Георги Димитров: Това, че Минчо Минчев е инструменталист, пред когото не съществуват проблеми, е известно. Още преди много години той участва в трудни състезания и постигна блестящи резултати. Историята на кариерата на мнозина прекрасни цигулари обаче доказа, че това не е достатъчно. И Минчо, въпреки младостта си, още тогава го разбра. Впрочем "разбирането" е и въпрос на характер. Надпреварванията в изсвирванията на трудните партитури не го превърнаха в личност, затворена единствено във виртуозния репертоар и в интерпретаторските си амбиции. Заедно с изпълнителския си талант, той успя да развие и дарбата си да общува. А умението да контактуваш е почти четвърт от успеха в кариерата на артиста.
С Минчо започнахме заедно в младежкия оркестър на Емил Чакъров. Бях цигулар, след това станах диригент и започнах работа в Пловдивската филхармония. Тогава все още нямах правото да избирам, но когато Добрин Петков канеше Минчо, моите бъдещи планове със сигурност бяха свързани с него. Има добри, но криви солисти, които смятат, че са всичко. Минчо Минчев умее прекрасно да свързва индивидуалността си с тази на диригента, а оттам и на оркестъра. Това е също част от дарбата му да общува в най-широкия смисъл на думата. Към нея се добавят и работохолизмът му, и комбинативността му, и пра*гматизмът в най-добрата светлина - качества, които рядко се срещат у музикантите. Дали ще свири, ще ръководи фестивал, конкурс или майсторски клас, Минчо хвърля във всичко това ентусиазъм и изисква неизменно придържане към нормите на професионалния морал. И навсякъде е на висота. Как успява? Който го познава, знае, че е излишно да го съветва да пести енергия. Затова му пожелавам здраве!