Любовна история -
30 години по-късно


Напоследък Българската национална телевизия заложи на руски хитове в ранния съботен следобед и като нищо може да си вдигне рейтинга - къде-къде е по-свидно да си припомняш (и тананикаш) древните "ийстърни" "Свой сред чужди, чужд сред свои" или "Бялото слънце на пустинята", отколкото да си губиш времето с пресно-евтин холивудски екшън. С тях, както е известно, са претъпкани и частните ефирни телевизии, и кабеларките.
Затова пък вечерната програма на БНТ в почивните дни е все още за окайване. В неделя с рубриката си "Кинохит", навярно случайно, "Нова телевизия" скупчи мало и голямо - кой не е чел за филма "Любовна история", кой не е искал да го види, кой не е слушал мелодията на Франиз Лей, получила навремето си "Оскар"...
През 1970, когато прохождах в киноманията си, четях в несвяст филмови списания и лепях актьорски снимки по вратата на детската стая, светът бе залят от кадър с двама голи влюбени: Райън О'Нийл и Али Макгроу в "Love story" на Артър Хилър (в крайна сметка се оказа, че това е само миг от филма). Това беше времето на хипарството, на българското влюбване в "Бийтълс", на войната във Виетнам и на желязната цензура. Мигом си изрязох кадъра от "Любовна история" и лакомо зачетох за филма - бил сълзлив, буржоазен, никакъв... Но в крайна сметка така и не стигна до широкия български екран (от по-възрастни колеги знам, че са го гледали на закрити прожекции), въпреки че излезе плоча на "Балкантон" с любими мелодии от филми - включително и "Любовна история". По-късно гледахме Райън О'Нийл в разни филми, Али Макгроу - в един-два и толкова.
И ето, 30 години по-късно, когато дори камъните от Берлинската стена вече не са кой знае какви сувенири, а сапунената тв-одисея "Дързост и красота" няма край, тук най-сетне гледахме "Любовна история". Двама млади, интелигентни и класово неравностойни студенти се влюбват, женят се, богатият младеж е лишен от бащините милиони, а на финала духовната девойка умира от левкемия. Самотното страдание на съпруга е рамка на филма с репликата: "Тя беше влюбена в Моцарт, Бах, "Бийтълс" ... и мен". Действието си тече плавно, с романтични боричкания в снега и с лекичък бунт - женят се без свещеник, или, както се изразява благият й баща: "за първи път присъствам на самодейна сватба". Сантименталната мелодия на Франсиз Лей е третият главен герой във филма. Хепиендът отсъства. И най-пресушеното от безлюбовие око пуска по някоя и друга сълза.
"Любовна история" е най-обикновена мелодрама в стила на холивудското развлечение. Идеологическата й дамга, лишила ни от този филм навремето, може да се търси единствено в пристрастието на девойката към "Бийтълс". Що за глупост? Ако "Последното танго в Париж" или "Калигула" бяха забранени заради свирепия секс и в името на "здравия соцморал", защо това благопристойно филмче трябваше да бъде едва ли не канонизирано като табу? Няма кой да отговори. А защо всъщност някоя телевизия не заложи на забранените едно време "западни" филми - голяма веселба ще падне.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед