Интервю на литературоведа Джордж Стайнър

- Г-н Стайнър, една от тезите ви гласи, че западните общества губят вътрешното си културно напрежение, изживяват "либерална ерозия". Какво означава това?
- Тази диагноза поставих още преди; онова, което става днес, е катастрофално. През 50-те години бях с Дьорд Лукач в Източна Европа и изнасях лекции в Хумболдовия университет, което тогава беше нещо много рядко. Книжарниците бяха неповторими, всяка вечер се даваха много концерти, впрочем билетите не бяха скъпи. А какво става днес? Там, където преди имаше големи книжарници, днес има секс-магазини. Хотелът във Ваймар, където Томас Ман е писал "Лоте във Ваймар", днес е част от хотелска верига.
- Тази култура беше част от една диктатура.
- Знам. Но по-щастливи ли са хората сега? Разбира се, този въпрос е проблематичен. В Чехия всичко се върти на празен ход, като в роман на Кафка. В Унгария се шири брутален капитализъм - с белия "мерцедес" на ъгъла и беднотията до него. Но мога ли да кажа на хората: бъдете нещастни, та да си имаме шедьоври на изкуството? Нямам морално право на това. Питам се дали има "царски път". Никой не знае. В марксизма е заложена месианска утопия на духа - помислете си само за абсурдната, чудесна програма на Троцки: "Всеки обикновен човек ще може да се издигне до равнището на Аристотел, Гьоте, Маркс". Съществуваха големи личности, социалистически мислители със своя визия. За Антонио Грамши марксизмът беше висока култура. Но понастоящем се вихри буря от ламтежи по Запада. Това ли е разрешението? Къде са сега големите философи, големите писатели? Започваш да се замисляш, когато си спомниш, че от Бродски и Ахматова до Солженицин голямата руска литература възниква само в условията на натиск. Но може би аз не бива да си отварям устата. Никога не съм гладувал, никога не съм бил в лагер. Ако потисничеството е цената, за да се създаде културата, то тази цена е твърде висока. Но и празнотата в душата на хората също е висока цена.
- "Либерализмът", "високата култура" обаче също не е вярната алтернатива...
- Ще кажа нещо, с което сигурно ще си спечеля антипатии. Има форми на високата култура, които са елитарни. Винаги ще са малко хората, които могат да анализират творба на Бах, да четат стихотворение от Хьолдерлин или да тълкуват мисъл на Кант. Грешат личности като Матю Арнолд или Джон Стюарт, които вярваха, че с разширяването на образованието много хора ще се доближат до високата култура. Днес има само една религия в света - футболът. На премиера на "Хамлет" присъстват, да речем, около хиляда зрители. Но над два милиарда души следят световното футболно първенство.
- Какво искате да кажете с това?
- Както твърдеше Маркс, количествените натрупвания преминават в качествени изменения. Това е метафизичен скок. За пръв път в историята на човечеството сърцата на два и половина милиарда души бият синхронно. Помислете си също за две имена, които се ползват, едва ли не като светци, с най-голяма почит в новата световна религия: Мадона и Марадона. Световната религия на рока и футбола са едва ли не метафизична сила. В Англия казват, че футболът не бил въпрос на живот и смърт; а именно, нещо много по-важно. Този виц изразява всичко. Той е нещо като обобщение на новата метафизика. Възмутително за мен е, че много интелектуалци са готови да приемат това. От времето на студентското движение насам те се страхуват да не би младите хора да им се присмеят.
- Но поп-музиката има чудесно умиротворително въздействие.
- Също като аспирина и валиума. Това са големите транквилизатори. Книгата на бъдещето не беше "1984" на Оруел. Голямата книга на бъдещето написа Хъксли.
В "Прекрасният нов свят" има таблетки валиум, четиридневна работна седмица, холивудски кич, виртуална реалност. Хъксли е истински гений; още през 30-те години е предвидил всичко това.
- Не е ли по-правилно да се прави разлика между поп-културата и използването й за комерсиални цели?
- То е все същото. Поп-културата изразява гения на комерческото използване. И браво, щом може. Но между джаза и рока има невероятна разлика. Рокът е голямата атака върху други хора, плачът на голямото отмъщение. На милиони хора им е писнало от културата. Рокът им казва: стига вече с тази претенциозна висока култура, ние ще си отмъстим. А отмъщението е, че не могат да слушат вече нищо друго. Гръмне ли рок-музиката, всеки човешки разговор секва, секва всяка човешка мисъл.
- Естетическата сложност на едно текно-парче във всеки случай може да се сравнява с тази на големите музикални произведения.
