ИКОМОС и културният туризъм

В София на 16 и 17 септември се проведе Международно ателие на тема "Културни маршрути на Югоизточна Европа". С пространни изказвания участваха генералният секретар на ИКОМОС Жан-Луи Люксон, представителят на фондация "Крал Бодуен" Фабрис де Кершов и Нурия Занц, представител на Съвета на Европа и координатор на кампанията "Европа, общо наследство".
Поводът за срещата беше предложеният миналата година от Българския национален комитет на ИКОМОС международен проект "Културни маршрути на Югоизточна Европа". Той обединява всички страни от региона, включително и онези, които предпочитат да не определят себе си като балкански. Експерти от тези страни са изработили карти на националните мрежи от културни маршрути, т.е. местата, историческите селища, паметниците и други забележителности, които представляват ценни обекти от пребогатото историческо минало на нашите страни. Целта далеч не е само взаимното опознаване, изработването на единни бази данни за многобройните обекти и популяризирането им, но най-вече предприемането на целенасочени действия за тяхното възстановяване и опазване.
ИКОМОС, заедно с други европейски институции и частни фондации разработва и вече се опитва да прилага на практика нови концепции за културното наследство. То е не само градивен камък в националната историческа памет, но, според тези нови концепции, чрез културния туризъм, то може съществено да допринесе за локалното икономическо развитие; да повиши "качеството на живот" (както се изразяват представителите на тези институции); да създаде чувство за принадлежност и идентичност и най-вече да бъде в основата на мрежа от социални проекти, които да спрат упадъка и обезлюдяването, характерен за не малко места в балканския регион. Разбира се, подобни цели далеч надхвърлят възможностите на специалистите по исторически паметници и изискват сътрудничество с най-различни нива на адиминстративното управление. Картината се усложнява още повече, като към това се добави и изискването за съхраняване на природната среда, дори от чисто прагматични съображения - като важно условие за туризъм, както и съхраняването на оригиналния облик на паметниците, а не преексплоатирането им с търговска цел.
С една дума проектът "Културни маршрути на Югоизточна Европа", ако продължи да се развива, може да даде началото на десетилетия упорен труд, който да мотивира регионалното развитие на базата на опознаването и приемането на собственото историческо минало.
Самото изработване на маршрутите съвсем не е безпроблемно. Тепърва продстои съгласуване на критериите - например условие ли е близостта на обектите до пътища и до изградена инфраструктурна мрежа, класифицирането им според степента на запазеност, според целта, с която ги посещават туристите, и т.н. Не остана без внимание възражението на турския представител, че в картите е включена само европейската част на Турция. Политическите реалности и икономическите процеси ще бъдат също огромни препятствия пред развитието на този проект. И визовите затруднения (турска участничка не можа да присъства поради проблем с визата) ще са най-дребната част от тях.

Ирина Илиева