Стойка Миланова: Радвам се, че ми се представя възможност да поздравя моя колега Минчо Минчев с неговия юбилей и се питам: много ли са, малко ли са петдесет години за един артист?
Само той си знае колко бразди е изорал с двете си ръце на собствената нива и дали "N"-тата бразда бележи завършек или начало. Само той си знае колко умора е акумулирал през тези години и колко радост е дал и получил с цигулката си.
Въпреки разликата в школи и професионална кариера, нашите съдби на артисти се гонят някъде през годините и някъде се докосват: прекрасният "Страдивариус" дойде в ръцете на Минчо Минчев малко след като аз бях поела в своите своя прекрасен "Гуарнери дел Джезо"; после - Лондонският период на Минчо и завоювания от него медал от конкурса "Карл Флеш", няколко години след мен.
Минчо притежава самобитен талант, който се разви в определено виртуозен план, а с времето доби чар, който е неподражаем. Не се опитвайте да го копирате, защото всеки ще признае, че свирите "като Минчо". Но, всъщност, подражанието в случая е почти невъзможно - тази толкова типична за Минчо спонтанна емоционалност и щедър темперамент са си чисто негов патент. Когато го слушам и когато общувам с него, изпитвам истинско удоволствие - харесва ми неговото сценично обаяние, а в живота - тази негова непосредственост в общуването с хората, чувството му за хумор, което той умее да насочи понякога и към себе си. Възхищавам се на умението му да контактува на различни нива и не само чрез цигулката. Тази откритост и чистосърдечност се усещат и в неговата изява на сцената: Минчо общува с публиката приятелски и това е още един нюанс от артистичния му чар.
В този хубав момент искам да пожелая на моя колега Минчо Минчев още дълги години да върви по своя собствен път, където годините вече са струпали зрелост и мъдрост. Пожелавам му водата в неговия собствен кладенец никога да не пресъхва, за да може да черпи сила и вдъхновение.