Мразя да съм актриса

Като дете Бьорк Гудмундсдотир учи флейта, пиано и пеене в Рейкявик, Исландия. На 15 години основава постпънк групата "Тапи Тикарас", а по-късно през 1986 г. заедно със съпруга си, китариста Тор Елдън - "Sugarcubes". След три албума, сърдечно приети от критиката, "Шугаркабс" се разпада през 1992 г. Вокалистката Бьорк - топзвездата на Исландия, се разделя с Елдън, заминава със сина си Синдри за Лондон и започва кариера на солистка. На три диска тя записва много артистична, експериментална музика, която не се поддава на каквато и да било класификация. Пише музиката за филма на Ларс фон Триер "Танцьорка в мрака" и дебютира в него като актриса. На тазгодишното 53-то издание на фестивала в Кан Бьорк печели награда за най-добра женска роля, а филмът "Танцьорка в мрака" получава "Златна палма".

- След снимките на "Танцьорка в мрака" обявихте, че това е началото и края на артистичната ви кариера. Защо ви е толкова неприятно да играете в киното?
- Този нов опит за мен беше катастрофа, откъдето и да го погледне човек. Кошмарно беше ден след ден да се озовавам на снимачната площадка, заобиколена от стотици хора. Сутрин се събуждах и те вече бяха над главата ми. Всички. Може би хората не забелязват, но аз съм много интровертна.
- В студиото различно ли е?
- Когато записвам плочите си, около мен са един или двама души, които познавам отдавна и им вярвам. Често се оттеглям в Исландия, моят стил на работа е интимен. Знаех, че мога да композирам музиката за този филм, че мога да пресътворя идеята на Ларс фон Триер. Но бях наясно също, че не съм създадена да изиграя главната героиня Селма.
- А защо приехте ролята?
- Ако Ларс фон Триер не прояви такава упоритост, никога нямаше да участвам. Но той ме постави пред свършен факт. Нямам нищо против филмовата индустрия, само не съм много съгласна аз да се снимам. Да си родена актриса е благословия, дар от Бога. Но това очевидно не е моят случай.
- Ограничена ли се чувствахте?
- Никога не съм се чувствала ограничена, въпреки че героинята ми Селма идва от Чехословакия; въпреки че тя е луда по холивудските мюзикъли; въпреки че историята се случва в 1964 г. и настроението във филма е много носталгично; въпреки че аз предпочитам техно-ритъма... Тази музика представя фантазиите на Селма. Тя чува единствено музиката. Всичко се разиграва в главата й.
- Обикновено режисьорите търсят образи, за да илюстрират с тях вашата музика във видеоклиповете. За филма "Танцьорка в мрака" вие трябваше да измислите музиката към картините на един режисьор. Как ви се стори това?
- Това беше най-вълнуващото в работата. Фантастично беше да мога да се загнездя във вселената на друг човек, да мога да я интерпретирам отвътре. Беше отчасти много весело; и голямо предизвикателство. С години съм мечтала да мога да работя извън самата себе си. Дълго време, още когато свирех със "Шугаркабс", бях само съкомпозитор. Песните не идваха от самата мен, бяха много по-малко егоистични. Откакто съм соло, за шест години направих три албума само със собствени песни. Беше време да се върна и да композирам музика, която да не е толкова свързана с мен.
- Сама на себе си ли сте си омръзнала?
- Когато човек се рови вътре в себе си, се натъква на граници. Но за 33 години съм прекарала повече време в свирене на музика, която няма нищо общо с мен, отколкото да се взирам в пъпа си. Истинската ми любов е работата с други хора.
- След работата с Ларс фон Триер готова ли сте отново да станете егоистична?
- В момента наистина отново чувствам желание да се занимая със себе си. Мразя да съм актриса. Наистина трябваше да се огранича в музиката си. Когато прочетох сценария на Ларс фон Триер, въображението ми веднага заработи. В главата ми моментално се появи музикална тема. После спорих с него толкова дълго за музиката, че той накрая се съгласи с мен.
