Шиджо на български

В началото на месеца в София се състоя една литературна премиера, която поради непроницаемостта и екзотиката, с която свързваме нейния предмет, остана незабелязана от по-широк кръг от публика. Това са три корейски книги, преведени за пръв път на български. Подборът е много добър за първо представяне на напълно непозната у нас литература. В него влиза сборник от класическа поезия шиджо, стихосбирка на съвременни поети и поетеси ("Чертата"), сборник разкази, писани от началото на века до средата на 40-те години ("Шаманката от картината"). Прецизността на изданията веднага прави впечатление - освен с доброто графично оформление (издателство "Ексел-М"), така и с изчерпателните сведения за автори, преводачи, с необходимите за чуждия читател бележки, с изписаните с йероглифи стихове на старинната поезия (които за нас имат само илюстративна стойност). Подборът на текстовете е направен от Куон Джин Чой, завършил докторската си дисертация по лингвистика в Софийския университет и сега гост-лектор в секция Кореистика. Той, заедно с Людмила Атанасова, магистър по кореистика, е преводач на класическата поезия. Над останалите текстове е работил заедно с цял екип от студенти и дипломирани кореисти. Ако се съди по качеството на преводите, не е трудно да се каже, че сравнително новата у нас специалност кореистиката има бляскаво бъдеще. От превода лъха не само чисто филологическа коректност - текстовете наистина са успял опит за адаптация към българския език.
И още една особеност. Впечатлението, което оставят тези книги, е, че темите в съвременната корейска литература са кълбо от традиционна проблематика и модернизъм - смесица, неочаквано разбираема за европейския читател. Но за сметка на това в корейската поезия жалбите на феминизма например са облечени в най-неочаквана за нас образност, която може да се роди сигурно само в "страната на тихата утрин".
И няколко думи за шиджо, което по форма българският читател веднага би свързал с японското хайку. Предполага се, че първите шиджо са се появили през късния период на династията Корьо (918-1392 г.) и вероятно са свързани със старите корейски фолклорни песни хянга. Други изследователи ги свързват с будистките песни, заимствани от Китай по време на династията Мин. За да се разбере отделното шиджо, често е необходимо да се знае предисторията на написването му. Основните теми в него са наложени от конфуцианската етика, но ограниченията се разчупват в творбите на автори от по-късния период (XVII-XVIII век). На конфуцианските ограничения не са били подвластни и шиджо, писани от кисенг (образована жена, забавлявала мъжете с песни, танци и поезия). Мелодията на шиджо е с много бавен ритъм. Както се пошегува г-н Куон Джин Чой, сутрин, когато синът отива на работа, баща му започва да пее шиджо. Вечер, когато синът се връща от работа, бащата е още на първата сричка. А последната дума винаги остава недопята. Обикновено тя е глагол, за който читателите лесно могат да се досетят. И тази незавършеност създава допълнително въздействие.

Ирина Илиева