Gamer-ът отвъд доброто и злото

"Tiberian sun" е компютърна игра. Според геймърските (геймър ще рече човек, който много си пада по компютърните игри) критерии тя е една от най-добрите в клас "стратегия в реално време". Но не качествата й ни интригуват тук, нито пък професионалните оценки за нея, а сюжетната формула, върху която е изградена, както и начинът, по който геймърът избира своя предпочитан герой и отбор. За по-незапознатите ще карам направо - "Tiberian sun" е изпълнение едно към едно на оня прочут копнеж на Фридрих Ницше за човек, застанал "Отвъд доброто и злото".
Сюжетът на играта накратко е следният: има два враждуващи лагера (тук звучи ехото от Студената война; въобще цялата игра е построена върху спомени и въображения, взети от времето на "мирното съвместно съществуване", но за това мъничко по-долу) - GDI (Global Defence Initiative) и Brotherhood of NOD. Вторите са древна секта, придобила влияние върху "по-слаборазвитите страни" (да ви нашепва тук нещо за днешната класификация на държавите, особено на кандидатките за Европейския съюз?), първите представляват военен съюз на западните държави. Дълго е за обясняване как се е появил този ЗЕС на бъдещето, само ще вметна, че след като един учен, изобретявайки машина на времето, се връща в годината 1925 и убива Хитлер, ролята на злодей е поета от Сталин (тук, изглежда, проличава едно друго убеждение на съвременното въображение, най-вече в холивудския му вариант, а именно: мястото на Злото никога не остава празно) и той е, който напада миролюбивите Англия, Франция, Германия, САЩ. В това противоборството е заложено и бъдещото хващане "гуша за гуша" - "осита"-та са NOD, "весита"-та - GDI. По-късно метеорит, паднал край малка италианска рекичка, донася от Космоса минерал, който предстои да се превърне в център на конфликта, определен от авторите на играта като Трета световна война. Минералът е наречен тиберий на името на рекичката (аз все си мислех, че името идва от римския император Тиберий, наследника на Август, но синът ми много бързо разби илюзиите ми: "А бе, тате, та те едва ли са чували за него!") и има почти вълшебни свойства: изсмуква от земните недра и най-малката частица метал и я абсорбира в кристалите си, които на всичкото отгоре са страшно лесни за събиране. Освен това той се възпроизвежда, покрива все повече територии, обезценявайки по този начин златото, среброто, платината. Всяко предимство обаче си има и недъзи: облъчените от него хора се превръщат в мутанти - придобиват невероятна сила, но загубват човешкия си облик. Не обаче и съзнанието за тази загуба, което ги прави нещастни и окаяни. Постепенно космическият минерал поглъща цялата Земя и GDI са принудени да евакуират хората към полюсите, за да се избегне пагубната радиация. NOD имат друг мерак - да превърнат планетата в гигантско находище на тиберий и се опитват да постигнат това, надъхвайки привържениците си с лозунга "Мир чрез сила" (типичен Оруеловски пейзаж). И ако не бъдат възпрепятствани в зловещото си намерение, човечеството и Земята са обречени. И така: fabula has, fiat game.
Ние обаче ще оставим тук геймърите да се кефят, за да се взрем в начина, по който те тръгват в своето забавление. Забележително е, че за тях няма никакво значение кой от двата враждуващи лагера ще предпочетат. С еднаква страст играещите могат да се превъплътят и в защитниците на човечеството GDI, и в неговите душмани от NOD. Със същата страст те се опитват както да спасят Земята от инвазията на странния минерал, така и да я покорят с негова помощ. За тях въпросът за доброто и злото е заличен, той не ги интересува: "Tiberian sun" им дава възможност да елиминират моралната подплънка, съществуваща при всеки избор, извършвайки го необременени от тия утежняващи обстоятелства. Лошото и доброто са равнопоставени: дали ще предпочетеш първото или второто е все едно; естеството на игровото действие, както и неговият успех въобще не зависят от това.
