Голямата Кабайе в София



Кабайе, Кабайе, Кабайе - три образа на една голяма певица. Кабайе от великолепните записи (съкровище и послание в настояще и бъдеще време), Кабайе на оперна сцена (много видеозаписи) и Кабайе атрактивна концертна - класическа и поп-певица. За света тя стана символ на Каталуния и Барселона. Да си спомним олимпиадата в Барселона! С Фреди Меркюри, неин предан фен, тя достигна истинска световна популярност, отвъд границите на оперния свят.
Всъщност Монсерат Кабайе преди всичко е една от малкото истински белкантови певици на ХХ век. Съвършеното легато - най-същественият белег на италианското пеене, както и постигнатата кореспонденция между тон-тембър, височина на звука-вибрации на гласовия апарат-дишане-динамики и т.н. доведена до съвършенство в пиковите й роли и изпълнения, я наредиха до Калас, Тебалди, Съдърланд... Вече 45 години Монсерат Кабайе не спира да пее. И да поддържа упорито (навярно с много саможертви, воля и усилие) славата си, кариерата си, изграждана с много талант, труд и интелигентност.
Имах щастието да я гледам на сцената на Римската опера преди 13 години. В "Иродиада" на Масне - автор, който тя обича. Той й лежи на темперамента, на лиричната й природа. Премиерата беше събитие във Вечния град. Кабайе изпълняваше Саломе, а нейният фаворит Хосе Карерас (казват, че той е откритието й и нейно любимо протеже) бе Йоханаан. В екипа присъстваха Хуан Понс, който вече поемаше към най-големите оперни сцени, и Христина Ангелакова, мецосопрано в разцвета на творческите си възможности. Зад кулисите Монсерат Кабайе бе примадоната, многоуважаваната "Госпожа", към която всички се отнасяха с подчертано внимание. Всъщност я запомнх като естествена жена, с жив поглед и средиземноморско излъчване, може би заради красивите й очи и усмивката. Тя се отнесе мило към желанието ми за автограф и прибави колко се радва на успеха на Христина и на обстоятелствата, които са ги събрали заедно на сцената на Римската опера. После гримьорната бе завладяна от гримьора и гардеробиерката й... аудиенцията свърши. Макар твърде корполентна, Кабайе бе прекрасна Саломе.
Това, което не може да изиграе, например танците на Саломе, тя компенсира с толкова нюанси и динамики на гласа, с толкова красота на звука, че забравяш за играта - този иначе важен компонент на оперното действие. Затова бих модифицирала известния израз "Като свири, сякаш пее" в "Като пее, сякаш играе". Така е, когато става дума за Монсерат Кабайе.
Естествено, сега видях една по-различна Кабайе. Времето никого не жали. Но е щастие, че тя включи в своята творческа история и софийската сцена, че една малка отсечка от траекториите на нейните световни изяви води до България, за която тя отдавна знае немалко, пяла е с много български певци. Така че концертът й на 16 септември в зала 1 на Националния дворец на културата бе голямо събитие, което дълго ще помним. Дължим на "София Мюзик Ентерпрайсис" и на финансовото рамо на "Ауди" и "Кока кола" (последните щедро раздаваха своите бутилчици с кола-лайт).
Стилно подредената програма бе дирижирана от испанеца Хосе Койядо, комуто Кабайе очевидно е гласувала пълно доверие. Той се представи като много внимателен и точен музикант, познаващ отлично маниера на пеене, проблемите и сегашните възможности на Кабайе. Софийската филхармония изпълни и няколко оркестрови откъса, като особено ярко прозвучаха "Размишление" от операта "Таис" на Масне - тук блесна талантът на концертмайсторката на Филхармонията, а също и Интермецо от сарсуелата "Сватбата на Луис Алонсо" на испанския композитор Хименес, наситена с огнени ритми и южняшки темперамент. Вокалните номера от програмата бяха подбрани съобразно идеята на концерта - да представи Монсерат Кабайе не само като класическа оперна певица, но и в така популярния в Испания жанр сарсуела. А в реда на изпълняваните автори и арии се крие един голям урок по пеене на подиум, съдържащ послания - например как постепенно да се разгръща гласът, да се преодолява сценичната треска и не на последно място как да се разпределят и пестят силите и енергията, за да бъде целият концерт равностоен по художествените си показатели. И ако ариите от Росини и Доницети бяха демонстрация на белкантово майсторство, постигано вече в явна битка с биологичното съпротивление на гласовия апарат, то " Унесът на Девата" от операта на Масне "Девата" ме върна във времето, когато Кабайе беше в отличната си форма. Удивявам се на психофизическата издръжливост на тази Голяма Дама на Операта и най-вече на това, че е съхранила цвета, колорита на гласа си, неговата изравненост, майсторството в дишането и извайването на фразата. И най-вече душевната си щедрост - неин посредник в отношенията с публиката. Залата усети това, всеки бе докоснат от едно голямо чувство, изразено чрез красиви мелодии и изваяно пеене и аплодира спонтанно изпълнителката.
Във втората част имаше повече атрактивност, имаше и сюрпризи. Кабайе заплени с великолепно поднесените откъси от сарсуели на Чапи, Барбиери и Хименес, представящи я като темпераментна жизнерадостна испанка. А изненадата беше, че пя заедно с българката Ина Кънчева, лауреат и носителка на трета награда от конкурса на името на Кабайе (дует от операта "Лакме" на Делиб). Всъщност това бе звездният миг за начинаещата певица Ина Кънчева. Отново ще употребя думата щедрост - наистина трябва да имаш голямо сърце, за да представиш, а накрая и да пееш заедно с един млад, талантлив човек. Така Кабайе остави усещането за предадена щафета, за приемственост между поколенията в изкуството. Това бе жест, който е емблематичен, на който малцина са способни. Защото първо трябва да преодолеят стремежите на собственото его, за да могат да подадат ръка на следовниците, да им се радват безрезервно. Това също бе едно послание на Монсерат Кабайе!

Боянка Арнаудова