Балкански сюжети

На 24 септември Югославия ще избира президент, парламент и общински управи. За първи път президентът ще бъде избран в пряко гласуване въз основа на промяната на конституцията, която днешният президент Милошевич прокара с преобладаващото си мнозинство в парламента, за да си осигури по този начин трети мандат, какъвто по старата конституция не му се полагаше. Милошевич е и инициаторът на новите избори, които също така той сам си насрочи, за да си осигури преизбирането за първи мандат по новата конституция девет месеца преди да му изтече вторият президентски мандат по старата. Въпреки това Западът възлага големи надежди на тези избори. Първоначално не бе съвсем ясно защо. Освен с репутацията на нещо средно между Хитлер и Пол Пот, Западът - с доста по-сериозно основание - беше дарил този доста по-банален в измеренията си сръбския автократ с репутацията на виртуоз на полическото оцеляване, а сега се надява този виртуоз да изгуби изборите, които сам си е насрочил. Но ето че изненадващата популярност на кандидата на обединената сръбска опозиция Войслав Кощуница очевидно изненада неприятно и самия Милошевич. И виртуозът прави грешки: Кощуница се появи кажи-речи от нищото, без досега да бе влизал в политически пазарлъци или без поне ръка да бе подавал на кандидат-пожизнения сръбски и югославски президент. Въз основа на анкетните проучвания Западът вижда в тези избори реален шанс Милошевич да бъде пометен от политическата сцена, след като оцеля на нея въпреки десетгодишни санкции, бомбардировки и обвинителен акт от Хагския трибунал.
Някои смятат, че Милошевич оцеля политически до днес тъкмо благодарение на всичко това, но върви го доказвай на политици и медии, които вече десет години предимно доказват неспособност да се поучат от грешките си.
Със стратегията си на персонализация на югославския конфликт, демонизирайки Милошевич като единствената му първопричина, Западът сам се лиши от дипломатически инструменти за политиката си. Същата персонализация днес пък подвежда Запада, на евентуалната изборна победа на Кощуница отсега да се радва едва ли не като на компенсация и възнаграждение за досегашния провал на югославската си политика. Да оставим настрана въпроса, доколко подобни надежди и очаквания спрямо Кощуница са оправдани. С гръмогласните си предупреждения, че ако не бъде избран Кощуница, значи изборите са манипулирани и тогава още по-лошо й се пише на злощастната Югославия, Западът обаче отново прави мечешка услуга на изненадващата алтернатива за Милошевич. Предизборният лозунг на Милошевич гласи: "Ние избираме президент, а не НАТО!" Доколкото Кощуница изобщо има реални шансове, те се дължат на репутацията му на неопетнен с престъпленията на режима политик, който същевременно не е и питомник на Запада от рода на превъзнасяния като "демократична алтернатива" черногорски президент Мило Джуканович. Да си обяснява трикратното преизбиране на Милошевич с изборни манипулации е впрочем една от най-сериозните грешки на Запада. С безцветните, продажни и корумпирани лидери на досегашната сръбска опозиция и с черно-бялата антисръбска политика на Запада зад гърба си, Милошевич изобщо не се нуждаеше от сериозни манипулации за преизбирането си. Още по-малко се нуждае от тях, откакто с успех може да внушава на електората си, че опозицията е агентура на силите, бомбардирали Югославия. Ето защо заплахите на Запада, че лошо им се пише на сърбите, не изберат ли Кощуница за президент, са най-голямата пропагандна услуга, която Милошевич в момента изобщо може да си пожелае.
Ако въпреки тези услуги на Милошевич му се наложи да манипулира изборите, за да остане президент, той без никакво съмнение дълбоко ще бръкне в неизчерпаемата си кошница с манипулации, и то не само защото наркотикът на властта е в кръвта му, но и защото никак не му се ходи в Хага. Само огромно абсолютно мнозинство за Кощуница още в първия тур на изборите може да обърка плановете му. Но да речем, че невероятното наистина стане: на какво може да разчита Западът от Кощуница като югославски президент? Това, че Кощуница още през 80-те години бил преследван дисидент и правозащитник още нищо не значи. По това време имаше и доста други репресирани правозащитници: бъдещият хърватски президент Туджман лежа в затвора за хърватски национализъм, бъдещият босненски президент Изетбегович - за ислямски фундаментализъм, а днешният великосръбски фашист Шешел, коалиционен партньор на Милошевич, през 80-те години бе обявен от Амнести Интернешънъл за "затворник на съвестта". Измамна е и всяка аналогия, че с падането на Милошевич в Югославия може да последва развитие като в Хърватия след ерата Туджман. Покойният хърватски президент не бе обвинен във военни престъпления, макар че не беше по-невинен от белградския си колега, нито пък хърватите бяха подложени на санкции и бомби като наказание за военните престъпления на президента си. В предизборната си кампания Кощуница нарича Хагския трибунал "инструмент на американския империализъм" и категорично отхвърля всяко сътрудничество с него; Кощуница нарича бомбардировките на НАТО "военно престъпление"; Кощуница обвинява Запада, че със санкциите и бомбите си има решаваща заслуга за досегашното преизбиране на Милошевич и за стабилизирането на режима му, както и за окаяното положение на сръбския народ.
С тези три жалона на евентуалната си външна политика кандидат-президентът на югославската опозиция плътно се доближава до Милошевич, а същевременно в тях е и единственият му шанс. Кощуница се държи като всеки нормален политик, който иска да бъде избран и затова се съобразява с настроенията и емоциите на електората си. В случая става дума за електорат, подложен вече дълги години на глад, студ и мизерия от санкциите на Запада, а преди година и половина - и на бомби. Трудно би повярвал средностатистическият сърбин, че нещастието му се дължи само на Милошевич. При това бомбите и ракетите на НАТО нанесоха не само огромни икономически и екологически поражения на страната му, но избиха и стотици съвършено невинни хора, жени и деца.
Добре би било Западът да застане очи в очи с тази пагубна последица от "хуманитарната" си акция преди година и половина и да намери сили за принципна преоценка на досегашната си югославска политика, с която си спечели тази всенародна ненавист, защото именно на нея продължава да се крепи Милошевич - повече, отколкото на репресивния си апарат и на манипулациите си. Не стори ли това, Югославия дори и с Кощуница като президент ще си остане, както е и днес с Милошевич: гнойна рана на Балканите, огнище на нови конфликти и спирачка за развитието на целия полуостров. Да е изгодно някому това?

Жерминал Чивиков