Михаил Пеков: През юни тази година имах удоволствието да чуя моя Концерт за две цигулки и камерен оркестър в изпълнение на Минчо Минчев и неговия син Николай, с участието на "Софийски солисти" под диригентството на Пламен Джуров. Творбата бе включена в концерт, който по-късно е бил изнесен в Мюнхен. Тук бе генералната репетиция. Когато чух произведението си, изпитах огромно задоволство. За композитора е истинско щастие да открие отново творбата си в един толкова категоричен и перфектен прочит, при който всичко е осмислено така естествено от големия изпълнител. Казваш си: в музиката, която си написал, има още нещо - излъчването на големия артист.
Разбира се, за себе си, като слушател, отдавна бях открил яркия талант на Минчо Минчев. Най-ценното в неговия артистичен темперамент е избликът на спонтанност, изпълнена с жизненост, с необикновено освободен и разкрепостен артистичен дух. Когато го слушах, тайничко си представях, че моя музика би могла да бъде изпълнена от него. Защото в интерпретацията му винаги усещам тази малка, но толкова съществена разлика между добрия, но лишен от въображение инструменталист и изпълнителя, способен да вдъхне живот на музиката, да я повдигне два метра над земята, да й предаде блясък, да я дозира с експресия. И сега, когато слушах маестро Минчев и неговия син, също чудесен цигулар, да изпълняват моя Концерт, си казах: ето, така трябва да се поднася музиката, за да вълнува. А Минчо, малко изненадан от собственото ми вълнение, каза: "Какво пък, ти просто си написал хубава музика и затова прозвуча хубаво."
Минчо Минчев е голямо явление за българската, за европейската музика. В него има артистичност, полет... Този магьосник ни очарова, без да властва над нас, той ни кара заедно да съпреживеем радостта от музиката, музицира така, че винаги имаш чувството за празник.
Минчо е изключително динамичен, активен, способен е да мисли едновременно за десет неща. За такъв човек е невъзможно да не разшири кръга на дейността си като директор на фестивали и конкурси. И тази своя работоспособност, типична за западняка, той пренася и у нас и прави нещата по-подредени, по-ефективни, по-стойностни. Има и нещо друго: Минчо е мисионер, той усеща своята функция на водач. Точно хора с тези качества са заставали начело, изпълнявали са водещи функции. Това той го знае много добре и усеща, че може да поведе след себе си много хора - както с цигулката си, така и с обаянието си на личност.
Артистите като него са единици. Радвам се, че точно човек като Минчо Минчев разгръща така успешно своята музикална кариера както в Европа, така и тук. Той е високо уважаван професор в консерваторията в Есен. Познавам негови ученици и виждам как тези млади хора се опитват да го следват - не в смисъла на подражанието, а в тази негова динамичност, организираност и способност да се изявява многостранно. И виждам как младите хора са вече негови следовници. А това е още едно доказателство за плодотворното въздействие на голямата личност.