Културата и България: пампоровски тези
Самата кръгла маса, подобно на целия събор започна с четене на телеграми от поканени, но недошли българи от чужбина. И както президентът на Републиката говореше за българския дух, така и тук при обявяване на темата "Колко струва духовното богатство на България?", водещият оптимистично заяви, че беднотията и бъркотията се отразяват на културния живот, но че настоящият разговор не е "помен", защото "културата ще ни надживее"; защото "душите ни се нуждаят от празник"; защото сме "дошли на всенародно празненство". Тоталитарното и демократично мислене за културата; реформата; доколко може да се раздържавява в културния сектор бяха точките, дали насоката на последвалите изказвания. Трябва да отбележим, че министърът на културата Емма Москова присъстваше през цялото време на кръглата маса, като се стараеше винаги да изяснява политиката на министерството по засегнатите от участниците въпроси. Повтаряйки не за първи път, че още никой не е написал рецепта за този труден преходен период, тя определи като основа на своята стратегия мисленето за културата в дългосрочен план. "Задачата ни е да намерим подходящото темпо (на реформа), а от друга страна да запазим българското културно наследство." Тя обяви смесеното финансиране (от общини и региони) като нещо ново за нас и заяви, че не застава зад приватизирането на културни институции точно в този момент. Поради опасността в театралните зали например да се настани хазартът. Според нея новият бюджет за култура, образование и здравеопазване ще се увеличи с 27%.
Маргарита Младенова, директор на театър "Сфумато", каза, че има важни несъответствия между моделите на реформата и българското законодателство, които спират или изопачават прилагането на тези модели, без обаче да навлиза в конкретни примери. Нейната по-обща теза за състоянието на нашата култура е, че десетки години сме били "развращавани от една традиция, според която условията създават твореца. Това разглези творческата енергия и важи не само за нас", смята тя. Няма мощни творчески идеи (в постмодернизма); няма идеи, които да се борят за себе си. Режисьорката смята, че е въпрос на личен избор и воля на твореца да отстоява своята "форма на живот". "Сфумато" с много усилия си осигурява необходимото време за репетиции и предварителни консултации с експерти. В целия свят според нея има проблем с "маргинализацията на нишите". При нас обаче нещата са по-груби. Пътят на "Сфумато" към Европа според нея е започнал "от любопитството на колеги, които възприемат театралната творба като търсене на некомерсиална стратегия". Изобщо тя смята, че е много важно мотивацията да надхвърля целта непременно да пробиеш и да се наложиш, да бъдеш купен на всяка цена. Единият от проблемите с излизането на Запад е преодоляването на множество натрупани предубеждения, преодоляване, възможно най-често единствено в междуличностните контакти. Свидетелство за едно от предубежденията например е според нея "кампанията за спасяване на източноевропейската култура" в началото на 90-те и изненадата на спасителите; кампания като за "аборигени, които се занимават с театър". Част от мисията на българската култура тя вижда и в преодоляването на вандалщините, натворени от много от подвизаващите се в Европа българи.
Неудобството от предразсъдъци по отношение на България се споделя и от политиците, макар там формите да са други - страната ни като бивш протекторат на Съветския съюз и т.н. Това беше споменато от президента Петър Стоянов. Той обаче се дистанцира от политическото използване на културата като "удобен пропаганден продукт", който най-добре от всичко се е продавал на Запад. Според него сега трябва да има "нов прочит", ново съсредоточаване навътре в нашата култура. От своя страна министър Москова е на мнение, че трябва да има специална агенция, която по професионален начин да представя българската култура навън. Турция например ползвала услугите на една парижка агенция и резултатите от това били налице. Министърката разказа, че редът на преговорите с ЕО е силно бюрократизиран и че става въпрос най-вече за синхрон в законодателството, а не за пледоарии в полза на отделни национални култури. Процедира се например с таблици, в които се попълва коя страна в колко и какви точно проекти е участвала. От нашите закони на дневен ред са били Законът за радио и телевизия (който, както е известно, претърпява някои промени по препоръка на Общността, и Законът за авторското право).
