Екран в булчинска премяна
И тази година за седмица в края на август Варна за осми път побра любовта - екранна, зрителска, актьорска, хазартна, приятелска... Минимализиран до интимност, броят на гостите напомняше ежегодно фамилно събиране - как сте, що сте, защо не се обаждате и т.н. въпроси се задаваха сърдечно и безотговорно. Независимо от чудовищните финансови трудности, поставили под съмнение дори самото провеждане на фестивала, организационният екип на "Любовта е лудост" начело с директора му Илко Раев и художествения директор Александър Грозев се представи бляскаво, както винаги - от прожекциите във Фестивалния и конгресен център до среднощните купони...
Поради знайни причини във Варна пристигна само един чуждестранен гост - дебютантът Файт Хелмер, режисьор на немския филм "Тувалу". Затова пък той се държеше като завоевател и настояваше филмът му да се гледа поне три пъти - нещо като продължение на миналогодишното желание на Георги Дюлгеров, свързано с "Пясъчният часовник".
В официалната програма бяха показани 12 филма, 7 от тях бяха пристигнали у нас специално за "Любовта е лудост", а единият ("Фортуна") бе на режисьор, вече получавал "Златна Афродита" (Георгий Данелия).
И тази година филмовият избор беше разнообразен, ала свеждането на прожекциите в зала "Европа" до 18 и 20 часа буквално обрече филмите от интересните паралелни програми на негледане - малцина се лишиха от конкурса, за да гледат митичния руски хит "Кавказки пленник" на Сергей Бодров или обещаващия българо-гръцко-люксембургски "Зема и вода" на Панос Карканеватос.
"Обичай и прави каквото искаш" (Полша) на Роберт Глински е ведър филм, който, от една страна, е жива връзка между любовната легенда "Казабланка", репликата на Хъмфри Богард "Изсвири го отново, Сам", превърнала се през 70-те във филм на Уди Алън, и днешната полска действителост. Става дума за сблъсъка между младежки буйства и родителски вреди; сериозна музика и "дискополо"; приятелства и слон... Дискополо е дансмузика, нещо като по-цивилизован вариант на чалгата. Филмът е продуциран от телевизия "Полсат", наложила този нов жанр и в кадър виждаме една от големите му звезди - Ян Фрич. Смятана за плебейска, музиката си е глупаво-мелодична, но неудържимо тласка младежите на дансинга. Славек (Рафал Олбрихски) не спечелва Бахова стипендия в Германия, тъй като пред професорската комисия дръзва да изсвири свой органов концерт. Градчето му го посреща като неудачник. Скарва се с любимата си. Потегля към Варшава, където попада в дискотека "Казабланка", чийто собственик е бил гурбетчия в Чикаго. Сблъсква се с дискополото. Става негов автор. И стига до златна плоча, междувременно бягайки от казармата, а на финала успява да изсвири новия си концерт за орган. И да подари на булка си живо слонче - за кадем. Синът на Даниел Олбрихски в профил напомня баща си на младини, но без червенокосия му чар. Рафал е почти неизменно в кадър и печели симпатии с удържането на вдъхновената скованост на героя си. Младите в Полша гледат в надпревара "Обичай и прави каквото искаш", защото се виждат на екрана. Ето такъв непретенциозен, топъл и адекватен на действителността филм ми липсва
у нас.
"Мъж за милиони" е продължение на комедийната "булчинска" тема в американското кино и на сватбите от екрана на "Любовта е лудост". Сценарият на Стив Коен е римейк на "Седемте шанса" на Бъстър Кийтън от 20-те, а режисьорът Гари Синиър е поредният англичанин в Холивуд. Джими (Крис О'Донъл) е най-редови американец, който се бои от прангите на брака. Има си чудна приятелка (Рене Зелуегер), която непрестанно хваща летящите букети на приятелските булки, ала всуе. Когато най-сетне той й поисква ръката в заведението "Лунна светлина", предназначено за тази цел (десетки мъже очакват своите изгори с кутийка в джоба и с "Дом Периньон" на масата), Джими се обърква и тя избягва. Междувременно опърничавият дядо на младежа (Питър Устинов) умира и му оставя завещание на видео - хладнокръвно обявява, че ще го лиши от наследство и семеен бизнес, ако не се ожени до тридесетия си рожден ден, т.е. след малко повече от денонощие. Адвокати и приятели се втурват да помагат на младежа, а той обикаля предишните си приятелки, сред които мярваме Брук Шийлдс като комична феминистка и Марая Кери като треторазредна шоузвезда. Това препускане трае толкова дълго, че дори собствените ни клепачи натежават, но в този миг изгрява епизодът-слънце - хиляди булки се стичат към Джими, след като са видели снимката му на първа страница във вестник. Находката е прелестна, но и тя втръсва от повторения и сватбата на двамата влюбени на финала е облекчение за всички.