- Абсолютно. И Бийтълс са големи музиканти. Това е изкуство на контрапункта. Това е забележителна музика. Но от тогава насам нещата се променят много бързо.
- Смятате ли, че Западът е на път да създаде нещо като светска религия?
- Това е най-важният въпрос. Малро казва, че следващият век ще бъде или религиозен, или никакъв. Фундаментализмът придобива все по-голяма власт. Ако погледнете картата на света и районите на най-опасните конфликти, ще установите напора на исляма срещу други светове. Ислямът е динамично-експанзивна религия. Страхувам се от религиозните войни, които се задават. В Съединените щати има около 50 милиона фундаменталисти; в девет от американските щати скоро ще бъде забранено да се разпространява учението на Дарвин. Съществува и християнски фундаментализъм.
- Как си обяснявате подобно развитие?
- Скоростта, с която се разцепват старите култури, е невероятна. Но хората отчаяно търсят нещо, за което да се хванат, на което да се опрат. Фундаментализмът е опит за намиране на такава опора.
- Държите на идеята за прогреса. Но прогресът едва ли се изчерпва с глобалното налагане на американско-европейската култура на живот.
Поне да имахме европейска форма на живот! Нямаме вече такава. Опитваме се, издигаме филиали на Макдоналдс като един вид храмове. Езиците ни изчезват, компютърният език е английският. Това е планетарно развитие. Хегелианец съм достатъчно, за да вярвам, че сигурно ще възникне диалектично противоположно развитие. За съжаление обаче това противоположно развитие днес се състои от обскурантен и садистичен фундаментализъм.
- Но нещата опират също до въпроса за несправедливостта и потисничеството.
- Несъмнено. Три пети от човечеството гладува. Ако не решим този проблем, ако не спрем големите епидемии, нещата ще изглеждат доста зле. Ако на Уолстрийт всяка вечер заделяха по една стотна от печалбите на борсата за гладуващите, на човечеството щеше да може да се помогне с милиарди пари. Въпреки това смятам, че човечеството ще оцелее само чрез нещо трансцендентално, само благодарение на някаква утопия. Но по всяка вероятност Дисниленд ще бъде по-силен от всяка символична утопия.
- Но глобализацията открива и съвсем други перспективи.
- Да. Удивително е, че най-после се намесихме, за да предотвратим геноцид; знам, че при интервенцията на Балканите имаше сложни геополитически мотиви. Мисля си също за Източен Тимор. Може би ще се наложи намеса и в Черна гора. И може би, надявам се, най-после ще се намесим и в Колумбия, и във Венецуела, за да се прекрати масовото избиване на деца там. Според мен е впечатляващо, когато юридическият авторитет заявява: "Като хора не можем повече да понасяме тези престъпления. Като хора ние се намесваме!" Това е голям напредък. Макар и много бавно, травмата на индиферентността започва да се преодолява.
- Може ли да се иска извинение за деянията в миналото? Като част от една гражданска религия?
- Добър израз. Бих предпочел обаче да говоря за граждански морал и за гражданска естетика. Вярвам също, че в женските движения е заложено ново ядро. Жените няма да искат да губят повече своите мъже, бащи, братя и синове. Мисля, например, за жените в Южна Америка, Чили, Аржентина. Може би тук се разкрива голям резерв от неизпробвана човечност и сила за намеса.
- Днес се твърди, че политическият ангажимент е безсмислен, след като в постмодерния свят човек може да реагира само дефанзивно...
- Глупости! Какво означава постмодерен? Още неандерталецът е постмодерен, поне в своя си свят. Загубени сме, ако скръстим бездейно ръце. Най-големият ни проблем е апатията на младите хора, ироничната им резервираност. Що за живот е това, когато още на 19 смяташ, че няма какво повече да научиш и се страхуваш да не би да сгрешиш! Трябва да научим младите хора да не се страхуват от грешките. За съжаление песимизмът и безразличието днес са нормално поведение. Но кой вярваше, че Берлинската стена ще падне? Съществуват и чудеса на реалността, чудеса на политическия живот.
- В книгата си "Грешки. Равносметката на един живот" разсъждавате за бъдещия "онтологичен статут на човека". Смятате ли, че генната технология е атака срещу хуманитарното самосъзнание?
- Живея сред големите биолози и генетици, познавам техния проект за генома. Плашещо е, когато човек се опитва да играе ролята на Бог. Природата е пълна с лоши изненади, ще поиска да си отмъсти. Животът е много по-сложен. Това е прекрасното. Но опасността е голяма. Ще създадем живот, но никой не знае какво ще се случи тогава. Мене няма да ме има, за да видя това, и съм благодарен, че съм вече на години.

в. Ди цайт, 3 август 2000

Разговора води Томас Асхойер

От немски А.А.