Изобщо липсата не само на професионален, но на какъвто и да било PR на българската култура в чужбина (а и вътре в страната) като че ли беше най-често засяганата тема във всевъзможни изказвания. От зле организирания културен туризъм и липсата на надписи на латиница, на брошури и проспекти за културните паметници, от която се оплака Димитър Паница, през неведението на българите в чужбина по какъв начин биха могли да се снабдят с документални филми, та до дейността на аташетата по култура, която бе охарактеризирана от Георги Данаилов като "кротък унес". Разбира се, бе уточнено, че назначаването на аташета по култура е в прерогативите на Министерството на външните работи, а не на културата. Галеристка от Швейцария - Люба Кирова, каза, че преди 1989 г. е получавала редовно информация от посолството за гастроли на българи. Докато сега не само че не получава информация, но и когато сама се обажда, за да покани представители на посолството, те й отказват под предлог, че е много далече. В този дух беше и загрижеността на Стефан Данаилов, който каза, че не иска нищо от държавата за театралните си гастроли в чужбина, но фондацията му не би могла да се справи сама с информирането на живеещите в чужбина българи, пред които той отива да играе. Д-р Панайотов, историк, предложи да се създадат по-големи и по-авторитетни смесени дружества в чуждите градове. И понеже неговата тема е историята, той твърди, че българската история между двете световни войни е твърде слабо позната на Запад - главно социалното ни законодателство и икономиката. Негов любим пример е Законът за етажната собственост, създаден у нас и приет още през 1935 г. Този закон сега е разпространен по цял свят, като в някои страни бил буквално копиран от българския (регистиран тогава в Женева, в Обществото на народите). В оплакването от липса на информация най-силни бяха обаче гласовете на българските общности в Молдова и Украйна. Там има компактни маси българи, по 300-400 хиляди души, които с интерес биха следили ставащото в България и биха участвали във всички прояви на културния ни живот. В изолация се чувстват и ромите, чието присъствие на кръглата маса бе персонифицирано от Анита Кристи.
И понеже дискусията прескачаше от човек на човек, и в зависимост от това от тема на тема, според принадлежността към даден бранш на поканения да се изкаже участник, тук трябва да се споменат и критките изказвания на Георги Господинов и Свилен Стефанов. Първият направи някои препоръки към състава на комисиите в Националния център за книга и заяви също, че Министерството на културата би могло по-често да привлича вниманието на медиите. Както и че журналистите за култура биха могли да забелязват и по-маргинални фигури, а не да кръжат само около някои постоянни присъствия. Свилен Стефанов пък смята, че съвременното ни изкуство няма нужда от държавни субсидии, но за сметка на това има нужда от подкрепата на държавата при популяризацията му в чужбина. А също и от добре подготвени университетски преподаватели.
Темата за Интернет предизвика неочаквано оживление в залата. Може би поради енергичността, с която Игор Марковски се хвърли да обяснява понятия като net generation и да отстоява идеята, че обучението по Интернет трябва да бъде въведено в училищата. За да се оборудва компютърна стая в едно училище, са необходими 4-5 хиляди долара. Според Марковски обаче тези пари не биха били проблем, особено ако се привлекат и чужди организации като американската Schools online. Колкото до достъпа до Интернет той с годините ще става все по-евтин, а таксата на училищата би могла да се поеме от частни организации. Просто "от Интернет се пести", казва Игор Марковски и това наистина звучи убедително като мотив за предложения проект. Мимоходом бяха споменати и авторските права в мрежата, по които Министерството на културата също би трябвало да излезе с конкретно становище, както и бе обявен един случайно открит от Марковски сайт със стотици, според него, български книги и филми. Сайтът е на фирма, която изпълнява поръчки на българи от чужбина и им доставя въпросните издания.
