Европейски ден на еврейската култура

"Приятно ни е да се запознаем - ние сме евреи" - този призив-мото-провокация беляза тазгодишният 3-ти септември - Европейски ден на отворените врати към еврейското културно наследство в тичащите една към друга глобализиращи се страни. Не разделени на сефаради и ашкенази, оцелели и депортирани, политизирани и митологизирани, изчезнали и намерени, не групово, а личностно и все пак в цялост в този ден бяха представени отделни аспекти на традициите в еврейското изкуство, усетено през призмата на навиците и обичаите на еврейските общности на Балканите и в Европа. Хуманната цел на тези духовни празници, едновременно провеждани в Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Франция, Гърция, Хърватия, Словакия, Румъния, Чехия и Португалия, е отварянето и популяризирането на една по принуда затворена култура, нерядко оцеляваща на инат или инцидентно, с цената на много жертви, въпреки перманентно съпътстващите я политически и социални агресори и интервенции. Друга страна е обяснението на религиозните и историческите жалони, отстрани изглеждащи едва ли не сакрално капсулирани, а поради това и необясними.
Културните събития бяха проведени под знака на различни изкуства и теми: изложби, концерти, музейни сбирки и конференции, но тази програма е само част от по-глобалния проект за съхраняване на еврейското наследство в търсещата все още границите си, полуобединена Европа.
У нас, под егидата на Организацията на евреите в България "Шалом" и Б'ней Б'рит, с подобни програми бяха ангажирани Бургас, Варна, Русе, Пловдив и естествено София. Любопитните пред олтара на софийската синагога можеха да се насладят на уникалните изпълнения (Хендел, Жул Леви, Верди) на еврейския вокален ансамбъл "Агада" с диригент Бенедикт Молхов. Отворен бе и богатият исторически музей към реконструираната синагога, най-голямата на Балканите, национален паметник на културата. През целия ден Еврейският дом бе открит за посетители, които можеха премиерно да видят откровения документален филм на Еми Барух "Огледалото", посветен на семейство Даниел (режисьорът Леон Даниел, художникът Андрей Даниел и поетесата Ида Даниел). В него журналистката се интересува не толкова от визиите на театралното и изобразителното изкуство, колкото от проблемите на лъкатушната идентичност, намерена и отстоявана истински само под грижовната сянка на корените. Държавният архив също отвори врати за неравнодушните. Любознателните намериха там голямата автентична колекция от старопечатни книги на иврит и арамейски, измежду които Библия Рабиника от 1517 г., както и философските трудове на Рамбам-Маймонид от 1575 г. В една от читалните председателят на ОЕБ "Шалом" Емил Кало развълнувано представи шокиращата документално-биографична книга на Рафаел Моше Камхи "Аз, войводата Скендер Бей" (изд. "Шалом" и "Синева"). Историята на този битолски евреин, войвода от Илинденското въстание, попаднал измежду 56-те хиляди депортирани евреи от Солун и единствен спасен благодарение бързата намеса на Борис III, въздействащо и подробно, поименно и безапелационнно разнищва механизмите на унищожение в една рехава йерархия на ценности, бомбардирани не само по време на войните.
Има една стара сефарадска поговорка, която звучи така: "Пешкадо и мусафир дос диас, ал тресер се гуелен" ("Гостенин и риба - два дни, на третия се вмирисват"). Когато говорим за култура, за отворени пространства и нови ниши в нея, особено на балканските, за "европейските" и българските евреи, три дни са малко, камо ли един. Гостите, посетителите, любопитните за другостта на 3 септември в София бяха единствено журналистите и фотографите. Медии, а не медиатори, се оглеждаха в синагогата и в Бейт Аама (Еврейския дом). Затова се питам, дали тази благородна инициатива не е по-полезна за европейски страни с войнстващо изразен антисемитизъм, отколкото за пасивно хуманната, равнодушно толерантна България.

Патриция Николова