Нов век - нов календар

Необходимост
Светът днес използва няколко календара, свързани с различни религии, традиции, култури. Никой от тях няма шанс да доминира "по право", налагайки се над останалите, макар че християнският календар вече има световна употреба. Един нов, "ничий" календар, възникнал от нуждите и съзвучен на глобализацията, би "имал право" повече от всеки друг известен. Връзката на "новия" (в сравнение със "стария") с празника Рождество Христово и със зимното слънцестояние е по-директна поради очевидното съвпадение на датите. Календарът продължава да бъде обвързан с космоса, природата, сезоните, земеделието, традицията, културата, без да ги абсолютизира, но съобразявайки се с тях, доколкото е възможно. Нерешим проблем на календара винаги е бил съвместяването на слънчевите и лунните цикли в ясно единство и обща кратност. Един добър начин за приближение е въвеждането на 28-дневен месец, който макар да не съвпада с началото и края на 28-нощния лунен цикъл, позволява, чрез деня (дните) в края на всяка година, да увеличи адекватността на двата цикъла в календара. Идеята е съществуващият "слънчев" календар да стане в по-голяма степен и "лунен".
Календарът трябва да улеснява пресмятането, предвиждането, паметта, да зачита достойнството на празниците и да се съобразява с културата.
Новият взема от известните календари ценното и го съчетава в ново единство.

Същност
Новият календар е регулярен. Той съдържа 13 месеца по 28 дни (четири кръгли седмици). Оставащият 365-и ден в нормалната година е ден без дата. Този "празен ден" е ден между "Старата година" и "Новата година", преходен период, ден за равносметка, неработен ден, "Ден на годината" - той носи нейния номер. В християнския (и целия останал) свят Нова година ще съвпадне с Коледа, със зимното слънцестояние, с най-дългата нощ в Северното полукълбо. Годината ще започва точно с "Новото слънце" - празник, който има древна традиция. През високосните години "дните без дата" ще бъдат два. 2000 година е особено подходяща за въвеждането на новия календар. Не само защото е "кръгла". Ако тя "даде" последната си седмица на новия календар, 1 януари 2001 година, понеделник, ще настъпи на 25 декември (също понеделник), денят след Коледа 2000 г. Първи януари според поредния "досегашен" 12-месечен календар за 2001 г. ще стане осми януари по новия. Оттам насетне, до края на света, понеделник ще бъде на 1-о, 8-о, 15-о и 22-о число от всеки месец и всички дни от седмицата ще бъдат привързани към своите четири дати. Например неделя винаги ще бъде 7-и, 14-и, 21-и и 28-и. Кристалната подреденост на дните при това положение е очевидна - достатъчно е да си представим едно самолетно разписание или една изпитна сесия.
Новият тринадесети месец се разполага по средата на годината, между досегашните 10 юни и 9 юли. Този нов, летен (за Северното полукълбо) месец още няма име. Всички стари месеци запазват имената си, а максималното отместване на датите е 18 дни през новия месец юни. 11 юни от стария календар става първи ден от новия месец. Всички дати на октомври от новия календар съвпадат с първите 28 дати на октомври по стария календар. Може да се каже, че октомври единствен остава точно там, където е сега. Предпоследният ден от годината по "новия" - 28 декември (винаги в неделя), е изместен само седмица по-напред в сравнение със сегашния последен ден на годината - 31 декември по "стария". По такъв начин месеците запазват сезонния си традиционен характер и всичко, свързано с него. Нещо повече - изместването на датите може да се окаже по-съзвучно с промените, настъпили в природата и с традиционните представи за сезоните. Църковните празници е по-добре да останат на старите си дати, без да се преизчисляват (в името на традицията). Единственият голям църковен празник по православния календар, който е след 28-о число, е 29-и юни - денят на апостолите Петър и Павел. Това е единственият християнски празник, който ще остане без старата си дата (но би могъл да получи цял новия месец). Подобно е положението с повечето национални празници по света - 3-и март, 4-ти юли, 14-и юли и пр. При тях важен е символът, свързан с датата, а не точната годишнина.
Един ден - "Денят на годината" - последният ден на годината - излиза извън разписанието и получава обособено място в календара. Това няма да доведе до объркване, а напротив - защото в целия свят той вече е особен, неработен, празничен ден - Нова година. При високосните години новогодишните празнични дни без дата стават два един след друг. Първата такава ще стане 2004 г. За "Нова година" бездруго днес действат различни, празнични режими. Възможно е в бъдеще тези дни, както и безименният нов месец, да получат собствени имена.