Изглежда, че когато се говори за Интернет, напоследък неизбежно се стига до въпроса кирилица или латиница, т.е. трябва ли да изоставим кирилицата и да минем на латиница. Владко Мурдаров направи интересни исторически реминисценции, като разказа за първата граматика на българския език, написана от Драган Цанков и брат му и излязла през 1852 г. във Виена. Текстовете са написани на латиница по съвет на известен славист. Граматиката е предизвикала интерес на Запад, дори Якоб Грим казва, че тя "служи за всеобщото разбиране". В България обаче остава незабелязана. Дълго време въпросът за кирилицата или латиницата е бил свързван с въпроса католицизъм или православие. По-късно, в началото на 30-те години той става актуален пак, този път внесен отвън - от Съветския съюз, където се обсъжда същият проблем. Има цял брой на списание "Българска книга", посветен на дебата. Още тогава се налага мнението, че латиницата не отразява добре звуковия състав на българския език и не е подходяща за транслитериране. Освен учени от 30-те години като акад. Стефан Младенов например Владко Мурдаров цитира и съвременни имена - това на Ото Кройнщайнер, който изтъква политически мотиви за смяната на азбуката ни (влизането в ЕО). Цялата кръгла маса беше единодушна, че Интернет и електронната поща не създават толкова големи проблеми, за да са мотив за промяна на азбуката. Но все пак ясна е нуждата от установени правила за транскрибиране, които да служат на нуждите на комуникацията - при международните документи, имена на улици и т.н.
В изказването на Крикор Азарян бяха обобщени други характерни за нас проблеми, появявали се спорадично в изказванията на участниците - проблема за самоочернянето ни, дори комплексираността ни, които спомагат за изграждането на едностранчивия образ за нас в чужбина.
Своеобразен контрапункт на цялата кръгла маса беше изказването на Явор Гърдев. Той предложи да изключим за момент финансовия въпрос и да се съсредоточим в креативната страна на културния процес. Защото според него бихме могли да си представим, че държавата обезпечава българската култура, бихме могли да си представим, че дава дори 8% от бюджета си за нея, но държавата не би могла да повлияе на качеството на тази култура. Той смята, че творческият сектор предполага не "целева", а много "деликатна политика", защото България може да излиза само с индивидуални големи творци, но "не може да се състезава пълноценно с големите европейски култури". Затова, според младия режисьор, ние сме само малък и всъщност комплексиран участник. "И ний сме дали нещо на света" витае в подсъзнанието ни и ето, че се "събираме, за да си го докажем". Т.е. "имаме нуждата да бъдем видени през чуждите очи, да бъдем погалени. Затова и претенциите ни към държавното участие са свързани с пари. Питам се, продължава Явор Гърдев, дали за мен е нужно да бъде призната българската култура за универсална, за да искам да остана в нея. На мен не ми е необходимо светът да признае, че българският Ренесанс предхожда италианския, за да творя." Политиката би трябвало да мисли за пълноценна среда за съществуване на изкуството, "да създава ситуация, в която то да се случва, а не вечно да сравнява с големите образци и големите нации". Насърчаването на по-малки общности според него не бива да минава непременно през демократичния принцип, валиден за икономиката, за да се избягва "среднистката ситуация, която довежда до кичов универсализъм", защото не винаги най-широко харесваното е най-доброто. "Качествена производителност, не голяма, но достатъчна за собствената ни култура, за да не се чувстваме простаци", е посланието към политиците на твореца, извадил пред скоби финансите.
Много от участниците в кръглата маса не се изказаха. Сред тях бяха имена като Емил Табаков, Светлин Русев, Никола Манев и др. А много от изказванията просто нямаме възможност да цитираме тук.

Ирина Илиева



Още на първия ден от Роженския събор започна кръглата маса Българска култура, състояла се, заедно с масата по икономика, в доста натруфения с помпозната си еклектика хотел "Пампорово"; и продължила до следващия ден по обед. Време, от една страна достатъчно, за да вземат думата всички участници в нея, и същевременно крайно недостатъчно за задълбочени изказвания по разностранните проблеми на българската култура.