Носталгия по златната епоха

Седемдесет и девет годишният италиански диригент Виторио Гайони, който музикалният директор на Русенското оперно-филхармонично дружество диригентът Георги Димитров определя като "последният представител на старата италианска оперна школа", има внушителна биография. Роден през 1921 г., той има щастието да се изгради като диригент, сътрудничейки 14 години в Скалата на големи диригенти като Маринуци, Джузепе ди Кампо, Тулио Серафин, Тосканини, Франчиско Чилеа, Пиетро Москани, Антонио Вотто... Диригентската кариера на маестро Гайони е свързана както и с операта, така и със симфоничния подиум - неговият репертоар е огромен, той дирижира всички симфонии на Брукнер и Малер, цялата симфонична класика, а в оперния му репертоар фигурират над 300 заглавия. Гастролирал е в цяла Европа, често в скандинавските страни, а през 1951 г. по покана на Тулио Серафин работи в оперния театър в Рио де Жанейро. Гайони прави забележителна кариера не само в Бразилия, но и в цяла Южна Америка, дирижира в САЩ, Австралия, Африка, Япония. Работил е с големите певци от първата половина на века, в дома му е пребивавал години наред Марио дел Монако, а в Южна Америка Виторио Гайони сътрудничи с великия Тосканини.
"Този човек за мен е находка, казва диригентът Георги Димитров, щастлив от пребиваването в Русе на музикант от такава величина. Той е жива енциклопедия, притежава феноменална памет и може всеки момент да запее с текст откъс от която му посочиш опера, познава отлично различните редакции на произведенията и онези стари темпа, които са изисквали самите автори и които впоследствие са били забравени в изпълнителската практика".


- Маестро Гайони, как гледате на това, което днес се прави в оперните театри по света? Какво се е променило?
- Когато говорим за голямата традиция в операта от началото на века, трябва да уточним годините, до които тя е продължила. За мен това е периодът 1954-1958 г. От тази дата започва катастрофата, защото в операта навлязоха диригенти без никаква практика, без опит, излезли направо от музикалните академии. Търсещи различни начини, чрез връзки, протекции, по някакви неведоми пътища, те окупираха Скалата. Цялата беда започна от тях. Те не познаваха темпата на оперите от онзи период, който беше велик за италианската опера и я свързваше с традициите на XIX век. Тези диригенти не знаят какво представлява гласът на един певец и как този глас да бъде употребен в операта. По отношение на сцената режисьорите правят каквото си искат, а диригентите нямат представа какво репетира режисьорът - между тях няма никаква връзка. От този момент публиката загуби представата си за старата опера - смяната на поколения публика успя да измести критерия и да изтрие от паметта истината за операта такава, каквато тя беше в началото на XX век. След смъртта на Франко Ферара, който преподаваше в "Санта Чечилия", в Консерваторията вече дирижиране не се изучава така, както трябва. Навремето диригентите в продължение на години чиракуваха при големите майстори като помощник диригент-корепетитори, които работят с певците. Преди да започнат да дирижират. Днес те търсят бърза кариера.
- Караян не беше ли голям диригент?
- Да, беше голям за симфонична музика, но не и за оперна.
- И все пак, измежду големите диригенти днес не откривате ли поне един, който е достоен за вашето уважение ?
- Вече няма големи диригенти, Големите в операта умряха.
- Какви са вашите критерии за голям оперен диригент?
- На първо място той трябва да познава природата на гласовете. Да е запознат отлично с нотния и словесен текст на партитурата. Да познава режисьорските проблеми вътре в произведението и да се отнася с оперния оркестър като със симфоничен - оперният оркестър трябва да бъде не акомпаниращ, а пълноценен симфоничен апарат. Днес много оперни диригенти се превръщат в добри акомпанятори на певците, но певците, както и спектакълът, не трябва да бъдат обслужвани, а да бъдат водени от диригента. Според старата школа, когато наистина е имало опера, диригентът е командирът на театъра.
- Не обичате режисьорите в операта - защо?
- Те унищожиха операта. Защото се стремят да поставят на сцената не творбата, която композиторът е създал, а онази, която витае в техните представи. Те искат да изтъкнат себе си в постановката, оправдавайки се с концепции. Няма я операта в онази цялост, когато ние, диригентите, с помощта на инспициентите правехме режисурата.
- С какво ви привлече Русе?
- За първи път идвам в България и пътувайки от София до Русе, открих една прекрасна страна по отношение на природата: в момента, в който планините се разтвориха, аз видях горите на Зигфрид, а после те се смениха с ширнала се равнина. Тук, в Русе, се запознах с маестро Димитров и в негово лице открих един много стойностен музикант и приятел, с когото искам да работя. В този град има традиции, хората искрено обичат операта по начин, който ми напомня старата оперна публика от началото на века в Италия. С маестро Димитров възнамеряваме да създадем международно ежегодно студио за усъвършенстване на певци. Ще привлечем певци от цял свят, а аз ще поканя за преподаватели и мои добри приятели вокални педагози.

Разговорa води Румяна Апостолова













Русенски диалози

Разговор с Виторио Гайони