Английският филм "Играта на Би" на Майкъл Редфорд е безусловно вдъхновен едновременно от "Трейнспотинг" и "Две димящи дула", но за разлика от филмите на Дани Бойл и Гай Ричи не е нито скандален, нито забавен. Би (Ейжа Ардженто) е италианка в Лондон, която обира банки и пилее младост сред престъпници, гейове и сексуално недефинирани младежи. Нейният покровител е изискан непрокопсаник (Рупърт Еверет), когото едва ли някоя жена би напуснала заради начален учител (Джаред Харис), но Би го сторва. И решава да се промени. Дори го следва в далечната провинция - сред зеленина, канари и пущинак. Младите се обичат, непрокопсаникът ги намира, той на свой ред е открит от мафиоти и дори педагогът е въвлечен в престрелка. Безсмислен до тъпота, "Играта на Би" по нищо не напомня, че режисьорът му е направил чудесния филм "Пощальонът". Но лично аз го изгледах без напън заради красивата и непосредствена новачка Ейжа Ардженто, както и заради партньорството й с любимия Рупърт Еверет. Двамата закономерно получиха 1/2 от наградата за актьорски тандем, а другата половина отиде при Натали Бай и Серхи Лопес от френско-белгийския филм "Порнографска връзка" на Фредерик Фонтейн. След "Салон "Венера" отново виждаме френската актриса в сексуална клопка - привличането на телата повлича и душите, но перипетиите са твърде дълги дори за 80-те минути на филма. "Порнографска връзка" не успя да пристигне за V фестивал на европейските копродукции, но на "Любовта е лудост" си намери точното място.
Израелският филм "Градско чувство" на младия Джонатан Сагал е респектиращо добре построен дебют. И той, както и "Порнографска връзка", е свързан с обяви за партньор, но е толкова мъченически, че след него бракът престава да бъде мечта дори за булките от "Мъж за милиони". Истерични жени и потиснати мъже се въргалят из неудовлетворения и чаршафи в гримьорните на своите объркани животи. Страх и потрес ги дърпат за носа, но те се изхлъзват за поредната авантюра, като че ли животът е низ от репетиции. А дали пък не е... Сериозен филм, макар и по израелски тягостен и обстоятелствен - явно, това е стил в тамошното кино, след като през последните години съм изгледала поне двайсетина заглавия с все същото мътно и болезнено търсачество на топлота и ответност. "Градско чувство" бе двойно награден - със Специалната награда на журито и с Наградата на филмовата критика. Унгарският "Симон магьосникът" на Илдико Енеди е любовен трилър в Париж. Безсилна да открие субект на престъпление, френската полиция привиква мастит унгарски контактьор (Петер Андорай). Но още с пристигането на гарата Симон се влюбва в светлоока и невинна девойка (Джули Деларм). Френетично закопнява за нея, загърбил интереса на ченгета и журналисти. Междувременно се среща с друг магьосник, негов отколешен съперник, който от завист му обявява дуел. Нашият герой е корполентен и спокоен, онзи е изпит и истеричен. Същността на дуела е коронният номер на класика Худини - три дни в гроб. Лекар забранява на Симон да експериментира. Той не слуша. Влюбва в себе си момичето, което се оказва улична анкетьорка. Определя й среща. На третия ден лошият магьосник изскача от гроба, а Симон - не. Но когато девойката отива на уреченото място, пръстта се пропуква... Така и не разбираме защо филмът трябваше да започва с полицейската интрига, запокитена по средата. "Симон магьосникът" не притежава чара на "Моят ХХ век" - магичният и енигматичен дебют в черно-бяло на Илдико Енеди. Новият й филм е опияняваща разходка из Париж и нищо повече.