Сартъровият екзистенциализъм търпи пълен провал в тая лудитска компютърна конструкция; хуманността е абсолютно приемлива наред с не-хуманността, а последната дори понякога е по-примамлива, защото, оказва се, разполага с по-могъщ боен арсенал. Между човешкото и "не-човешкото" разлика йок. "Tiberian sun" е само пример, защото тя въобще не е единствената компютърна игра, която така радикално смива границата, разделяща човека от неговото анти. Същият морален релативизъм има и при "Monster & Маgic", където можеш да избереш да играеш и с прекрасните ангели от Небесния град, и с чудовищните изчадия от Подземния град. Донякъде подобна относителност наблюдаваме и в изградената върху историческа основа "стратегия в реално време" "Age of Empire", където кои ще бъдат добрите зависи категорично от това кое от многобройните племена ще избере геймърът, за да го въздигне до световно господство. Ако си с римляните - лоши са персийците и келтите, ако си с персийците - лоши са римляните и гърците, ако си с китайците - лоши са японците и индийците и т.н. Хич няма значение с кого играеш, въпросът е, че винаги имаш враг и този враг трябва да бъде бит, докато диша, че дори и след това. Или, както се изразява едно списание за компютърни игри - "PS Mania": "предсмъртните писъци на войниците звучат автентично".
Какво в крайна сметка значи всичко това? Казахме вече, границата между добро и зло е срината, за геймъра няма никакво значение на чия страна е. Така той като че ли се явява оня род хора, за които пише Ницше и които "още не са налице: за "господарите на Земята". Изличаването на моралността на избора е изличаване на ценностите, върху които е съградена цивилизацията. Във виртуалната реалност тая дилема не съществува, тя е релативизирана: няма значение от кои си, важното е да победиш.
Средствата също са оправдани от целта: за постигането й и най-отвратителните, и най-подлите, и най-жестоките са добри. "Критиката на всички ценности" е завършена, намерила е своя окончателен пристан; там, където изборът не е подчинен на нравствеността, угризения не съществуват. Край със съвестта, край с терзанията и мъчителните питания за редно и нередно, за бива или не бива; моралът като "движение, насочено срещу усилията на природата да създаде по-висш тип", е унищожен.
Парадоксалното е, че именно в най-съвременното, най-съвършеното технически, сиреч изкуствено, не-природно творение на човешкия талант става снемането, маргинализирането и дори анихилирането на моралното. Природата постига своята свобода от неговата тирания, открива своя "по-висш тип" в компютъра и верните му поклонници, в техницизираната сфера на виртуалната реалност. "Tiberian sun" е пророчество за краха на морала, знак, че през ХХI век изборът няма да се съобразява с етиката, а с прагматиката. Успехът е всичко, нравствеността - нищо.
Станислав Лем има един разказ за учен, който изобретил нечуван дотогава със своите възможности изкуствен интелект. Впоследствие свръхинтелигентната машина се разбунтувала срещу своя създател, претендирайки, че той е само етап от вселенската еволюция, устремена към нейната точно поява. Ученият все пак успял да се справи с непокорния "technoмозък" и да спаси човечеството от поробване и унищожение. В "Тъй рече Заратустра" Ницше също има една фраза за това, че Човекът е само преход и мост към появата на Свръхчовека. И време е вече да се запитаме: Дали пък геймърите не са началната точка, от която тръгва Великият поход към Свръхчовека? И дали тяхното безразличие към доброто и злото, позицията им на "отвъд" тях не е предвестник за това, че човекът - поне такъв, какъвто го познаваме, върви към своето изчезване? Че мутира така, както мутират облъчените от тиберия в странната, но много поучителна компютърна игра "Tiberian sun"? Че нашият вид в познатия си облик е все повече архаизъм, а не бъдеще? И че въпросът, които оттук нататък ще си поставя новият човек не е как единичното поведение да бъде такова, че да стане модел на всеобщо морално законодателство, а как то да бъде всеобщо прагматическо ръководство, където "целта оправдава средствата"? Свят, в който ефективността на действието ще бъде много по-тачена от неговата справедливост? Дали пък не сме пред прага на всеобщ морален релативизъм, където всяка нравственост ще бъде отживелица?
Кой знае.

Митко Новков