Харви Кайтел в Дома на киното

От месец и нещо София се пълни с холивудски звезди - Харви Кайтел, Мира Сорвино, Стив Бушеми, Рой Шайдер, Жан-Клод ван Дам.
От всички тях засега единствено Харви Кайтел се съгласи на среща с българските си почитатели. На 15 септември привечер пред Дома на киното се събраха български звезди, кинаджии, журналисти, студенти и любопитни, за да се срещнат с любимия актьор от "Мръсни улици", "Шофьор на такси", "Пианото", "Лошият лейтенант", "Телма и Луиз", "Глутница кучета", "Криминале", "Дим" и още 83 други заглавия. След прожекцията на "Глутница кучета" на Куентин Тарантино, където Харви Кайтел има повече екранно време от останалите си филми, гостът се появи, облечен изцяло в черно и подстриган "на паница", подобаващо за ролята му на нацистки доктор във филма "Сива зона". Дори и външният вид на Харви Кайтел внуши респект на аудиторията, от което пострада смислеността на голяма част от въпросите към него.
Заедно с госта на сцената се качи актрисата Жана Караиванова (като представител на Българо-американската организация за културен обмен), която информира всички, че в Ню Йорк ще бъде проведен втори фестивал на българското кино, в който този път са включени шест български игрални и четири документални филма от последните 15 години. Харви Кайтел обяви, че той самият е българо-американски културен обмен; че е тук не само за да играе във филма на "New Image", но и да си отваря очите за български киноталанти. Кайтел обаче бързо охлади всеобщото любопитство, натъртвайки няколко пъти да не бързаме за Холивуд, а да снимаме каквото можем и с колкото пари ни е възможно, за да ставаме все по-добри. Естествено, намериха се и заядливци, които да го попитат дали има някаква представа изобщо от българското кино, щом се е втренчил за наши таланти. Кайтел се извини, че нищо наше не е гледал. За да излезе от ситуацията, звездата реши да направи поне комплимент на балканското кино с твърдението, че Тео Ангелопулос е велик и че не познава по-гениален режисьор. Беше подхвърлен и въпросът дали Кайтел наистина има румънски произход, за което той предпочете да не говори, тъй като това били прекалено лични неща. Изобщо, голяма част от разговора премина във връщане към миналото на Харви Кайтел. След като му беше направен комплимент, че е по-добър актьор от Робърт де Ниро, той реши да разкаже за детската си мечта в Бруклин да бъде артист; за трудните години на усърдна работа в театъра; за периода, когато е продавал обувки; за морската пехота; за първата си среща със Скорсезе, когато отишъл на обява за участие в студентския му филм, за което не се плащало нищо, а всички там били мотивирани от огромното желание да бъдат част от магията на киното...
Сериозна част от срещата премина в реплики и дуплики между Харви Кайтел и неизвестен господин, който настояваше да знае какво прави актьорът, когато е извън колата, снимачната площадка или хотела си. "Тук съм, за да работя, а не да разглеждам музеи..." - отвърна Кайтел и за такова изказване никой няма право да му се сърди. За него най-важното в момента е да успее да влезе в ролята на доктор Найзли, което в момента ангажира цялото му време извън снимачната площадка. С тази цел Кайтел се затварял дълго в хотелската си стая, четейки три дебели книги за Холокоста. Когато го попитаха дали тази тема не е вече прекалено комерсиализирана, той отвърна: "Абсолютно всичко може да бъде комерсиализирано..." , но тази мисъл не бивало да пречи на желанието за работа. След като привърши типично американската си тирада по работохолизъм и изслуша тъп виц на тема Леонардо Ди Каприо и "Титаник", Харви Кайтел раздаде в крачка няколко автографа, качи се в колата си и изчезна, забулен с неизвестност, която той нарича "страстно отдаване на работата".

Борислав Огнянов