Немският филм "Тувалу" пристигна на фестивала не само с режисьора си, а и с 18 международни награди, сред които и една за оператора Емил Христов. Безсловесен, софистициран и ироничен, филмът е заснет като енциклопедичен фарс - образци на нямото кино, епизоди и ситуации вилнеят на екрана със страшна сила, която има претенцията да е смешна, обаче не е. Сивкаво-синкаво-кафеникавата визия на Емил Христов е най-яркото нещо във филма, въпреки режисьорските фойерверки или изкусителното актьорско присъствие на Дени Леван, Чулпан Хаматова, Джоко Росич... Тувалу е всъщност името на остров, но във филма е разрушен басейн, който част от героите искат да спасят, а друга - да съсипят. Всъщност става дума за определен обществен модел, от който няма как да избягаш, тъй като абсурдът е вездесъщ. Живеем в него. Както "Стъклени топчета" на Иван Черкелов, сниман също от Емил Христов, запечати за последно Мавзолея, така и "Тувалу" сега ни спомни за разрушения басейн на Банята. Преди години късометражното филмче на Файт Хелмер "Айфеловата кула" обещаваше доста находчив и остроумен режисьор. "Тувалу" е наистина необичаен фарс, но прекалено намислен и тавтологичен - липсва ми органиката на пародията, характерна за френските "Деликатесен" или "Градът на изгубените деца", към чийто тип хумор Файт Хелмер явно се стреми и където бушува неугледният Дени Леван.
Руското кино бе представено с две заглавия: "Женска собственост" на Дмитрий Месхиев и "Фортуна" на Георгий Данелия. Първият е поредната мелодрама от Москва, която това лято гледам: младеж (Константин Хабенски) се влюбва в преподавателката си от театралния институт (Елена Сафонова). Тя е пленителна, той е омагьосан. Само че жената умира от рак. И младежът с цялата мощ на своята самота се превръща в обект на мераци за "женска собственост", откъдето все се измъква, но и кариерата му пропада. На снимачна площадка среща къдрокоса и строга счетоводителка, която му напомня за любимата, но завистници ги разделят. На финала, разбира се, се срещат. Хепиенд. Преди години Месхиев направи впечатление с елегантността на стила и психологическата сгъстеност във филма "Над тъмната вода". "Женска собственост" е абсолютно адекватен на фестивалната формула, но се гледа далеч по-равнодушно.
"Фортуна" на Георгий Данелия е издържан в иронично-делнично-романтичния стил на големия майстор - пенсиониран океански вълк (Вахтанг Кикабидзе), сменил фамилията си и потънал в малко градче, преживява като капитан-чистофайник на древно корабче с лютото име "Фортуна". Екипажът му е своенравен, но сплотен - стар механик (Алексай Петренко) и малък хитрец (Вася Соколов).
Най-неочаквано на борда се качват младоженци с идея за сватбено пътешествие. Не щеш ли, пръква се и мафиот. И започва дивно пътуване по Волга, по време на което мярваме детайли от окаяната руска провинция. Героите стигат до Москва, разбира се, където всички илюзии изчезват. "Фортуна" потъва. На финала капитанът надява своята униформа и ха да постъпи като колегата си от "Титаник", водата му стига до кръста и я няма сълзливата песен на Селин Дион. Смях. Филмът е повече скечов и фрагментарен, отколкото сме свикнали при Данелия, но е зареден с толкова сочна виталност, че и най-плоските шеги предизвикват усмивка, а Вахтанг Кикабидзе е направо ослепителен.
Неизтощимото грузинско чувство за хумор е връзката между "Фортуна" и "Лято или 27 липсващи целувки" на Нана Джорджадзе ("Златна Афродита"). След красивите носталгични трепети из миналото "Робинзониада или моят американски дядо" ("Златна камера в Кан '87) и "1001 рецепти на влюбения готвач", сега Нана Джорджадзе изследва съвременните любовни перипетии в прашно грузинско градче. Там отива стройната и огнекоса лолитка Сибил (Нуца Кучианидзе), за да прекара лятото при леля си. Всичко наоколо е замряло като в приспано царство и само женските протягания или прожекцията на "Емануела" разцепват летаргията. Девойката се влюбва в бащата на момчето, влюбено в нея. Той е астроном и единствената му грижа е обсерваторията, окаяна колкото и порутените съдби наоколо. Пуберските перипетии предизвикват залпове смях, изстрелват се целувки, тътрят се разочарования... И е красиво, и шеметно на екрана, без да се случва нещо кой знае какво - Нана Джорджадзе е майстор на филигранния детайл, на сблъсъка между цивилизационни нагласи, на елегантните еротични закачки... Независимо че му липсва размаха на предишните й филми, "Лято или 27 липсващи целувки" е истински радостно преживяване.
За разлика от други години, сега на "Любовта е лудост" отсъстваше трусовото чувство, както беше в "Да напуснеш Лас Вегас" или "Тя е толкова прекрасна" например. За разлика от други години, и повечето филми бяха с пирони във въображението. Навярно затова на екрана преобладаваха булките. За разлика от други години, просто се радвахме, че фестивалът го има.

Геновева Димитрова



VIII международен кинофестивал Любовта е лудост, Варна, 25 - 31 август 2000