- Гледате ли на музиката на "Танцьорка в мрака" като на четвъртия си албум?
- Макар че по тази музика съм работила много по-дълго, отколкото за трите си други плочи, това е музиката на Селма, а не на Бьорк.
- Но във филма Бьорк е тази, която пее заедно с Том Йорк от "Радиохед".
- Години наред съм мечтала да пея с него, да обединим гласовете си. Когато говорихме с Ларс фон Триер за музиката, бяхме единни по една точка - че музиката трябва да обрисува фантазиите на Селма, мечтите й, поетичността й. Всичко, което не може да изрази с думи. Когато за нея нещата тръгнат на зле, когато реалността я застигне, на преден план излизат думите. Не е случайно, че в сънищата си тя води диалог, пеейки. С Том Йорк. В истинския живот това не се случва. Само насън.
- Преди това бяхте играла в един минифилм - в клипа на Спайк към песента ви "Толкова е тихо". Опитът ви оттогава отрази ли се на работата ви в "Танцьорка в мрака"?
- На Ларс фон Триер идеята за филма му хрумва, когато гледа видеото. Затова ме и попита дали искам да напиша музиката за "Танцьорка в мрака" и да играя ролята на Селма. Месеци наред отказвах да играя, беше ми достатъчно да композирам. Неколкократно казвах на Триер, че е по-добре да вземе опитна актриса. След две години ме заплаши да прекрати проекта, ако не играя. Изнуди ме. Бях композирала вече цялата музика. Нямах желание да видя как двегодишен труд отива на вятъра.
- Но преди това, във видеозаписите си се бяхте отдавала на актьорското изкуство с голяма грация.
- Това не беше актьорско изкуство. Видеозаписите са продължение на музиката ми. Аз наистина живея в песните си. Ако ми отнемат музиката, се чувствам като риба на сухо.
- Гледала ли сте мюзикълите "Шербургските чадъри" и "Госпожиците от Рошфор", в които играе партньорката ви от филма Катрин Деньов?
- Ларс фон Триер ми обърна внимание върху тях. За него те са били много важни. Аз самата не съм гледала много филмови мюзикъли. Но трябваше да се занимая с тях, ако исках да композирам музиката за "Танцьорка в мрака". Мюзикълите, за които си мечтае Селма във филма, никога не са ме интересували. Спомням си само, че като дете съм гледала "Оливър Туист" и "Звукът на музиката". Рядко ходехме на кино. Може би два или три пъти в годината - гледахме филмите на Питър Селърс или на Дисни. Вкъщи музиката беше вездесъща, за всичко останало нямаше много място.
- Хореографията на "Танцьорка в мрака" е на Винсънт Петерсън. Той е работил с Мадона и с Майкъл Джексън. Предпочитате ли танца пред актьорската игра?
- Много време посветихме на хореографията и нито веднъж не се почувствах зле, защото всичко, свързано с танц и музика, за мен е удоволствие. Но щом музиката утихнеше и трябваше да говоря, ужасът се връщаше.
- Какво научихте през изминалите три години, в които се занимавахте с "Танцьорка в мрака"?
- Че трябва да остана вярна на музиката. Имах чувството, че съм я занемарила. Осъзнах, че съм имала щастието да намеря пътя си, че мога да отстоявам живота си с музика. Научих, че трябва да съм лоялна към музиката, че не бива лекомислено да флиртувам с други неща. Освен това научих страшно много за музикалния занаят. Вместо да съм само певица и плячка на фотографите, аз се затварях в звукозаписните студиа и, заобиколена от компютри, учех. Тогава разбрах, че не знам нищо, че съм само начинаеща.
- За Селма музиката е въпрос на живот и смърт. Вашето отношение към музката също ли е толкова интензивно? - Понякога ми е невероятно трудно да общувам с думи, просто да говоря. Сега разбирам по-добре защо хората понякога пеят вместо да говорят.

сп. Facts, бр. 21/2000

Разговаря Жан-Даниел Бовале

От немски Ирина Илиева