Не отстъпвам от творческия морал

Георги Димитров пое поста музикален директор на Русенското Оперно-филхармонично дружество на 17 януари т.г. След конкурс на Министерството на културата през месец юли и защитена концепция диригентът продължава работата си като директор на същото място.

- Какво заварихте в Русе?
- Заварих в банковата сметка на операта 406 лева и 36 лв. в касата. Нямаше никакви декори, освен тези на двете последни постановки - "Момчил" на Любомир Пипков и "Дон Жуан" на Моцарт, които не се играеха, тъй като нямаше никакъв интерес към тях. Декорите на четири постановки бяха продадени на холандския импресарио Питър Улте за смешната сума 21 хиляди марки. Заплатите на музикантите не бяха изплатени за месец ноември и декември миналата година. После започнаха да пристигат сметки за дългове с минали дати - за ремонти, за изработка на декори и пр. Финансовата ревизия завърши с големи начети - предишният директор, колегата ми Михаил Ангелов е начетен с 10 000 лв. На всичко отгоре Михаил Ангелов и изпълнителната директорка бяха ползвали мобифони, чиито неизплатени сметки също трябваше да погасявам.
- От къде намерихте пари?
- Помогна ми общината. В лицето на кмета на града и председателя на общинския съвет срещнах хора с разбиране, които помагат на работата ни.
- А какво беше състоянието на музикантите ? Как изгладихте травмите от разцепването на операта на държавна и частна, доста хора изтекоха към частната трупа. Как се справихте и с антагонизмите вътре в обединението между оперни и филхармонични оркестранти?
- Обединението притежаваше два оркестъра, които съжителстваха в пълна непоносимост. Филхармоничният оркестър имаше 80 оркестранти, а оперният - 20. Трябваше да направя всичко възможно, да приложа всякакви дипломатически ходове, да обединя оркестрантите и да направя от два оркестъра един. Мисля, че нещата вече са коренно променени: филхармоничните оркестранти, които гледаха с пренебрежение операта и отказваха да слязат в оркестрината, сега вече свирят и то с голям успех и с удоволствие в оперните спектакли. Успях да ги запаля, да им внуша, че операта е чудесно изкуство, особено когато се свири по симфоничен начин.
- Как разрешавате проблема със заетостта на този огромен стоглав оркестров апарат.
- Разделих състава на два пълноценни оркестъра и работя ежедневно с всеки един от тях. Но си позволявам, когато имаме премиера, да направя един оркестър от двата, подбирайки най-доброто. Това е въпрос на селекция.
- Не се ли страхувате, че при първото задгранично турне ще настъпи разрив сред оркестрантите - все пак сто оркестранти малко импресарии биха наели?
- Мъча се да правя комбинации, които да осигурят максимално участие на оркестрантите в задграничните турнета. Затова трудно се разбирам с импресариите. Аз отхвърлих предложението на импресариото Шлоте да направя турне с "Отело" и "Набуко" с 45 оркестранти. Това вече е отстъпление от творческия морал.
- Има ли друг изход за музикалните институти при положение, че дори при ниското заплащане хората са доволни от турнетата в чужбина, тъй като тук мизерията е жестока.
- Ние не трябва да търсим пазарите, предлагани от западните търговци на изкуство, които са силно комерсиализирани и гледат на изкуството като на търговия с бакалски стоки. Трябва да търсим стойностни форуми, като фестивалите. Изпълнен съм с надежда от думите на маестро Гайони, който твърди, че с качеството на нашата продукция ние можем да стъпим на италианския пазар. Първо, защото това е един престиж. Освен това в Италия търсят и наемат големи състави - хорове от 50 до 200 души, оркестрите за фестивалите са по 100-120 души - това е много добре за нас, за да не разбиваме колектива. И същевременно в Италия заплащането е много по-добро. Такъв трябва, според мен, да бъде мениджърския ни подход за в бъдеще.
- Имаш ли конкретни планове за задгранични турнета?
- Най-близкото е едно турне в Испания. Поканени сме от испански импресарио с "Отело" и "Набуко". Ще участваме с два концерта на фестивала в Кастильон, Валенсия - един много престижен фестивал. След това филхармонията ще замине за Франция - едно добре платено турне, пътуването е със самолет, а бройката на оркестъра 73 музиканти. Започваме да готвим, "Турандот", постановка също предвидена за експорт, в първите месеци на 2001 година ще трябва да изберем или участие във фестивал в Италия, или турне с Шлоте, с когото засега сме в преговори.
- Какъв брой солисти на щат заварихте в операта? Наложи ли се да правите съкращения или обратно - да увеличавате броя им ?
- Аз работя с 15 щатни солисти, от които 10 пеят. Заварих тази бройка и не мога, според нашето трудово законодателство, да уволня нито един от тях. Заявих им, че те ще бъдат компримаре - солисти за второстепенни роли и ако искат да останат в операта, трябва да се примирят с този факт. С режисьора Иван Савов открихме камерна сцена, където тези солисти се чувстват много добре. Поставихме "Слугинята господарка" на Перголези и Бах "Кантата за кафето", предстои да поставим "Испански час" на Равел - имаме разработена програма за спектаклите на камерната сцена. Още повече, че за мое най-голямо учудване публиката проявява голям интерес към тези оперни форми. Ние изнасяме спектаклите в голямото фоайе на втория етаж и в цената на билетите, която е по-висока от тази на билетите за големите постановки, включваме сервиране на чай и кафе. Освен че намерихме работа на щатни солисти чрез камерна сцена, успяхме да намерим и задграничен пазар за тази продукция - догодина камерната опера ще гостува в Малта на фестивал на камерните музикални форми.
- Как балансирате съотношението оперни спектакли - симфонични концерти?
- Това е един сериозен проблем. Но аз винаги се съобразявам с интереса на публиката в града, в който работя. В Русе освен за концертите, включени във фестивала "Мартенски музикални дни, за симфонична музика почти няма публика - 20-30 човека за концерт. Твърде необосновано е да се разхищават усилията на толкова музиканти. Това е стара традиция. Русенци са по-благосклонни към операта. Аз организирах цялата музикална дейност на обединението в цикли, като голяма част от продукцията е съсредоточена в определени периоди от време: хората знаят, че този месец ще слушат оратории, следващия - симфонична музика, през май - оперна, през октомври ще има ученически концерти и пр. Убедени сме, че публиката ще свикне с това.
- Вие дойдохте в Русе, след като няколко години бяхте главен диригент на Пловдивската филхармония, имате опит и от работата на Оперно-симфоничното дружество там. Какво сравнение бихте направили между Пловдив и Русе?
- Аз се опитах да работя в ОФД в Пловдив. Там по отношение на интереса на публиката към оперна и симфонична музика съотношението е обратно на това в Русе - в Пловдив симфоничните концерти са тези, които пълнят залите. Но с обединяването на двете институции видях, че тази установена традиция в града грубо се пренебрегва. Когато отидох при новия кмет на Пловдив и му зададох въпрос какви са намеренията му по отношение на моята особа, той ми отвърна, че изобщо не е мислил по моя въпрос. През декември миналата година направих концерт в Русе. Кметът на града и председателят на общинския съвет ме приеха и отправиха към мен настойчива покана да поема ръководството на Русенското ОФД. Нещо повече - те обещаха да помагат с всичко, което е в кръга на възможностите им.
- Имам усещането, че работата в Русе те изпълва със задоволство.
- Аз обичам да работя, да организирам и да постигам творчески успехи. За мен е важно да имам работа, в която мога да се раздавам 200 процента.

Разговорa води Румяна Апостолова













Русенски диалози

Разговор с Георги Димитров