Предимства
Достатъчно е да знаем деня от седмицата и месеца, за да знаем датата и обратно.
Светът става по-подреден. Пресмятането става по-лесно, планирането - по-точно. Счетоводството се рационализира. Заплати, надници, лихви, договорни срокове стават независими от досегашния неравен брой на дните в месеците. Глобализацията получава добра основа. Наличието на 13-и месец, който в цивилизования свят е отпускарски (независимо кой именно), позволява деление на работната година на равни периоди - на 2, 3, 4, 6, 12 равни части.
Новият календар се приближава плътно до космическите траектории, до лунните фази, до равноденствията и слънцестоянията - винаги на една и съща дата. Агротехниката получава по-точна, лесна за ползване основа за пресмятане и предвиждане. Традициите - още по-здрава основа.
Религиозните празници се фиксират в календара постоянно. Културата на глобалния свят по-лесно възприема локалната култура, ако тя е свързана с постоянство - например ако мюсюлманският Рамазан, християнският Рождество и еврейският Пасха престанат да бъдат "подвижни" празници и се "позиционират". Новият календар дава прекрасен повод това да стане. Националните празници, храмовите празници, рождените и имените дни - всяка година винаги в един и същ ден от седмицата - дават възможности за укрепване и съблюдаване на традициите без календарни импровизации.
Тринадесетата заплата става задължителна - четиринадесетата - възможна.
Мъжът започва да помни "лошите" дни на жените и любовниците си, така че трудно може да бъде манипулиран занапред.
Ваканциите вече не могат да се трансформират, така че децата определено ще учат повече.
Петък никога не се пада тринадесето число.
Новият календар има универсален графичен образ - шахматното подреждане. Той може да се попълва (и съответно чете) отляво надясно - по европейски, отдясно наляво - по арабски и отгоре надолу - по японски, без схемата да се промени. Празните полета дават богати възможности за информация, илюстрация и реклама.

Новият календар е красив
Тринадесетият месец доказва, че нищо не може да е фатално, ако трае достатъчно дълго. Тринадесети е винаги събота - шабаш - не сте длъжни да правите каквото и да било! Астролозите най-сетне могат да извадят на бял свят скритата тринадесета зодия - змиеносец (или както там се казва), за да могат нещата в хороскопите да си дойдат на мястото.
Новият календар дава възможност за нов бизнес - само разнообразният софтуер, свързан с него, ще струва милиарди. В него, като първоизточник на календара, нашата прекрасна страна, със своите прекрасни кадри, би имала важно преимущество. В календара България е едни гърди напред пред останалия свят. Отделно огромни постъпления се очертават в резултат на търговете, свързани с кръщаването на 365-ия ден, който може да бъде наречен на "човека на годината" или на този, който плати най-много, за да стане "кръстник". При високосни години шансовете и постъпленията се удвояват.
Новият календар ще спести хартия, а следователно - гора, защото няма нужда от нови календари всяка година.

Недостатъци
Всички точни годишнини, срокове, полици, лихви, за всички дати, с изключение на тези от 1 до 28 октомври, трябва да бъдат преизчислени. Светът обаче има опит с подобна промяна с въвеждането "нов стил".
Търговията в християнския свят ще пострада от сливането на коледните с новогодишните празници. Прекалено кратък е срокът за пропагандиране, усвояване и пренастройване на календара до 24 декември 2000 г.

Очевидности
Новият календар е по-добър - струва си да бъде въведен.

Стратегия
Внедряването на новия календар очевидно изисква съгласието и усърдието на правителствата. Правителствата обаче са инертни, а времето - кратко. Възприемането на новия календар може да настъпи непринудено, бързо и повсеместно, ако бъде наложен с акция "отдолу" - чрез Обществото Интернет - единственият наистина глобален действащ инструмент - мрежата. Въвеждането на календара може да се окаже несравнимо доказателство за нейната мощ.
Едновременно с това - достойно начало на новото хилядолетие.

Павел Попов