Финландската перспектива - един апотеоз на окка, креативност и миш-маш.
Защо финландски етномузиколози се интересуват от Изтока? За нас Изтокът е съвършено противоположен на завладяващия рационален, организиран, добре функциониращ, стандартизиран и следователно тъп Запад и Централна Европа. Казано накратко, Изтокът е Другостта, Другото. Изтокът е интересен сам по себе си, но източните реакции към западните влияния - идеологии, институции и културни явления, правят предмета още по-очарователен. Ние изследваме Балканите и Средния Изток, защото се интересуваме от сплавта на различни култури, идеологии и музики.
От финландска перспектива срещата между Запад и Изток винаги е била много важна. Погледнете картата и ще разберете причината: Финландия е типично гранична земя, страна между Рим и Византия, между католическото и ортодоксалното християнство, между пунктуалната немска култура и разточителната по цигански руска култура. В миналото - протестантска етика и дух на капитализъм, последвани от "хомо советикус"-етика и дух на реален социализъм; между страстта и разума, между точните правила и хаоса.
В изследванията на музиката културният хаос е по-предизвикателен, отколкото точните правила. На първо чуване всичко изглежда тотално неразбираемо, но постепенно мозъкът на аутсайдера се приспособява към различната логика на културните системи. Накрая музикалният хаос се реализира като мрежа от правила, които са много по-усложнени и следователно по-интересни от западното стандартизирано "полка-щастие". От гледна точка на западната логика явлението е постоянно неясно в процеса на реализацията си, ако наблюдаващият е извън него. Не е случайно съвпадение фактът, че изследването на мозъка стига до такова заключение: противоположно на правилата и стандартизираното мислене, хаосът и креативността са свързани явления. Западният разум се ражда без мъдростта на Изтока, както господин държавника от Грузия Йосиф Висарионович Сталин подчертава през 1918 година: "Светлината идва от Изток!"*.
Замяната на традиционната Отоманска ока и нейните 1225 грама от западния килограм (1000 грама) е симптом на сериозен културен залез на Балканите. Като високо рационален продукт на Френската революция килограмът беше оригинално дефиниран като маса от 1000 милилитра чиста вода с температура на стопен лед. Метричната система е имала почти толкова сериозен ефект върху балканските култури, колкото национализмът, друг плод на Великата революция. За щастие, оката е все още често използвана в селските райони на Балканите, все още има и места на Балканите с местни полиглоти и няколко религии. Ясно е, че голямата националистическа централизационна и стандартизационна програма не може да има успех в региона.
Ние се забавляваме много от западните стандартни академични становища за балканската музикална култура... До днес теренните записи, направени от западноевропейски изследователи на фолклорната музика, се концентрират главно върху "чистота" и "автентичност", повече отколкото върху "смесване"; "стара", отколкото "нова"; "национална", отколкото "локални адаптации на външни влияния"; "селска", отколкото "градска". Локалните музиканти не ги е грижа за тези епитети и ние споделяме точно същото становище. Големият музикален миш-маш се изпълнява по желание на публиката и за бакшиш.
Финландците винаги са били част от западното културно полукълбо, но в корените на финландската култура има силни източни елементи, които могат да бъдат видяни особено добре в националния епос Калевала и старите рунически песни, свързани с епоса. Подобен тип стари културни артефакти могат да се намерят между малкото фино-угри, живеещи в Русия и Сърбия. Следвайки логиката, нашият Ориент би трябвало да бъде в Русия. Руската култура обаче е толкова студена и арктическа, каквато е нашата собствена. Тя е твърде близка и едновременно твърде странна. Има няколко черти в Руската/Съветска империя и руско-финландските връзки, които правят средния финландски гражданин доста резервиран към руската култура. Господстващото сред финландците отношение към руснаците не е войнствено, а по-скоро подозрително; не е приятелско, а по-скоро политически коректно. С една дума, руснаците са нашите източни съседи, но самият този факт се възприема повече като съдба по принуда, отколкото като атрактивна възможност. Във Финландия традиционно само топ-политиците и бизнесмените се специализират в чуждото занимание да говорят руски - изключение са били старите сталинисти - комунисти, но днес те са застрашени от изчезване човешки експонати.
Ние мислим, че сме типични финландци без реални антируски сантименти, но и без активен интерес към руската култура. Следователно, ние не можем да намерим нашия Ориент в географския Изток, а го търсим в Югоизтока, където също се фокусират класическите ориенталски изследвания в западните университети. Балканите и Средният Изток са нашите любими култури не само поради интересната музика, но и заради други важни черти на локалния стил на живот и условия: вкусна отоманска храна и местно вино, домашно направени силни спиртни напитки, декоративни и колоритни предмети на изкуството, полихроматична концепция за времето, мъглива, неясна и мистична философия и митология и т.н. След тези анализи става ясно, че ние обичаме Изтока, защото ние сме много романтични мъже.
Веса Куркела & Ристо Пека Пенанен,
Университета в Тампере, Финландия

Венцислав Димов



Откъси от писмо до Розмари Стателова - нещо като колективен самоанализ и обяснение в любов към Балканите























* Сталин, Й. Свет из Востока - Жизнь национальностей, N 6, 15. 12. 1918. (също и: в.Правда, N 273, 15.12.1918)