Чичовци от Финландия и
чичковите червенотиквеничковчета
Финландия: водка, сауна, "Нокия". За кръстословичарите - езерото Инари. За политинформираните - Каконен от Международния валутен фонд, председателството на Европейския съюз. Но въпросът не е какво знаем за Финландия, а какво можем да научим за себе си, за България, за Балканите - от, с, чрез перспективата на едни финландци: Чичо, Ристо и другия Ристо.
Свикнал съм с тях, както се свиква с мечтата за Чичото от Америка. Почти всяка година от 92-ра или 93-та са тук и сме заедно за по няколко седмици. Правим "фийлд уорк", слушаме и записваме циганска музика, организирам им интервюта с музиканти и издатели, изследваме касетната култура и българския етнопоп, посещаваме културни забележителности - според естеството на изследователския обект, най-често кръчми...
Свикнах с тях да се разполагаме в миш-маша на съвременната ни, все още преходна, културна ситуация като в кръчма с Чичовци. Не Вазовите, а от Финландия. Всъщност, Чичо е Веса Куркела - музиколог, професор в Университета в Тампере, шеф на звуковия архив, специалист по етномузикология и популярна музика. Когато се запознахме, се представи като Чичо Веско. Ристо Пека Пенанен е историк по образование, доктор по музикология, автор на книга за уестърнизацията и модернизацията на гръцката популярна музика. Ристо Бломстер е музикант, китарист от група "Слобо хоро", изследовател на циганската музика във Финландия. Куркела е Чичо, а Ристовците - Чичковите Червенотиквеничковчета. Защо ги наричам така? Защото са по-младши в научната йерархия и по-млади негови колеги. И защото обговаряйки с тях българските си работи, се уча да се изненадвам, да сричам с тях като чужденец познатата скороговорка и така, като сменям ритъма и перспективата, да видя нещо повече.
По-различно. Друго в същото.
И така - Те са Чичовците от Финландия, Ние - Чичковите червенотиквеничковчета. Те ни сричат, а Ние ще се разчетем в откъси от разговори с тях, направени в София от пишещия през есента на 1999 и в части от писмо-изповед, изпратено от тях до сродната душа Розмари Стателова (на която благодаря за любезното му предоставяне) в края на 1999 година.