Млади и още по-млади

Една постоянно завръщаща се тема в медиите е бягството на младите от България. Тема, която като че ли стои точно на мястото си в медиите. Защото е проблем, по който не се търси решение, а по който само се говори. Мисловна постройка, от която непрекъснато се прибавят и отнемат едни и същи съставни части, без да се разрушава целостта й. Въпреки че "делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се", като събеседници се канят не младите, а техните интелектуални "покровители", знаещи по презумпция винаги повече.
Затова всяка поява на млади хора в ефира е повод за празник. Миналата седмица в "Хоризонт" се получи нещо като минипоредица от млади гласове. Един след друг се изказаха две момчета - на 19 и на 15. Първият направил бум с кандидатстудентските си постижения, а вторият с 27-те си изложби. Диалогът с тях имаше две поанти, говорещи сами за себе си. Два факта, които не бяха в основата на разговора, но пък го отличаваха и обобщаваха.
Бъдещият студент направил страхотно впечатление с разработката си на писмения изпит по журналистика. Но избрал да следва право. Загърбил журналистиката, поне на този етап. "Хоризонт" го кани за втори път в студиото си. Отделя медийно внимание за човек, за когото явно медиите са се оказали по-малко чаровни от законите. Разговорът с него говори положително за радиото. За това, че успява да преодолее усещането за пренебрегнатост и отдава значение на интелекта. Така се балансират чувствата и спекулативните размисли за състоянието на журналистиката ни, предизвикало решението на младежа и впечатлението от радиото като самоуверена и плуралистична медиа.
15-годишното момче направило илюстрации към десетте божи заповеди. Всичките се продали. С изключение на "Не кради" и "Не прелюбодействай". Без коментар.
Разговорите с двамата младежи бяха коренно различни един от друг. И няма как да е другояче, след като те са представители на две отделни поколения. Студентът трябваше да говори като представител на младите в България. Да обобщи проблемите на масите, стоейки над тях с качествата си. Докато по-малкият говореше за себе си, за света на картините си. И се получи така, че от неговите думи, непретенциозни и все още по детски формулирани, се родиха повече социални наблюдения и мъдрост. Не защото е по-умен. А защото очакванията към него бяха снижени от възрастта му. Колкото по-възрастен става човек, толкова по-уязвим и по-съдим става за думите си. Момчето все още във възрастта, когато може да говори свободно и да ценят изводите му безапелационно. Докато всяка неуверена дума на студента попадаше под съмнение. Тъй като вече е в ролята на "голям". Закони на общуването и човешката природа.
Двата диалога бяха равнопоставена комуникация между водещата и гостите й. Нямаше ги класическите подмятания за липса на годинки и житейски опит. Това го умеят само младите по дух, когато общуват с по-младите на години от тях. А щом радиото запазва младежкия си дух, значи има шанс за младите. Може би дори в България.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато