На 15 септември в галерията на Евро-българския културен център - София, бе открита юбилейната изложба "Нашенци", посветена на 110-годишнината от рождението на Чудомир. Експозицията бе представена от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство при Министерство на културата Борис Данаилов:

Уважаема г-жо Министър, дами и господа,
Едва ли има по-добра илюстрация за надмогването на физическите и биологичните закони на човешкото съществуване от художествената творба, която преодолява тленността и забравата и ни внушава истинното присъствие на автора. На тази изложба Чудомир (Димитър Чорбаджийски) е тук сред нас, сред своите "Нашенци" - художествен изказ на десетилетни народоведски усилия.
Изложбата е забележителна с много неща: фактически тя е първото представяне на автора в София. А той - талантлив художник, карикатурист, краевед, литератор, преподавател и писател. Трудно е да се определи кое е водещото в такова цялостно и разностранно творчество. Безспорно е с мо едно - творбите излъчват една изключителна доброжелателност и остро чувство за характер и типаж. В това отношение Чудомир е ненадминат. Без никакви усилия и днес - достатъчно е да обгърнем с поглед ежедневието си - за да открием присъствието на онези емблематични фигури, уплътняващи онова, което наричаме национални особености или национален характер. В допълнение към това следва да кажем, че представената колекция е и своеобразна авторова равносметка - творбите са тези, които сам Чудомир (вече болен) е избрал за своята най-представителна експозиция. Така че в нея неминуемо присъства и самооценката на художника. И както става при всички прояви на същинското творчество, не можем да не отбележим парадокса на остро хумористичния привкус в изобразяването на човека, в един момент от живота на автора, който едва ли би могъл да бъде наречен най-радостният. Именно това надмогване над страданието, острата мисъл, която е способна да прозре, че едно от средствата да запазиш човешкото - с други думи вечното, е хуморът; това прозрение надмогва в общото излъчване и характеристики на творбите.
Затова подчертавам още веднъж: творчеството на автор като Чудомир е не само част от националната художествена традиция, това е талантливо очертаване на насоки и художествени търсения, без което картината на националната психология би била непълна. Тази ниша в народоведението, талантливо запълнена от Чудомир, осигурява неговото присъствие сред нас и в бъдеще.