента и гласовитост. С непринуденото си сценично поведение тя спечели симпатиите на публиката. Ръководителят на инструменталния ансамбъл от Дания ни показа как може да свири на кавал, да говори прилично на български език и да съпровожда български изпълнител - известния странджански певец Манол Михайлов. Ансамбълът на каракачаните, създаден през 1991 година у нас, демонстрира пищни облекла и верен усет за продължаване на българската родова традиция. Съжителството на този фестивал между групи за изворен и за обработен фолклор не дразнеше. Сякаш виждахме как от якия дънер са израснали стъбла с много и различни разклонения, къде по-разлистени, къде засъхнали.
В рамките на фестивала бяха представени и трудове, свързани с фолклора и излезли през последните години. Главният художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл Стефан Чапкънов представи моя сборник с народни песни за Капитан Петко войвода. Проф. Иван Маразов говори за двете книги на проф. Тодор Ив. Живков "До следващата запетая", изд. "Христо Ботев", 1999 г. и "Увод в етнологията", университетско издание, Пловдив, 2000. Подчертан бе приносният им характер и съвременното тълкуване на етнологичните проблеми и въпросите свързани с фолклора в България. Имаше и научни годишни четения по хуманитаристика на тема "Култура и всекидневие". Наши и чужди учени четоха и говориха по темата от етнографска, социологическа, историческа и културологична гледна точка.

Михаил Букурещлиев