България между средновековния Изток и Запад

Тези дни - между 2 и 5 септември, за пореден път през годината София стана домакин на изключително важна в областта на хуманитаристиката научна конференция - този път на тема "Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Традиции, ценности, общуване". В нея участваха над сто български и чужди учени, които в докладите си засегнаха взаимовръзките - културни, политически, религиозни - между източната и западната част на средновековна Европа. Конференцията е организирана от Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа. Освен пленарната сесия програмата включваше отделни секции по филология, история, средновековна култура, средновековно изкуство и музика, археология. Излишно е да се подчертава разнообразието от теми, заявени в обширната програма, разпростираща се върху осем машинописни страници. Съвсем напосоки ще спомена само формулираната като въпрос тема на проф. Ото Кронщайнер от Залцбург "Дали кирилицата е виновна за разделението на Европа?" (кореспондираща с възникващите от време на време у нас дискусии за избора между кирилица и латиница, който по мнението на Кронщайнер трябва да се извърши по чисто политически съображения заради бъдещето ни влизане в ЕО) и теми като "Към ръкописното наследство на старобългарския библеийски превод ("Книга на дванадесетте пророци")" на проф. Румяна Златанова от Хайделберг; "Проблеми на славянския превод на житието на св. Бенедикт" на проф. Ангелина Минчева, София; "Българската "следа" в споровете около Флорентинската уния (1439 г.)" на проф. Пламен Павлов, Велико Търново; "Понятията за съдба, щастие и нещастие във византийската и старобългарската културна среда (по материали от "Симеоновия сборник" и съответстващите му средногръцки аналогии" на Петя Янева, София; "Циркулацията на византийски ръкописи в Европа между 1260 и 1453 г." на проф. Елизабет Маламут, Париж, и много, много други.
Изложенията също варираха - от строго логичните и подредени изложения на филолозите, като например това на изнесения на безпогрешен български език доклад на полския професор Русек, през галопиращите из историята, свободно опериращи с факти и извори, градящи тези и антитези доклади, като този на проф. Иван Божилов, до описателните, никога недоказани докрай и винаги търсещи опора в църковните канони и местните исторически хроники проучвания за изображения на исторически личности във фреските на средновековни църкви.
В рамките на конференцията бяха представени и две важни книги. Първата "Средновековни славянски ръкописи и SGML" е важна с това, че разисква проблемите и същевременно е ръководство за използването на компютърна технология в аналитичното описание на стари ръкописи. Съдържа реперториум на текстовете, за съставянето на който пък е бил необходим нов стандарт на наименованията, уеднаквяване на терминологията, използвана в различните европейски страни и т.н. Написана е на английски и е първата от проект за цяла поредица на подобна компютърна проблематика. Както обяви проф. Анислава Милтенова, редактор към този проект, догодина вероятно ще излезе и следващата книга. Базата данни за средновековни български текстове се съхранява в Института по литература.
Втората книга "Самуиловата държава" е на младия сръбски историк Сърджан Пириватрич. Важна е не само с използването на нови извори, но и с това, че обръща гръб на установените у западните ни съседи идеологически клишета за "македонската държава на цар Самуил" (подробно за книгата - "Култура", бр. 32/18.8.2000).

И.И.