В рамките на Кръглата маса 150 години от рождението на Захари Стоянов и Иван Вазов, проведена по време на Общобългарския събор Рожен 2000, Марин Бодаков представи книгата Иван Вазов и..., издадена от Фондация "Пространство Култура", с думите:

Уважаеми колеги!

Имам наум две версии за представянето на книгата "Иван Вазов и ...".
Първата е скептичната:
В основата на това издание е рубриката "150 думи за Иван Вазов", публикувана във в. "Култура" от месец март насам. За участие в нея бяха поканени най-авторитетни учени и писатели от различни поколения. С текстове се отзоваха 28 автори, които тук са поместени по реда на отпечатването им във вестника. Вестникарският вариант на книгата очевидно ще се окаже много по-разточителен във времето. Получихме и доста непоръчани по "150 думи" от напълно неизвестни, но развълнувани сериозно от темата хора. Доволен съм, че с много от участниците в нашата "Вазова афера" сме заедно и в Рожен. И още два текста, появили се първо в "Култура":
Тук е словото на Йордан Радичков, произнесено на юбилейната вечер в Народния театър.
Тук е "Краевековно зачеркване" - изстъплената студия на проф. Никола Георгиев, непредсказуем и обичан приятел на нашия вестник.
Никой от "Култура" не подозираше в какво ни въвлича това небивало четене на канонична фигура като Иван Вазов. След повече публикувани текстове електронният ни адрес се задръстваше от негодувания, поощрения, смущения. Заради Иван Вазов се скарахме с приятели, заради него намерихме нови приятели. Съвсем по български, прочее. Но, чухме го днес на роженските поляни, нека се пукат душманите!
Както си позволих да напиша в съставителската бележка: "С тази книга "патриархът на българската литература" излезе в отпуск от бранните поля на класиката и "дезертира" от клишетата на националното мислене - претърпя обвинения и разриви, доживя освобождения от мъртви смисли и мъртви изрази, излезе неподозиран, стана някак по-сложен. И в няколкото месеца около юбилея на писателя класикът тайно и полека се умножи в най-различни фигури и почерци. И оцеля."
От днес вие ще преценявате позор ли е или слава тази книга.
От мое име и от името на Фондация "Пространство Култура" искам да поблагодаря за съдействието на Юбилейния комитет за честването на Иван Вазов и Захари Стоянов, особено на уважаемата Милена Цанева и на Райна Далчева от Националния център за книгата. Без тяхната търпимост тази книга щеше да е невъзможна като публичен факт.
Втората версия, разбира се, е патетичната.
Тя е и по-уместната за събор.
Нека мислим тази книжка като Тома Неверни.
"А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам".
И след като Иван Вазов раздвижи толкова умове и пера, значи е жив.
И с книгата "Иван Вазов и ..." ние показваме вярата си в литературата.
И много други чудеса направи Иван Вазов пред тълкувателите си, за които не е писано в тая книга.
В този момент ви предлагам да изберете от коя от двете версии за представяне на книгата имате нужда.