Вазов, диалектика на растежа

Иван Вазов е културен фетиш - Културата съществува единствено в потребността от общи фетиши. "Иван Вазов" е мит - По-добре митът-Вазов, отколкото мита, че можем да живеем без митове. Иван Вазов е идеолог на желанието за българска принадлежност - Без идеология няма желание за никаква принадлежност.
Иван Вазов запълва ролята на Добрия баща, който ражда света на българското съзнание в своето Слово - без Бащата езикът отказва да се роди, българското би могло да остане не само глухо, ала и нямо. Иван Вазов е сантиментален романтик, неговата чувствителност трудно надхвърля режима на девическата албумна поезия - Всяка жена е момиче, преди да бъде жена, момичешката досадна чувствителност може да стане женска чувственост; Вазов е вметнал в българската култура едно стратегическо обещание за нейното "женско" развитие, той е първият автор от gender-тип.
Иван Вазов е повърхностен, банален и скучен - "Класическата" литература се прави по-скоро от скучни мислители; колективната идея има нужда от празно пространство, за да пробие навън, от слаба съпротива на личната "чуждост" в културния текст.
Иван Вазов е минало - Миналото легитимира правото на история, историята оправдава желанието за бъдеще.
Иван Вазов е нашето минало - Друго нямаме.

Милена Кирова







150 думи за Вазов